Македонци

Тази статия е за жителите на областта Македония. За селото в Област Кърджали вижте Македонци (село). За жителите на Македония в Античността вижте Македони.

---

Македонци на поклонение в Бигорската света обител от началото на 20 век

Македо̀нци (Шаблон:Lang-el, Македонес, Шаблон:Lang-mk) са жителите на географската област Македония.

Чуждестранните пътешественици, посетили Македония през 19-ти и ранния 20-ти век твърдят, че населението ѝ се състои основно от българи, както и от гърци, евреи, румънци (арумъни) и турци, и не може да се срещне „нито един македонски християнин, който да не е сърбин, българин, грък или румънец“. Според други изследователи до началото на 40-те години на 20 век славяноезичното население в региона е било предимно с българско самосъзнание. Огромното мнозинство от македонците, живеещи извън териториите на днешна България, след Първата световна война в резултат на асимилационни или етнообразуващи процеси постепенно започват да не се самоосъзнават като българи. Част от тях се определят като македонци на национално ниво - т.е. хората самоопределящи се като част от македонската нация, а друга част се определят като македонци на регионално ниво - т.е. македонски българи, македонски гърци.

Преобладаващ възглед в България

Според преобладаващото у нас схващане, македонците са българска етнографска група със своя регионална идентичност (подобно на добруджанци, тракийци, балканджии). Приема се също, че славянските диалекти, говорени на територията на областта Македония са диалекти на българския език. Книжовната норма в Република Македония, така нареченият македонски литературен език се приема у нас за регионална (западна) книжовна форма на българския език. Носителите на тези диалекти - както в Република Македония, така и в Гърция — са били част от българския етнос, макар и повечето от тях днес да са с небългарско национално самосъзнание, поради дълготрайното въздействие на политиката на елинизация или македонизация. Хората приели елинизма за национална ориентация са наричани гъркомани, а приелите македонизма - етнически македонци, а също и македонисти.

Македонци по националност в България

Македонците по националност в България според преброяването от 2011 година са 1654 души, като повечето от тях (1091) са македонски граждани постоянно пребиваващи у нас. Македонизацията у нас е резултат на налагането на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия. След като Тито и Сталин влизат в открит конфликт през 1948 г. идеята за Балканска федерация пропада, а политиката на т. нар. културна автономия е частично изоставена от БКП. Въпреки това, македонизацията продължава с намаляваща интензивност до 1958 г. и дава известен резултат, като малка част от населението в Пиринско приема или запазва трайна македонска идентичност.

Преобладаващ възглед в Гърция

Знамето на македонските гърци

Македонци (Mακεδόνες) могат да се наричат само и единствено жителите на Древна Македония и техните наследници. Тъй като според гръцката историография древните македонци са били гърци, техни наследници са единствено днешните гърци - „македонските гърци (Έλληνες Μακεδόνες)“, независимо дали са „елиногласни гърци“ (ελληνόφωνοι Έλληνες) или славяногласни, албаногласни, влахогласни или туркогласни гърци (гагаузи) (σλαβόφωνοι, αλβανόφωνοι, βλαχόφωνοι, τουρκόφωνοι Έλληνες), жители на Македония (тоест хората, определяни понякога в България, Бивша югославска Република Македония, Румъния и Албания като гъркомани).

Съвет на Европа, 24 януари 2007 - Константинос Караманлис, премиер на Гърция:

“

Аз съм македонец както и още два и половина милиона гърци.

”

Славянското население на Бивша югославска Република Македония е наричано от официална Атина и изобщо в Гърция най-често „славомакедонци“ (Σλαβομακεδόνες), като също така в употреба са и термините „българоскопяни“ (Βουλγαροσκοπιανοί) или „скопяни“ (Σκοπιανοί). Езикът, на който това население говори, е наричан „скопски език“ (Σκοπιανή γλώσσα), „български диалект“ (Βουλγαρική διάλεκτος) или най-често „славомакедонски език“ (Σλαβομακεδονική γλώσσα).

Преобладаващ възглед в Република Македония

Преобладаващият възглед в Република Македония е, че етническите македонци са славяноезичен народ, различен от останалите славянски народи, спадащ към южнославянската народностна група, който населява Балканския полуостров (главно в Република Македония, и като потиснато национално малцинство в България, Гърция и Албания) и говори македонски език. Днешните македонци са резултат от смесване между древните македонци и славяните, които са дошли на Балканите. Славянските диалекти, говорени на географската област Македония, са диалекти на македонския език. Носителите на тези диалекти — както в България, така и в Гърция и в Албания — са част от македонския етнос, макар и повечето от тях да са с немакедонско национално съзнание, поради дълготрайното въздействие на политиката на интензивна национална асимилация на населението (главно в България и Гърция), включваща забраната за образование на македонски език, забрана за образуването на малцинствени политически партии и невъзможността за свободно изявяване на македонско национално съзнание. Това е официалната позиция на Република Македония и позицията на част от научната общност в републиката, която се споделя от огромното мнозинство от имащите македонско национално съзнание - около 1,3 милиона души (65%) от цялото население на страната.

Българи в Република Македония

Въпреки, че официално в Република Македония за българи са признати само 1417 души, около 43 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2011 година. Десетки хиляди други граждани на Република Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени. Други, които нямат двойно гражданство, открито афишират българския си произход, като например писателите Младен Сърбиновски и Миле Неделковски. Като цяло в България е застъпено схващането, че македонците в Република Македония са етнополитически дезориентирани българи. Това е позицията на българската научна общност, която се споделя от огромното мнозинство от българите.

Диаспора на македонците по националност

В териториите от областта Македония, които са разположени извън Република Македония, според официални данни живеят около 10 000 души с македонско самосъзнание. Според последното преброяване от 2011 г. в България има 1654 души с македонско съзнание, които не са признати като отделно малцинство. От тях над 1000 човека са постоянно пребиваващи в страната ни македонски граждани. Такива хора има и в Гърция, като броят им е неясен поради непризнаването им от официалните власти и липсата на етническа графа при преброяванията. Те са представени от партията „Виножито“, за която на изборите за Европарламент през 2009 г. са гласували 4530 души. В Албания, където са признати като малцинство в областта Мала Преспа, по официални данни живеят 4697 македонци. Македонци живеят и в Сърбия, Румъния, Австралия, САЩ, Канада, Европейския съюз и другаде по света.

Външни препратки

• Македонците като етнографска група
• Десетте Лаги на Македонизмот
• Кирчанов М.В. Националистическая модель политической модернизации и трансформации европейских периферий / М.В. Кирчанов. – Воронеж: Факультет междуна­родных отноше­ний Воронежского государст­венного университета, 2009. – 219 с.
• Българите в Република Македония - сайта за българските малцинства и общности

• Портал „Македония“