Тучепи
| Тучепи Tucep | |
| — село — | |
  Тучепи | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 915 m |
Тучепи (на албански: Tucep) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо, точно на самата граница със Северна Македония срещу село Отишани, разположено на километър на изток.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Тучепи е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Тучепи (Toutchépi) е посочено като село с 20 домакинства с 18 жители помаци и 32 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Тучепи живеят 20 души българи християни и 160 души българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тучепе е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 45 къщи.[3]
По данни на Екзархията в края на XIX век в Тучепе има 6 православни къщи с 21 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тучене (Toutchené) има 32 българи екзархисти.[4]
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Тучепи има 4 български екзархийски и 41 помашки къщи.[5] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Тучепи има 6 български къщи с 21 жители.[6]
В Албания
[редактиране | редактиране на кода]След Балканската война в 1912 година Тучепи попада в новосъздадената държава Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че в Отишани - Тучепи има 5 български къщи.[7]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Тучепи е отбелязано като село с 50 къщи българи мохамедани.[8]
Според Йован Хадживасилевич до 1912 година в селото има мнозинство православни. В 1940 година Миленко Филипович пише че в 1937 година в Тучепи е останала само една вдовица християнка. В селото живеят „сърби мюсюлмани“, а последните православни са се изселили в Дебър - например рода Тучепски, както и в Битоля. В селото е имало православна църква „Света Богородица“.[9]
Според Божидар Видоески в Тучепи живеят „македонци мюсюлмани“.[10]
До 2015 година селото е част от община Острени.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
- ↑ Видоески, Божидар. Дијалектите на македонскиот јазик, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1998. с. 339. Во повеќето од спомнативе села живее население - со македонски и со албански мачин јазик. Албанското население доминира во северните голобрдски села (Себишта, Пасинки, Врмница, Големо и Мало Острени). Селата: Лешничани, Требиште, Српетово, Торбач, Љуболези, Владимирица и Тучепи се населени со Македонски муслимани (Торбеши), а во Себишта, Требиште, Г. и М. Острени живее мешано население - православни и Торбеши. Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine.
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
