Административно деление на България
Административно-териториалното деление на България е 2-степенно - състои се от общини и области.
Общини
Административно-териториалните единици, в които основно се осъществява местното самоуправление в България, са общините. Техният брой е 264.
Области
Съществуващите днес области са образувани през 1999 г. с президентски Указ № 1 от 5.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях (обн., ДВ, бр. 2 от 08.01.1999). Те съвпадат с окръзите, съществували от 1959 до 1987 г., в голяма степен по граници и напълно по административни центрове (единствено Михайловград е преименуван на Монтана).
Райони за планиране
Районите за планиране са региони, обособени с цел статистическо отчитане на териториалните единици съгласно изискванията на Евростат. Не представляват административно-териториални единици.
История
Губернии 1877-1882
Съгласно Закона за вилаетите (1867) и Закона за администрацията на вилаетите (1871) територията на Османската империя се дели на вилаети, управлявани от валии; санджаци – от мютесарафи; каази – от каймаками; нахии – от мюдюри; беледиета и меджлиси – от мухтари, като последните се разделят на по-малки вероизповедни групи. При установяването на гражданските власти в новоосвободените български земи руският императорски комисар княз Владимир Черкаски запазва тази административно-териториална структура като премахва само вилаетите, а останалите единици са преименувани както следва: санджаците стават губернии; казите – окръзи; нахиите – волости или околии; беледиетата и меджлисите – общини (градски и селски). В хода на Освободителната война (1877-1878) са учредени следните 8 губернии: Тулчанска (1 юли 1877), Свищовска (1 юли 1877), Търновска (1 юли 1877), Русенска (9 юли 1877), Видинска или Раховска (16 ноември 1877), Софийска (12 декември 1877), Пловдивска (1 февруари 1878) и Сливенска (19 февруари 1878). Старозагорска гурбения не е образувана, въпреки съществуването на Старозагорски санджак, заради разрушаването на града от турските войски през 1877 г. след изтеглянето на руските войски на север. С превземането от руските войски на Русчук (Русе) Свищовската губерния се присъединява към Русенската, а на 12 март 1878 г. към Сливенската губерния се присъединява и Казанлъшкият окръг, който дотогава се намира под прякото управление на Полевия щаб на руската армия. Така до сключването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) в страната има 8 губернии с 56 окръга. В тях не влиза Варненската губерния, която е образувана по-късно, тъй като до Санстефанския договор е лежала извън демаркационната линия. Пак по това време град Одрин и околността му (Одрински вилает) се намира под изключителното военно управление и едва при княз Александър Дондуков-Корсаков и там се въвежда в стеснен вид гражданско управление. След промените от Берлинския договор (13 юли 1878) и закриването на Свищовската губерния в началото на управлението на княз Дондуков-Корсаков, в страната има 7 губернии с 47 окръга, от които 5 губернии с 33 окръга в Северна България (в това число и Джумайския окръг, който по-късно е предаден на Османската империя) и 2 губернии с 14 окръга в Южна България.
Губерниите и окръзите, които остават на територията на Княжество България са:
- Софийска (Софийски, Орханийски, Златишки, Самоковски, Трънски, Радомирски, Кюстендилски и Дъбницки окръзи)
- Варненска (Варненски, Провадийски, Хаджиоглупазарджишки, Балчишки, Шуменски и Силистренски окръзи)
- Русенска (Ескиджумайски, Разградски, Тутракански, Русенски, Свищовски, Плевенски и Никополски окръзи)
- Търновска (Османпазарски, Търновски, Еленски, Габровски, Севлиевски и Ловчански окръзи)
- Видинска (Врачански, Раховски, Берковишки, Ломпалански, Видински и Белоградчишки окръзи)
Губерниите и окръзите, които остават на територията на Източна Румелия са:
- Пловдивска (Пловдивски, Татарпазарджишки, Хасковски, Старозагорски, Чирпански и Казанлъшки окръзи)
- Сливенски (Сливенски, Новозагорски, Ямболски, Бургаски, Айтоски, Анхиалски и Месемврийски окръзи)
- Къзълагачка околия от Одринския санджак
Окръжия и департаменти 1879-1885
В Източна Румелия
Според Органическия устав на Източна Румелия, областта се дели в административно отношение на 6 департаметнта (префектури, области) и 28 кантона (околии):
- Пловдивски департамент (Пловдивски, Конушки (център - гр. Станимака), Овчехълмски (център - с. Голямо Конаре), Сърненогорски (център - с. Брезово), Стремска, Рупчоска (център - с. Чепеларе)
- Татарпазарджишки департамент (Татарпазарджишки, Панагюрски, Пещерски, Ихтимански)
- Старозагорски департамент (Старозагорски, Чирпански, Казанлъшки, Новозагорски, Сейменски)
- Хасковски департамент (Хасковски, Харманлийски, Хаджиелески, Кърджалийски)
- Сливенски департамент (Сливенски, Котленски, Каваклийски, Ямболски, Къзълагашки)
- Бургаски департамент (Бургаски, Анхиалски (Анхиало-Месемврийски), Айтоски, Карнобатски)
В Княжество България
- Софийско окръжие;
- Кюстендилско окръжие;
- Трънско окръжие;
- Видинско окръжие;
- Ломско окръжие;
- Ряховско окръжие;
- Берковишко окръжие;
- Врачанско окръжие;
- Орханийско окръжие (с център дн. Ботевград);
- Ловешко окръжие;
- Плевенско окръжие;
- Севлиевско окръжие;
- Свищовско окръжие;
- Търновско окръжие;
- Разградско окръжие;
- Русчушко окръжие;
- Ескиджумайско окръжие (с център дн. Търговище);
- Силистренско окръжие;
- Шуменско окръжие;
- Провадийски окръжие;
- Варненско окръжие;
Три години след Освобождението в България е проведена първата териториална реформа. С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (ДВ, бр. 91, 21/08/1882) е обнародван Закон за административното деление територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии.
1882
- С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Изворска околия (Кюстендилско окръжие) се премества в Босилеград и околията се преименува в Босилеградска, а седалището на Вълчедръмската (Ломско окръжие) се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.
1883
- С Указ № 408 от 5 юни 1883 г. [ДВ, бр. 60, 09/06/1883] седалището на Босилеградската околия (Кюстендилско окръжие) отново се премества в с. Извор и околията се преименува в Изворска.
- С Указ № 826 от 7 октомври 1883 г. [ДВ, бр. 108, 08/10/1883] се открива нова Дряновска околия в състава на Търновското окръжие.
1884
- С Указ № 16 от 17 януари 1884 г. [ДВ, бр. 7, 21/01/1884] се откриват отново Трънското, Ловчанското и Оряховското окръжия.
Окръжия 1885-1901
- Софийско (от досегашните Софийско, Трънско окръжие и част от Орханийско окръжие, което някога е била Етрополски мюдюрлък), обхващащо: 1) Софийска, 2) Самоковска, 3) Новоселска, 4) Искрешка, 5) Златишка, 6) Царибродска, 7) Трънска и 8) Брезнишка околии.
- Трънско окръжие
- Кюстендилско, обхващащо: 1) Кюстендилска, 2) Дубнишка, 3) Радомирска и 4) Изворска околии.
- Татарпазарджишко окръжие
- Пловдивско окръжие
- Старозагорско окръжие, обхващащо: 1)Старозагорска, 2) Чирпанска, 3) Казанлъшка, 4) Новозагорска, 5) Сейменска околии.
- Хасковско окръжие
- Сливенско окръжие
- Бургаско окръжие
- Видинско, обхващащо: 1) Видинска, 2) Кулска и 3) Белоградчишка околии.
- Ломско (от досегашните Ломски и Берковски окръжия), обхващащо: 1) Ломска, 2) Берковска и 3) Вълчедръмска околии.
- Ряховско окръжие (с център дн. Оряхово)
- Врачанско (от досегашните Врачанско, Орханийско окръжие без Тетевенска околия и Етрополски мюдюрлък, и част от Оряховски окръг), обхващащо: 1) Врачанска, 2)Оряховска, 3) Белослатинска и 4) Орханийска околии.
- Ловешко окръжие
- Плевенско (от досегашните Плевенско и Ловешко окръжие без Троянска околия, част от Никополска околия и цялата Тетевенска околия), обхващащо: 1) Плевенска, 2) Луковитска, 3) Ловешка и 4) Тетевенска околии.
- Севлиевско, обхващащо: 1) Севлиевска, 2) Габровска и 3) Троянска околии.
- Свищовско, обхващащо: 1) Свищовска и 2) Никополска околии.
- Търновско (от досегашните Търновско окръжие и част от Османпазарска околия), обхващащо: 1) Търновска, 2) Еленска, 3) Кесаревска, 4) Тревненска и 5) Горнооряховска околии.
- Разградско, обхващащо: 1) Разградска, 2) Поповска и 3) Кеманларска околии.
- Силистренско, обхващащо: 1) Силистренска, 2) Аккадънларска и 3) Куртбунарска околии.
- Русенско, обхващащо: 1) Русенска, 2) Беленска, 3) Балбунарска и 4) Тутраканска околии.
- Шуменско (от досегашните Шуменско и Ескджумайско окръжия), обхващащо: 1) Шуменска, 2) Новопазарска, 3) Ескиджумайска, 4) Османпазарска и 5) Преславска околии.
- Варненско (от досегашните Варненско и Провадийско окръжие), обхващащо: 1) Варненска, 2) Балчишка, 3) Добричка, 4) Провадийска и 5) Новоселска околии.
1889
- С Указ № 607 от 16 декември 1889 г. [ДВ, бр. 6, 09/01/1890] се утвърждава Закон за въвеждане изменение в административното деление територията на България, приет от V ОНС на 16 декември 1889 г. Той предвижда следните промени: (1) Седалището на Рупчоска околия се премества от с. Чепеларе в с. Хвойна; (2) Седалището на Изворска околия се премества от с. Извор в с. Босилеград и околията се преименува в Босилеградска; (3) Орханийското окръжие се премахва като Орханийската околия преминава към Софийско окръжие, а Оряховска и Белослатинска – към Врачанско окръжие; (4) Златишката околия се преименува в Пирдопска, и седалището ѝ се премества в гр. Пирдоп; (5) Седалището на Овчехълмска околия се премества от с. Старо Ново село в с. Голямо Конаре; (6) Образува се нова административна околия в Търновското окръжие – Паскалевска, със седалище в с. Паскалевец.
1894
- С Указ № 813 от 21 декември 1894 г. [ДВ, бр. 15, 21/01/1894] се утвърждава Закон за изменение на административното деление на Княжеството (приет от VII ОНС на 20/12/1893 г.), с който центърът на Паскалевската околия се премества в с. Павликени и от Паскалевска се преименува в Павликенска околия. Законът влиза в сила от 1 януари 1894 г.
1897
- С Указ № 49 от 9 март 1897 г. [ДВ, бр. 63, 20/03/1897] се утвърждава Закон за въвеждане изменения административното деление територията на България (приет от IX ОНС на 24 и 26/02/1897 г.). Според чл. 1 седалището на Рупчоската околия се премества от с. Хвойна в с. Чепеларе.
- С Указ № 461 от 5 декември 1897 г. [ДВ, бр. 287, 30/12/1897] се утвърждава Закон за изменение и допълнение към закона за административното деление територията на княжеството, утвърден с височайши указ от 28 юлий 1882 год. под № 273 (приет от IX ОНС на 24/11/1897 г.), в който чл. 1, § 1 се изменя така: „Територията на княжеството в административно отношение се дели на 22 окръжия, които се подразделят на 84 околии; чл. 2, точка 2 от § 9 се изменят така: Варненското окръжие се състои от 4 околии: Варненска, Провадийска, Добричка и Балчишка.
Области 1901-1913
Втората цялостна административно-териториална реформа в страната се провежда през 1901 г., когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901] е обнародван Закон за административното деление територията на държавата (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), отменящ Закона за административното деление територията на Княжеството от 28 юли 1882 г. Според новия законодателен акт страната е разделена на 12 области, 71 околии и общини.
- Софийска (от досегашното Софийско окръжие без няколко села от Ихтиманска околия), обхващащ околиите: Орханийска, Пирдопска, Самоковска, Софийска градска, Софийска селска, Трънска, Царибродска.
- Кюстендилска (от досеташния Кюстендилско окръжие и част от досегашната Брезнишка околия), обхващащ околиите: Дупнишка, Кюстендилска, Радомирска.
- Пловдивска (Пловдивско, Татарпазарджишко окръжие и няколко села от досегашната Ихтиманска околия), обхващащ околиите: Карловска, Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска, Пловдивска градска, Пловдивска селска, Станимашка.
- Старозагорска (от досегашните Старозагорски, Хасковски окръжия и няколко села от Каваклийска околия), обхващащ околиите: Борисовградска, Казанлъшка, Новозагорска, Старозагорска, Харманлийска, Хасковска, Чирпанска.
- Бургаска (от досегашните Бургаски и Сливенски окръжия, без няколко села от Каваклийска околия), обхващащ околиите: Айтоска, Анхиолска, Бургаска, Карнобатска, Котленска, Къзълагашка, Сливенска, Ямболска.
- Варненска (от досегашното Варненско окръжие, Куртбунарска околия и няколко села от досегашната Новопазарска околия), обхващащ околиите: Балчишка, Варненска градска, Варненска селска, Добришка, Куртбунарска, Провадийска.
- Шуменска (от досегашното Шуменско окръжие, Поповска околия и няколко села от досегашната Кесаровска), обхващащ околиите: Ескиджумайска, Османпазарска, Поповска, Преславска, Шуменска.
- Русенска (от досегашните Русенско, Разградско окръжие без Поповска околия, Силистренско без Куртбунарска околия), обхващащ околиите: Беленска, Разградска, Русчукска, Силистренска, Тутраканска.
- Търновска (от досегашните Търновски и Севлиевски без няколко села от досегашната Кесаревска околия), обхващащ околиите: Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Свищовска, Севлиевска, 7) Търновска.
- Плевенска (от досегашните Плевенски и Ловешки), обхващащ околиите: Ловешка, Луковитска, Никополска, Плевенска, Тетевенска, Троянска.
- Врачански, обхващащ околиите: Берковска, Белослатинска, Врачанска, Оряховска, Фердинандска
- Видински, обхващащ околиите: Белоградчишка, Видинска, Кулска, Ломска.
Закриват се следните околии:
- Аккадънларска (поделена между Куртбунарска и Силистренска околии)
- Балбунарска (поделена между Русчукска и Тутраканска околии)
- Босилеградска (поделена между Кюстендилска и Радомирска околии)
- Брезнишка (поделена между Трънска, Софийска, Радомирска и Царибродска околии)
- Брезовска (поделена между Чирпанска, Карловска и Пловдивска околии)
- Искрешка (поделена между Софийска и Царибродска околии)
- Ихтиманска (поделена между Самоковска, Пазарджишка, Панагюрска околии)
- Каваклийска (поделена между Къзълагашка, Харманлийска и Ямболска околии)
- Кеманларска (включена в състава на Разградска околия)
- Кесаревска (поделена между Горнооряховска, Османпазарска, Поповска и Еленска околии)
- Нозопазарска (поделена между Шуменска и Провадийска околии)
- Новоселска (Софийска и Пирдопска околии)
- Рупчоска (включена в състава на Станимашка околия )
- Сейменска (поделена между Старозагорска, Харманлийска, Чирпанска и Новозагорска околии).
Области 1919-1949
- с прескъсвания
- Софийска (от бившия Софийски, Кюстендилски окръзи и околиите Светиврачка, Горноджумайска и Петричка от бившия Петрички окръг).
- Пловдивска (от бившите Пловдивски, Пашмаклийски окръзи и околиите Неврокопска и Разложка от бившия Петрички окръг)
- Старозагорска (от бившите Старозагорски, Хасковски и Мастънлийски окръзи)
- Бургаска (от бившия Бургаски окръг)
- Шуменска (от бившите Шуменски, Русчукски и Варненски окръзи)
- Плевенска (от бившите Плевенски и Търновски окръзи)
- Врачанска (от бившите Врачански и Видински окръзи)
След преврата на 19 май 1934 г. в страната е проведена цялостна административно-териториална реформа, като съществуващите окръзи са обединени в нови 7 области, начело с областни директори. Това става с Наредба-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството, обнародвана с Указ № 179 от 19 май 1934 г. [ДВ, бр. 38 (притурка), 19/05/1934]. Областите, които се образуват са следните:
Година по-късно, с Наредба-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството установено с царски указ № 179 от 19 май 1934 година, обнародвана с Указ № 352 от 20 септември 1935 г. [ДВ, бр. 217, 26/09/1935] се правят следните промени в административно-териториалното деление на страната:
- Образува се нова Търновска област, в която влизат околиите: Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Свищовска, Севлиевска и Търновска от Плевенска област, и Беленска, Кубратска и Русчукска от Шуменска област;
- Образува се нова Кърджалийска област, в която влизат околиите: Ардинска, Ивайловградска, Крумовградска, Кърджалийска и Момчилградска от Старозагорска област, и Златоградска от Пловдивска област.
- Образува се нова Горноджумайска област, в която влизат околиите: Горноджумайска, Светиврачка и Петричка от Софийска област, и Неврокопска и Разложка от Пловдивска област.
- Отцепва се Оряховска околия от Врачанска област и се присъединява към Плевенска област.
- От Врачанска и Шуменска област се отцепват градските общини Видин, Русе и Варна и образуват в административно отношение отделни, самостоятелни административни единици – градски дирекции, управлявани от градски директори с права на областни директори.
- Седалището на Царибродската околия се премества от с. Годеч в с. Сливница.
- Седалището на Брезнишка околия се премества от гр. Брезник в гр. Перник и околията се преименува на Пернишка.
Това административно-териториално деление се запазва едва два месеца, когато е отменено с Наредба-закон за отменяване наредбата-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството установено с царски указ № 179 от 19 май 1934 година, обнародвана Указ № 512 от 11 декември 1935 г. [ДВ, бр. 512, 11/12/1935] и в страната остава в сила териториалното деление от 19 май 1934 г.
Области 1941-1944
С Указ № 72 от 24 юли 1941 г. [ДВ, бр. 164, 29/07/1941] се обнародва Закон за създаване на Русенска област (приет от XXV ОНС на 16 юли 1941 г.). С него околиите Поповска, Беленска, Исперихска, Кубратска, Тутраканска, Разградска, Русенска и Силистренска се отделят от Шуменска област и се обособяват в област с център Русе.
На 15 май 1941 г. е обявено официално за връщането в пределите на България на Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Западните покрайнини и Поморавието. През юли със Заповеди 2618, 2619, 2620 и 2621 на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 26 юли 1941 г. [ДВ, бр. 166, 31/07/1941] тези земи са обособени в три административни области:
- Битолска област, обхващаща околиите: Битолска, Бродска, Крушевска, Охридска, Прилепска и Ресенска [Заповед 2618].
- Скопска област, обхващаща околиите: Беровска, Бояновска, Вранска, Велешка, Качанишка, Кривопаланска, Кумановска, Кратовска, Струмишка, Скопска, Сурдулишка, Светиниколска, Радовишка, Щипска, Гевгелийска, Кавадарска и Неготинска [Заповед 2620].
- Беломорска област с център Ксанти и обхващаща околиите: Гюмюрджинска, Дедеагачка, Демирхисарска, Кавалска, Ксантийска, Тасоска (с център с. Лимен), Правищенска, Саръшабанска и Серска [Заповед 2621].
- Западните покрайнини и Поморавието са разлени на 4 околии – Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска, които се присъединяват към Софийска област [Заповед 2618].
Окръзи 1949-1950
С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, обхващащи 101 околии.
- Град София е обособен в отделна административна единица със статут на окръг.
- Софийски окръг: Софийска, Ботевградска, Пирдопска, Ихтиманска, Новоселска, Годечка, Димитровска, Брезнишка, Радомирска, Кюстендилска, Марекска, Самоковска, Трънска околии.
- Горноджумайски окръг: Горноджумайска, Санданска, Петричка, Разложка, Неврокопска околии.
- Пловдивски окръг: Пловдивска, гр. Пловдив, Асеновградска, Карловска, Пазарджишка, Панагюрска, Пещерска, Смолянска, Девинска, Първомайска околии.
- Старозагорски окръг: Старозагорска, гр. Стара Загора, Нозовагорска, Казанлъшка, Чирпанска околии.
- Хасковски окръг: Хасковска, Свиленградска, Харманлийска, Ардинска, Крумовградска, Кърджалийска, Момчилградска, Ивайловградска, Златоградска околии.
- Ямболски окръг: Ямболска, Сливенска, Котелска, Елховска, Тополовградска околии.
- Бургаски окръг: Бургаска, гр. Бургас, Поморийска, Царевска, Малкотърновска, Средецка, Айтоска, Карнобатска околии.
- Варненски окръг: Варненска, гр. Варна, Провадийска, Добришка, Балчишка, Генералтошевска, Тервелска околии.
- Шуменски окръг: Шуменска, Търговищка, Новопазарска, Омуртагска, Поповска, Преславска околии.
- Русенски окръг: Русенска, гр. Русе, Беленска, Разградска, Исперихска, Кубратска, Силистренска, Тутраканска, Дуловска околии.
- Горнооряховски окръг: Търновска, Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Севлиевска, Павликенска околии.
- Плевенски окръг: Плевенска, гр. Плевен, Никополска, Ловешка, Луковитска, Тетевенска, Троянска, Свищовска околии.
- Врачански окръг: Врачанска, Берковска, Михайловградска, Белослатинска, Оряховска околии.
- Видински окръг: Видинска, Ломска, Белоградчишка, Кулска околии.
Окръзи 1951-1959
- 1. Закрива се Ямболски окръг и се поделя между Старозагорски и Бургаски окръг. Ямболска, Сливенска и Тополовградска околия се присъединяват към Стара Загора, а малките Елховска и Котелска околия към Бургаски окръг.
- 2. Закрива се Видински окръг и той е присъединен към Врачански окръг.
- 3. Закрива се Горнооряховски окръг, образува се нов окръга с център Търново.
- София-град
- Софийски окръг: Софийска, Ботевградска, Пирдопска, Ихтиманска, Елинпелинска, Сливнишка, Годечка, Свогешка, Димитровска (Пернишка), Брезнишка, Радомирска, Кюстендилска, Станкедимитровска, Самоковска, Трънска околии.
- Благоевградски окръг: Благоевградска, Санданска, Петричка, Разложка, Гоцеделчевска околии.
- Пловдивски окръг: Пловдивска, гр. Пловдив, Асеновградска, Карловска, Пазарджишка, гр. Пазарджик, Панагюрска, Пещерска, Велинградска, Смолянска, Девинска, Първомайска околии.
- Старозагорски окръг: гр. Стара Загора, Старозагорска, Нозовагорска, Казанлъшка, гр. Казанлък, Чирпанска, Ямболска, гр. Ямбол, Сливенска, гр. Сливен, Тополовградска околии.
- Хасковски окръг: Хасковска, гр. Хасково, Димитровградска, Свиленградска, Харманлийска, Ардинска, Крумовградска, Кърджалийска, Момчилградска, Ивайловградска, Маданска околии.
- Бургаски окръг: Бургаска, гр. Бургас, Поморийска, Мичуринска (Царевска), Малкотърновска, Грудовска (Средецка), Айтоска, Карнобатска, Елховска, Котелска околии.
- Сталински окръг: Сталински, гр. Сталин, Провадийска, Толбухинска, гр. Толбухин, Балчишка, Генералтошевска, Тервелска околии.
- Коларовградски окръг: Колоравска, гр. Колоровград, Търговищка, Новопазарска, Омуртагска, Поповска, Преславска околии.
- Русенски окръг: Русенска, гр. Русе, Беленска (от гр. Бяла), Разградска, Исперихска, Кубратска, Силистренска, Тутраканска, Дуловска, околии.
- Търновски окръг: Търновска, гр. Търново, Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Севлиевска, Павликенска околии.
- Плевенски окръг: Плевенска, гр. Плевен, Никополска, Ловешка, Луковитска, Тетевенска, Троянска, Свищовска околии.
- Врачански окръг: Врачанска, гр. Враца, Берковска, Михайловградска, Белослатинска, Оряховска, Видинска, Ломска, Белоградчишка, Кулска околии.
Окръзи 1959-1987
- Благоевградски окръг;
- Бургаски окръг;
- Варненски окръг (Сталински окръг);
- Великотърновски окръг;
- Видински окръг;
- Врачански окръг;
- Габровски окръг;
- Кърджалийски окръг;
- Кюстендилски окръг;
- Ловешки окръг;
- Михайловградски окръг;
- Пазарджишки окръг;
- Пернишки окръг (Димитровски окръг);
- Плевенски окръг;
- Пловдивски окръг;
- Разградски окръг;
- Русенски окръг;
- Силистренски окръг;
- Сливенски окръг;
- Смолянски окръг;
- София-град;
- Софийски окръг;
- Старозагорски окръг;
- Толбухински окръг;
- Търговищки окръг;
- Хасковски окръг;
- Шуменски окръг (Коларовградски окръг);
- Ямболски окръг;
Области 1987-1998
- Бургаска област (Бургас, Сливен, Ямбол)
- Варненска област (Варна, Добрич, Шумен)
- Ловешка област (Габрово, Ловеч, Плевен, Велико Търново)
- Област с админситративен център Монтана/Михайловградска област (Видин, Враца, Монтана)
- Пловдивска област (Пазарджик, Пловдив, Смолян)
- Разградска област (Разград, Русе, Силистра, Търговище)
- София град (София град)
- Софийска област (Благоевград, Кюстендил, Перник, София)
- Хасковска област (Кърджали, Стара Загора, Хасково)
Външни препратки
- Закон за административно-териториалното устройство на Република България
- Указ № 1 от 5.01.1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях