Петър Увалиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Увалиев
български изкуствовед и публицист
Роден: 12 януари 1915
София, България
Починал: 11 декември 1998 г. (на 83 г.)
Челси, Лондон, Великобритания

Петър Христов Увалиев (псевдоним Pierre Rouve) е български дипломат, филмов продуцент, сценарист и режисьор, театрален режисьор, теоретик на изкуството, семиотик, университетски преподавател, писател, преводач, радиожурналист и критик.

Биография[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Петър Увалиев е роден на 12 януари 1915 г. в София. Неговият баща Христо Увалиев е от калоферски род. Следва в Швейцария и Германия, преподава френски език във Висшия педагогически институт в София. Автор е на „Обучението по френски език“, Пловдив, 1915 г. Неговата майка Гина Здравкова е възпитаничка на Екатерина Каравелова. Специализира френски език в Гренобъл, работи като начална учителка, а през 1937 г. става директор на училище „Иван Денкоглу“ в София.

Образование[редактиране | edit source]

Учи в италианското училище „Алесандро Манцони“ в София от 1922 до 1928 г., след това - в колежа „Свети Августин“ в Пловдив (до 1932 г.). Завършва право и държавни науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1936 г. Същата година постъпва на работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. През 30-те години на 20 век са първите му опити да публикува свои стихове в ученически издания. Учи европейски езици (владее английски, испански, италиански, френски, немски, старогръцки, латински и някои балкански езици). Сътрудничи на „Златорогъ“, „Балкан“, „Театър“, „Изкуство и критика“, „Свободен народ“, „La parole Bulgare“, „Слово“, „Мир“, „Днес“ и др.

Дипломатическа кариера[редактиране | edit source]

През 1942 г. заминава за Рим като секретар на българската легация. След отстраняването на Бенито Мусолини от власт през 1943 г. е въдворен във Венеция, заедно с други дипломати. През 1945 г. се завръща в България и отново е на работа в МВнР. Назначен е за втори секретар на българската легация в Лондон през 1947 г. Със заповед от 6 декември 1948 г. е назначен за първи секретар в посолството в Прага. Увалиев отказва назначението и на 9 декември подава молба до британските власти да остане в Англия. Молбата му е удовлетворена.

Творчество[редактиране | edit source]

От юни 1949 г. публикува критика за изкуство и кино в английски („Arts News and Review”) и италиански периодични издания. От същата година е нещатен сътрудник на българската секция на радио Би Би Си Лондон, където близо 50 години ежеседмично чете в ефир свои беседи. Дебютира в киното като втори режисьор на „Невинни в Париж“ (1953). Работи съвместно с изтъкнати драматурзи и кинотворци като Марсел Паньол, Джордж Бърнард Шоу, Антъни Аскуит, Микеланджело Антониони и Тонино Гуера. Заедно с Карло Понти създава филмовата компания „Бридж филмс“ и е съпродуцент на „Милионерката“ (1960), с участието на София Лорен и Питър Селърс. Изпълнителен продуцент е на „Фотоувеличение“ (1966), заснет от Антониони по разказа на Хулио Кортасар „Лигите на дявола“. Продуцент е на още четири филма, между които „Дилемата на лекаря“ (1958) с Лесли Карон и Дърк Богард и „Диаманти за закуска“ (1968) с Рита Тъшингъм и Марчело Мастрояни. Сценарист е на „Съдебна грешка“ (1962) с Питър Селърс и Ричард Атънбъроу; режисьор - на „Непознат вкъщи“ (1967) с Джералдин Чаплин и Джеймс Мейсън, по едноименния роман на Жорж Сименон.

През 1962 г. сключва брак със Соня Мадлен Джойс. През 1968 г. получава британско гражданство. През 1973 г. се ражда дъщеря им Мила-Георгина.

Проявите му като театрален и филмов режисьор и продуцент, теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина. През същата година е избран за вицепрезидент на Международната асоциация на изкуствоведите (AICA) и за председател на Международното жури на Биеналето в Риека. В България той е познат главно от предаванията си по радио Би Би Си и от публикуваните у нас след смъртта му негови студии и сборници. Автор е на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture.

Превежда на френски и италиански език произведения от Пенчо Славейков, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Николай Марангозов, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др.

Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико.

Признание и награди[редактиране | edit source]

Роман Якобсон, на чиито лингвистични открития Увалиев се основава, е възхитен от монографията му Turner: étude de structures (1980), на български - „Търнър. Структурен разрез“ (2006).

През 1994 г. е възстановено българското му гражданство. Удостоен е със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти. Почетен доктор е на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1992) и на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (1999)[източник? (Поискан преди 9 дни)]. Първи носител на наградата „Оборище“ (1999) за принос към българската култура и национално наследство.

Библиография[редактиране | edit source]

Съчинения

  • Pierre Rouve.Turner: étude de structures. Paris: Éditions Siloé,1980
    • Петър Увалиев. Търнър. Структурен разрез. Превела от френски Мария Георгиева. София: К&М, 2006
  • Петър Увалиев. Граматика на зрителното. Превела от английски Рада Цонева. София: Анубис, 2000
  • Петър Увалиев. Филмови трохи. Статии в българския периодичен печат (1936-1947). Съставител Костадин Костов. Пловдив: Вѣда Словѣна, 2001
  • Петър Увалиев. Беседи за български художници. София: Анубис, 2003
  • Филмът като технологическа съдействителност (1985, САЩ, на английски)
  • Европа, намерена и загубена. Есета (1988, на английски)
  • Багряна и целомъдрените. Митоанализ на „Козият рог“. Българският облик на Шекспир (1992, на английски)

Източници[редактиране | edit source]

  • „Спомени за Петър Увалиев“ (сб.). София: Издателство „Български писател“, 2005
  • Sonia Rouve. Petar Ouvaliev aka Pierre Rouve: A Life. London: Mailer Press, 2008
    • Соня Рув. „Петър Увалиев или Пиер Рув: Един живот“. София: Сиела, 2010
  • П. Синкова. „Петър Увалиев - писател, изкуствовед, публицист,„ерудит-енциклопедист“. Био-библиографска справка“. Стара Загора: Регионална библиотека „Захари Княжески“, 2010
  • Бригита Йосифова. Обещах да запомня. Разговори с Петър Увалиев. Пловдив: Жанет 45, 2012
  • Васил Балевски, „Петър Увалиев“. - В: Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.385.

Външни препратки[редактиране | edit source]