Бистрица (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бистрица (Община Чашка))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
Бистрица
— село —
Стара къща в Бистрица
Стара къща в Бистрица
North Macedonia relief location map.jpg
41.6156° с. ш. 21.5161° и. д.
Бистрица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 637 m
Население 124 души (2002 г.)
Пощенски код 1415
МПС код VE
Бистрица в Общомедия

Бистрица (на македонска литературна норма: Бистрица) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Азот, в южните склонове на планината Якубица, на 50 километра югозападно от град Велес.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава във Виргинската грамота от втората половина на XIII век на цар Константин Тих - Асен, с която българският владетел го дарява на манастира „Свети Георги“ край Скопие. Това е подвърдено по-късно от сръбския владетел Стефан II Милутин (1299/1300). По османско враме Бистрица в нахия Кюпрюлю е отбелязано в регистри от XV и XVI век като голямо и имотно, известно с големия си брой овце, добитък, мелници, валалници, както и със соколарите си.[1]

През 1860 година албанският разбойник Зендил ага напада Бистрица, ограбва я и избива местните воденичари.[2] Църквата „Света Богородица“ в селото е дело на Андон Китанов[3] и е изградена в 1853 година. Църквичката „Свети Георги“, разположена извън селото, е от XVII век.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Бристрица (Bristritza) е посочено като село със 105 домакинства и 459 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Бистрица има 1100 жители, всички българи християни.[6].

В началото на XX век цялото селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица (Bistritza) има 1184 българи екзархисти и в селото работи и българско училище.[7] В началото на ХХ век въпреки засиления натиск, Бистрица устоява на опитите на въоръжената сръбска пропаганда да принуди селото да се откаже от българщината. Бистрица запазва своята българска просвета, като остава под върховенството на Екзархията. До Балканската война бистричани не позволяват на сръбска чета да влезе в селото им.[8]

При избухването на Балканската война единадесет човека от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Бистрица (Bistrica) като наскоро посърбено българско село.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бистрица
Починали в Бистрица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум 6 (11). 2013. с. 198.
  2. Аврамовъ, Стефанъ Н.Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Наученъ Институтъ, София 1929, с. 16.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  4. Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум 6 (11). 2013. с. 199.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 182-183.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.118-119.
  8. Аврамовъ, Стефанъ Н. Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Наученъ Институтъ, София 1929, с. 29.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.
  10. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927


     Портал „Македония“         Портал „Македония