Микотерапия

Различни видове гъби използвани за микотерапия

Микотерапията (на старогръцки: μύκης – „гъба“) е прилагането на гъби и производни техни екстракти за превенция, както и като поддържаща или самостоятелна терапия при различни заболявания. Лечението с гъби служи предимно за подпомагане на имунната система. Среща се още и под наименованието фунготерапия (на латински: fungos – „гъба“).

Гъбите, които имат лечебни свойства са ядливи или неядливи (неотровни дървесни видове), отглеждани основно в Азия. Познати са като „лекарствени“, медицински“ или „витални“ гъби и се предлагат под формата на добити по специална технология екстракти (извлек на активните вещества от гъбите).

История

Култура от Penicillium notatum, плесен използван за производство на пенецилин

Въпреки че продукти на основата на гъби са били използвани в традиционната и народната медицина от хилядолетия, традиционната медицина открива техните полезни качества и започва да извлича активните им съставки за първи път с откриването на пеницилина от Александър Флеминг през 1928 г. От тогава много активни вещества, добити от гъби, са част от съвременните антибиотици и медицината започва постепенно да ги използва в широк спектър от терапевтични схеми. Фармакологични изследвания са изолирали и редица противогъбични, противовирусни и антибактериални вещества от гъби.

Като част от китайската традиционна медицина гъбите се използват с лечебна цел вече повече от 2000 години. В Китай гъбите от векове имат репутацията на „еликсир на живота“ и им е отредено място в групата на „висшите билки“. През 1309 г. китайският лечител Ву Горин в трактата си „Лекарствени средства за ежедневна употреба“ описва лечебните свойства на гъбите. В древния японски наръчник по източна медицина „Shinnoh Honsohkyo“ са описани повече от 350 вида билки и гъби. Лечебните свойства на гъбите са споменати и от средновековния персийски лечител Авицена, чието съчинение „Канон на медицината“, преведено на латински език през 12 век, в продължение на няколко века е основно ръководство на лекарите в Близкия изток и в Европа.

Може би най-отдавна използваната гъба в медицината е гъбата рейши (Ganoderma lucidum), известна на китайски като Ling Zhi („духовно растение“), и на японски като Mannentake („10 000-годишната гъба“). В древна Япония друга гъба – майтаке (Grifola frondosa) се е търгувала срещу теглото си в сребро.

Гъбата Inonotus obliquus се използва в Русия още през 16 век и се споменава в романа на Александър Солженицин „Раково отделение“ (1967).

Микотерапията е част от съвременната комплементарна и алтернативна медицина, която се прилага за подпомагане на имунната система и като съпътстваща терапия срещу патогенни микроорганизми (вируси, гъбички, бактерии), паразити, имунни, автоимунни, обменни, дистрофични, онкологични и други заболявания. През 1998 г. систематичен преглед на разпространението на алтернативната медицина в 13 държави установява, че около 31% от болните от рак пациенти използват някаква форма на алтернативна или комплементарна медицина. Микотерапията е един от методите на алтернативната медицина, които все по-често се прилагат в допълнение към официалните методи, прилагани за борба с онкологични заболявания. Според редица изследвания, лекарствените гъби стимулират дейността на имунната система, противодействат на раковите клетки и помагат за ограничаване на страничните ефекти от конвенционалното лечение на рака.

Изследванията за възможностите на екстрактите от лекарствени гъби в борбата с рака започват от 70-те години на 20 век, основно от учени в Китай, Русия, Корея, Япония и все по-често САЩ (Мицуно и колектив, 1995; Кид, 2000; Борхес и колектив, 1999; Васер и Вайс). Първите научни изследвания на противотуморните свойства на някои видове гъби се появяват в края на 60-те години на 20 век от японския професор Тацуро Икекауа и колектив (1969) – „Антитуморното действие на воден разтвор на ядливи гъби“ и Чихара и колектив (1969). Те демонстрират, че екстракти от няколко различни видове гъби имат изразено действие срещу тумор от типа Sarcoma 180 при мишки. Тези наблюдения веднага привличат общественото внимание. В двете изследвания активните съставки са водноразтворими полизахариди, извлечени от 7 вида ядливи гъби. Според изследванията, полизахаридите засягат туморите индиректно, като влияят върху имунната система.

В Япония, Русия, Китай и САЩ от плодните тела, мицели и мицелни култури на различни медицински гъби – Lentinus edodes (Шиитаке), Ganoderma lucidum (Рейши), Schizophyllum commune (Шизофилум), Trametes versicolor (Траметес), Inonotus obliquus (Инонотус) и Flaminulina velutipes (Фламинулина) са разработени няколко различни полизахаридни антитуморни агенти. В Япония препаратите от лекарствени гъби са класифицирани като лекарствени средства и съставляват около 30% от пазара на туморостатиците (вещества, които задържат развитието на тумора) и имуномодулаторите (вещества, които регулират имунитета, като намаляват повишената и повишават понижената му функция). Лекарствените гъби се продават под различни форми – нарязани и цели изсушени гъби, чайове, прахове, екстракти – течни (водни и алкохолни), капсули, прах от спори. Въпреки че признават полезните свойства на лекарствените гъби, научните среди в Европа все още считат, че са необходими по-задълбочени изследвания. На европейския пазар микотерапевтичните продукти се предлагат като хранителни добавки за засилване на имунната система.

Видове лекарствени гъби (витални гъби)

За да се определи начина на приложение и дозировката на лекарствените гъби според индивидуалните характеристики на пациента, е препоръчителна консултация с микотерапевт. В България функционира сдружение „Общество по лекарствените гъби България“, което обединява лекари и натуропати, работещи с лекарствени гъби.

Гъбите, изброени по-долу, са показали значителен положителен ефект като допълващи терапии на тежки заболявания, включително рак:

Шиитаке (Lentinula edodes)

Шиитаке е най-добре изучената гъба. В Япония извлечената от нея субстанция лентинан днес е одобрена като лекарствено средство за лечение на рака на стомаха. Института за Военно-медицински изследвания на САЩ във Фредерик, щат Мериленд, определя лентинана като едно от най-активните вещества за защита от радиация. Активните вещества са 1 – 3 бета-глюкани, полизахарид KS-2, гликопротеини – LEM и LAP, аминокиселината еритаденин, която понижава холестерола, желязо, витамини. Има 3 хиляди години традиция като лечебно средство.

Използва се успешно за:

• комплементарна терапия при онкологични заболявания (на храносмилателната система, белите дробове, яйчниците, левкемии, доброкачествени тумори)
• потискане страничните ефекти на химиотерапията
• атеросклероза, повишен холестерол
• хипертония и нарушения на кръвоснабдяването
• повишен риск от инфаркт на миокарда
• жълтеница, понижаване нивата на пикочната киселина
• артрит, ревматизъм
• бронхит
• засилване на имунната система при вирусни, бактериални, паразитни и гъбични инфекции
• синдром на хроничната умора
• диабет
• алергии
• стомашни язви
• автоимунни заболявания (мултиплена склероза, атопичен дерматит, автоимунен тиреоидит, лупус еритематодес, склеродермия, полиартрит)
• мигрена
• шум в ушите
• вирусен хепатит В
• психоневрологични разстройства – страх, безпокойство, депресия, нощно напикаване
• локално приложение при пародонтоза

Мейтаке (Grifola frondosa)

Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите ѝ свойства. Традиционно е използвана в Япония като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността. В последните години мейтаке е една от най-често изследваните заради своето терапевтично действие гъби. Активни вещества: грифон-Д, бета-глюкани, Д- и МД частици.

Успешно се прилага при:

• комплементарна терапия при онкологични заболявания (на млечната жлеза, панкреаса, яйчниците, кожата, стомаха, черния и белия дроб, простатата)
• потискане страничните ефекти на химиотерапията
• диабет
• СПИН
• хепатити и хепатопротекция
• понижаване на кръвното налягане, регулация на кръвосъсирването, атеросклероза
• засилване на имунната система при вирусни, бактериални, паразитни и гъбични инфекции
• сърдечен инфаркт и заболявания на коронарните съдове
• ритъмни сърдечни нарушения
• наднормено тегло
• чревни възпаления
• остеопороза – предпазва костната система
• възстановяване на хормоналния баланс при жените
• предменструален синдром

Рейши (Ganoderma lucidum, Ling Ji)

Заради високите си здравословни качества и отсъствието на странични ефекти, гъбата рейши придобива на Изток репутацията на лидер измежду лечебните гъби. Среща се в 6 цвята – червена (акашиба), бяла (широшиба), черна (курошиба), синя (аошиба), жълта (кишиба) и лилава (мурасакишиба). Съдържа 119 вида терпеноиди, с изразено противовирусно, противовъзпалително и противотуморно действие, бета- и хетеро-бета-глюкани, линг-жи протеин, ганодермични киселини.

Прилага се успешно за:

• комплементарна терапия при онкологични заболявания на стомаха, черния и белия дроб, мозъка, кожата, бъбреците, панкреаса
• потискане страничните ефекти на химиотерапията
• неврози, страхови състояния, безпокойство, нарушения на съня
• хипертония, нарушено кръвооросяване, отоци, ритъмни сърдечни нарушения, повишен риск от инфаркт, слединфарктни и слединсултни състояния
• засилване на имунната система при вирусни, бактериални, паразитни и гъбични инфекции
• високи стойности на холестерола и кръвната захар
• алергии
• ставни болки
• бронхит, белодробен емфизем
• автоимунни заболявания (мултиплена склероза, атопичен дерматит, автоимунен тиреоидит, лупус еритематодес, склеродермия, полиартрит)
• хепатити, чернодробни нарушения
• наднормено тегло
• язви на стомаха и дуоденума, гастрит, панкреатит
• изтощение
• фибромиалгия
• шум в ушите
• хемороиди
• кожни заболявания
• епилепсия

Кордицепс китайски (Cordyceps sinensis)

Гъбата кордицепс съдържа вещества, които възпрепятстват процесите на разлагане. Активните вещества на гъбата са полизахариди, деоксинуклеозиди (кордицепин), други променени нуклеозиди, като хидрокси-етиладенозин с антивирусни свойства. В естествени условия расте в Тибет, на височина до 5000 метра. Нейната естествена хранителна основа не е дървесен субстрат, както при другите гъби, вид гъсеница. Гъбата напада гъсеницата, убива я на даден етап и от нея пониква тялото на гъбата с форма на пръсти.

Прилага се успешно при:

• допълваща терапия при различни онкологични заболявания (на белите дробове, бъбреците, панкреаса, пикочния мехур, щитовидната жлеза, мозъчни тумори, левкози и лимфоми)
• потискане на страничните ефекти на химиотерапията
• некроза на туморните инфилтрати
• засилва имунната система при имунодефицитни състояния като СПИН
• тежки физически натоварвания, за бързо възстановяване на мускулите
• сексуални нарушения, понижено либидо
• стрес, депресии, безпокойство, заедно с Рейши
• намалени работоспособност и издръжливост, синдром на хроничната умора
• детоксикация на организма
• ревматизъм
• нарушения в съня
• нарушения на мастната обмяна и наднормено тегло
• астма
• шум в ушите
• естествен антибиотик срещу бактериални инфекции
• сърдечно-съдови заболявания, исхемична болест, инфаркт, атеросклероза

Агарикус Блазеи (Agaricus blazei murrill)

Открита е през 1965 година от американския миколог Мюрил. Произхожда от джунглите на Бразилия, където местните я наричат „Гъбата на Бога“ и я ползват като последно средство при сериозни заболявания. Има най-високо полизахаридно съдържание от всички лекарствени гъби.

Прилага се успешно за:

• комплементарна терапия при онкологични заболявания (млечна жлеза, яйчници, кожа, храносмилателна система, черен дроб, левкози, простата, метастатични процеси)
• превенция на рак
• понижаване на страничните ефекти от химиотерапията
• панкреатити
• засилване на имунната система при СПИН и други инфекции
• отоци
• автоимунни заболявания (мултиплена склероза, атопичен дерматит, автоимунен тиреоидит, лупус еритематодес, склеродермия, полиартрит)
• кожни заболявания
• хепатити и детоксикация на черния дроб
• бронхит, астма, алергия
• гастрит
• диабет
• хипертония
• стенокардия
• еректилна дисфункция
• мигрена
• хронична умора, изтощение
• забавяне на процесите на стареене
• възстановяване микрофлората на червата
• потиска развитието на гъбичните заболявания – аспергилоза, кандидоза
• обща детоксикация

Херициум (Hericium erinaceus)

Гъбата херициум се препоръчва като съпътстваща терапия при сериозни заболявания като:

• рак, предимно на храносмилателната система (стомах, хранопровод, черва, панкреас, мозък)
• при химиотерапия – намалява страничните ефекти
• възпаления и язви, преди всичко на стомаха и на лигавицата на хранопровода, както и при проблеми с чревната флора, киселини в стомаха, ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест)
• възпаление на панкреаса
• болест на Крон
• хроничен улцерозен колит
• наднормено тегло и нарушения на мастната обмяна
• заболявания на периферните нерви – полиневропатия, Алцхаймер
• състояние на страх, депресия, безпокойство
• за стимулиране на имунната система
• хемороиди, заедно с Аурикулария
• при инфекции и други

Лечебното ѝ действие се приписва на полизахаридите и полипептиите, които активизират имунната система да разпознава раковите клетки и да им противодейства.

Кориолус пъстроцветен (Coriolus versicolor)

В китайската традиционна медицина кориолус се използва за поддържане на черния дроб и далака, за извеждане на токсини от организма и смъкване на температура, като тоник за сърцето, за редуциране на слузта и се препоръчва при рак, хроничен хепатит, при умора, както и при инфекции на горните дихателни пътища. Високо ефективен е при различни видове вирусни инфекции. Съдържа активните вещества полизахавид-К (PSK) и полизахарид-пептид (PSP).

Прилага се успешно при:

• комплементарна терапия при онкологични заболявания (хормонално зависим рак на простатата, пикочен мехур, млечна жлеза, яйчници, кожа, черен и бял дроб, хранопровод, черва, стомах, мозък, левкози лимфоми, метастатични процеси)
• потиска страничните ефекти на химиотерапията

• множество вирусни (грип, херпес, СПИН); бактериални и гъбични инфекции
• инфекции на горните дихателни пътища
• чернодробни нарушения, хепатити
• диабет
• ревматизъм
• хипертония
• гастрити, язви, колити
• кожни заболявания, брадавици
• мигрена
• отоци
• шум в ушите

Копринус (Coprinus comatus)

Това е една от малкото медицински гъби, чиято терапевтична ефективност е установена в Европа. Расте не само в горите, но и по тревните площи в населени места. Богата е на протеини, съдържащи есенциални аминокиселини, голямо разнообразие от минерали и микроелементи. Популярна е сред събирачите заради аромата, подобен на аспержи.

Прилага се успешно при:

• комплементарна терапия при някои онкологични заболявания (саркоми, заедно с аурикулария и херициум; рак на яйчниците и млечната жлеза)
• регулира нивата на кръвната захар при диабет тип I и II
• атеросклероза, нарушения на оросяването
• възстановяване на чревната флора
• нарушения на съединителната тъкан
• възпалителни процеси
• хемороиди и нарушения на храносмилането
• сърдечен инфаркт, заболявания на кръвоносните съдове, ритъмни нарушения

Аурикулария (Auricularia polytricha)

Това е една от най-отдавна известните ядливи гъби. Има данни, че се е култивирала в Китай от преди 1500 години.

Успешно се прилага за:

• комплементарно лечение на някои видове рак (саркоми, заедно с копринус, кожен и простатен карцином)
• атеросклероза и нарушения на кръвоснабдяването
• усилване на имунната система
• тромбози
• регулиране на кръвното налягане
• понижаване нивата на холестерола
• хемороиди
• повишаване на либидото
• мигрена
• понижаване на телесното тегло
• понижаване риска от сърдечен инфаркт, инсулт
• третиране на кожни и лигавични и очни възпаления
• неутрализиране на свободните радикали

Полипорус (Polyporus umbellatus)

В Китай считана за традиционен природен антибиотик отпреди повече от 1000 години. Този силен ефект се използва както за дезинфекция, така и за общо укрепване на организма.

Успешно се прилага при:

• комплементарно лечение на някои видове тумори (рак на белия дроб, левкемии), счита се, въздейства върху ДНК на туморните клетки
• неутрализира страничните ефекти на химиотерапията
• засилване на имунната система
• повишен холестерол
• влошена сърдечна функция
• дехидратация, но без загуба на калий
• хипертония – понижава диастолната стойност
• възпаление на съединителната тъкан
• намаляване на плеврални изливи и асцит, поради изразеното си диуретично действие

Активни съставки на лекарствените гъби

Активните вещества в лекарствените гъби са хетерополизахариди, тритерпени, стероли, лектини и ензими. Те имат антитуморни, антивирусни, антихистаминни и антихолестеролни свойства, поддържат черния дроб и имат способност да неутрализират свободните радикали. Най-важните вещества, които се съдържат в лекарствените гъби, са водоразтворимите полизахариди. Съществуват няколко различни вида, но най-полезните от медицинска гледна точка са 1,3 бетаглюканите и гликопротеините, които са съставени от няколко вериги от бетаглюканни връзки. Те показват имуномодулиращи и антитуморни свойства, тъй като увеличават броя на NK-клетките (клетки естествени убийци) и броя и активността на неутрофилите, на макрофагите и Т- и В-лимфоцитите. Според изследване на английската неправителствена организация Cancer Research UK и Университета Стратклайд от 2002 г., полизахаридите се свързват със специфични рецептори на имунните клетки, имунната система ги разпознава като антигени и в резултат на това се активира и противодейства по-ефективно на раковите клетки.

За да се извлекат в пълна степен активните съставки на гъбите, е необходим сложен технологичен процес. Обикновено за по-голяма ефективност при пациентите с рак се използват екстракти от плодните тела на гъбите, а не от гъбен мицел. Производството на гъбения мицел е по-евтино от технологична гледна точка и това е причина на пазара по-често да се намират продукти от гъбен мицел, като производителят умишлено крие този факт. Тези продукти са по-малко ефективни в сравнение с продуктите от плодните тела на гъбите. За повишаване на биоусвоимостта на активните вещества от гъбите се използва съвременна технология за разрушаване на клетъчната стена на спората, която достига до 99% при реномираните производители. Това се прави с цел по-добро усвояване на полизахаридите от организма. В противен случай гъбните продукти не запазват в пълна степен ефективността и полезността си. Продуктите с високо качество имат сертификати за произход, за добра производствена практика и за органично производство.

Изследователи на лекарствените гъби

Един от първите изследователи на лекарствените гъби е японският професор Тецуро Икекауа, епидемиолог в Научноизследователския институт на Националния онкологичен център в Токио, Япония. Икекауа забелязва, че в префектура Нагано на Япония, в която традиционно се отглежда ядливата гъба Еноки, има много по-малък процентен дял смъртни случаи, причинени от ракови заболявания, в сравнение с другите региони на Япония. В семействата на производителите на гъби Еноки смъртните случаи от рак при мъжете са с 36,6%, а при жените с до 42,7% по-редки от средните за страната.

В Европа терминът „микотерапия“ за първи път е въведен от немския изследовател на гъбите проф. д-р Ян И. Лелей през 90-те години на 20 век. В книгата си „Лечебната сила на гъбите“ той разглежда голям брой видове гъби, които имат лечебни свойства и изследва широкия им спектър от приложения.

Пол Стаметс е американски миколог, автор на редица изследвания и застъпник на природолечението и използването на лечебни гъби. Той е активен в изследването на медицинските свойства на гъбите и участва в две клинични изследвания на Националния здравен институт на САЩ върху лечението на рак и СПИН с използването на лечебни гъби като допълваща терапия. Стаметс открива 4 нови вида гъби. Получил е 9 патента за открити от него антивирусни и лечебни свойства на гъбния мицел.

Работата на Стаметс е представена в няколко документални филма – „Единадесетия час“, Dirt! The Movie и 2012: Time for Change. Той участва в TED talk с лекции за ролята на гъбите за опазване на природата и като лекарство – „Пол Стаметс за 6-те начина, по които гъбите могат да спасят света“, „Is the world ready for a Medical Mushroom MysteryTour?“.

Институти, неправителствени организации и университети, изследващи лекарствените гъби

• Сдружение „Общество по лекарствените гъби България“
• Американски институт по гъбите, САЩ
• Национален раков институт, САЩ
• Национална ракова асоциация, Великобритания
• Институт „Материя Медика“ към Китайската академия по медицински науки, Пекин, Китай
• Шанхайски институт по китайска медицина
• Институт по микология „Иваде“ в Япония
• Национален раков институт в Токио, Япония
• Институт по Еволюция към Университета Хайфа, Израел
• Национален раков институт Блохин, Русия
• Научен институт по биологична химия и геномика, академия Синика, Тайван

Библиография

• „Лечебни гъби против рак и други заболявания“ – Д-р Георги Георгиев
• „Лечебната сила на гъбите“ – Проф. Ян Лелей
• „Гъбите срещу рака“ – Ирина Филипова
• „Vitalpilze Naturheilkraft mit Tradition – neuendeckt“ – A.Bosse
• „Vitalipze“ – prof.dr.Michaela Doell
• „Heilpilze – LingZhi, Shiitake& Co, stuetzen das immunsystem“ – Dr.Jurgen Weihofen