Богория (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Богория
Kenya relief location map.jpg
0.25° с. ш. 36.1° и. д.
Местоположение в Кения
Местоположение Африка, Кения – Източноафриканска рифтова долина
Координати 0°15′00″ с. ш. 36°06′00″ и. д. / 0.25° с. ш. 36.1° и. д.[1]
Вид солено, алкално, безотточно
Притоци Сандай (Уасеге), Емсос, Лобуру
Отток няма
Дължина 17 km
Ширина 3,5 km
Дълбочина 5,5 – 10 m
Надм. височина 990 m
Богория в Общомедия
Сателитна снимка на езеро Богория

Богория (на английски и суахили Bogoria) е сравнително малко, силно алкално езеро в Кения, разположено във вулканичната зона на Източноафриканската рифтова долина. Намира се на 260 km от Найроби и на 25 km южно от временната самолетна писта близо до езерото Баринго. Богория има най-зрелищната геотермална активност, тъй като притежава най-големия брой естествени гейзери в Африка. Алкалните му води са добра среда за развитието на синьозелените водорасли, които от своя страна привличат голяма популация от фламинго като основен хранителен ресурс за тези птици.[2] Масаите наричат езерото Mbatibat.[3]

За европейците е открито през 1885 г. от Джеймс Ханингтън, първият англикански епископ в Екваториална Източна Африка и известно време е носело неговото име.[2][4] През 1892 г. английският геолог Джон Грегъри, създател на теорията за възникването на рифта, пътува пеш от Момбаса и достигайки до Богория описва езерото като „най-красивата гледка в Африка“.[5]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в района на езерото е полусух с валежи, възлизащи на 700 – 900 mm/годишно.[6] В зависимост от сезона температурите се движат между 10°С и 30°С.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Богория заема тесен асиметричен полуграбен в северната част от Източноафриканския рифт, попадащ в границите на Кения. Има дължина 17 km, ширина 3,5 km[7] и се намира на 990 m над морското равнище.[6] В различните части дълбочината му варира от 5,5 до 10 метра.[8] Водосборният басейн на езерото се простира в зона на вулканични скали, формирани през Миоцена и Плейстоцена и обхваща област от около 700 km2[6] Наличието на многобройни горещи извори и гейзери е индикация за близостта на магмата до повърхността.[8]

Край източната част на езерото на 700 m височина се издигат стръмните склоновете на възвишенията Богория.[7] На изток на 600 m над водната повърхност се извисяват и склоновете на Сирачо (Siracho)[8] и Ngendelel, а в северния му край се намира блатото Кесубо (Kesubo).[2] Зоната е земетръсна, като най-силното известно земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер е станало през 1828 година. Околните фумароли изхвърлят пара, CO2, както и незначителни количества сероводород (H2S) и метан (CH4).[7]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Геотермалната активност в зоната на езерото е локализирана по западното му крайбрежие. По бреговете на Богория, разположени в три основни групи се вливат над 200 горещи извора, а отделно от това голямо количество извират директно от дъното му.[2] Много от тях имат високо съдържание на СО2.[9] Зоните на концентрацията им са Лобуру, Чемуркеу, и южната група, обхващаща Ng'wasis, Koibobei и Losaramat.[10] Изворните води съдържат калцинирана сода средно 26 g/ℓ с pH средно от 7,1 до 9,9.[7] В Лобуру се намират около 60 горещи извора с 6 гейзера, а в Чемуркеу групата се състои от 40 извора и 4 гейзера. В югоизточния край са изворите в Koibobei с най-малко 3 гейзера и в източната страна – 17 извора в Losaramat с 3 гейзера. Гейзерите в южната част на езерото са минимум 16.[9]

Езерото е известно с най-голямото количество гейзери в цяла Африка, които изригват на височина до 2,5 – 3 метра и разнасят миризма на серни изпарения.[3][6][7] Всички те са разположени в близост до бреговата линия на езерото, като най-голямата си концентрация достигат в Лобуру, където температурите им са екстремно високи.[6][8] През последните 30 години тук са избликнали най-малко 16 нови гейзера. Между август 2005 и август 2006 г. нивото на езерото намалява с около 30 cm, което довежда до съществени промени в дейността на част от крайбрежните гейзери. Изригванията от някои отвори прекъсват, а дебитът на други се увеличава значително.[6] Всички гейзери са разположени много ниско – почти на нивото на езерото, или дори под него.[9] Когато нивото на водите се повиши, част от отворите попадат под повърхността на водата и активността им намалява.[6]

Пет гейзера принадлежат към групата, наречена KL19. Техните отвори са разположени в близост, на метри един от друг. Водната струя, изхвърляна от един от тези гейзери през 1995 г. е с височина 3,5 m, а изригването става на всеки 5 – 8 минути. По-късно обаче активността и мощността на изхвърляне на водата му силно намаляват.[9] През 2006 г. на 30 метра северно от KL19 се появява гейзерът KL30, който се издига на височина от 5 m и с това става най-високият гейзер в Африка. Цикълът на изхвърляне на водните струи е редовен – през 45 ± 2 минути, а температурата на водата му през спокойната фаза е 82°–93°C. Продължителността на изригването с максимална височина е около 2 до 2,5 минути. Проливните дъждове в началото на 2007 г. довеждат до повишаване на езерните води с 15 – 20 cm и стават причина за спадане на активността на KL30 и няколко от другите гейзери.[6]

Най-голямата геотермално находище е това в Лобуру. Едноименната река е образувала малка делта на западния бряг, а горещите потоци се намират на север и юг от нея. Част от почти врелите извори са образували малки басейни, някои с дълбочина повече от 2 метра. Други извори, вместо басейни са формирали дълбоки конусни отвори. На няколко места се наблюдава тънък слой от силициеви депозити, които са показател за гейзерна активност в близкото минало. Такива гейзери без силикатни агломерати се наричат гейзерити и са рядкост в света.[9]

Един от многобройните гейзери в езерото Богория

От север в Богория се влива река Сандай (Уасеге), която преминава през крайбрежното блато Кесубо, преди да присъедини водите си към езерото.[11] Още две по-малки рекички се вливат в западната част на езерото – Емсос и Лобуру.[10] Освен това захранването на езерните води става чрез крайбрежни и дънни извори и потоци и чрез валежи. Повърхностен отток не съществува. Поради високите температури по-голямата част от водите му се губят чрез изпарения, достигащи до 2600 mm/год.[7] При липсата на отток, езерото е „капсулирано“ и нивото на повърхността му се подлага на чести и бързи промени, главно в отговор на промените в режима на валежите.[6] В резултат на тези процеси солеността му силно нараства и обикновено е два пъти повече от тази на морската вода.[6][7]

Водите на езерото са богати на калцинирана сода и съдържат карбонатни и бикарбонатни йони. Водородният им показател pH е много висок – варира между 9,5 и 10,5. Въпреки че е с малка дълбочина, езерото е тип многослойно – водите му са разслоени на два пласта, които никога не се смесват. Повърхностният слой периодично се аерира, получавайки кислород от вливащите се потоци и духащите ветрове, които го раздвижват. Солеността му е 60 g/ℓ. Придънният слой остава безкислороден със соленост около 90 g/ℓ.[7]

Радиометричните изследвания доказват, че езерото не винаги е било алкално и солено. Ядрото на утайките от неговото дъно водят до извода, че в последните 10 000 години са съществували няколко етапа, през които езерото е било сладководно. Промяната се дължи на променените климатични условия и силно пониженото количество на валежите.[12]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Проследявайки езерата в кенийската част на Източноафриканския рифт, се отбелязват две общи черти за всички тях – фактът, че са алкални и присъствието на голяма популация фламинго по крайбрежията им.[13] Всички те, заради високия си водороден показател, създават добри условия за развитие на цианобактерии и някои други микроорганизми. В Богория те са представени от свободно плаващата влакнеста Spirulina, основна храна за фламингото.[8] Поради високата температура на подводните извори и гейзерите езерото не е обитавано от рибни видове.[10][14]

Езерото Богория и около 100 km2 по източния му бряг[1] са обявени за Национален резерват от 1973 г., а от 2001 г. са защитени от Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици. Те включват много регионално и национално застрашени видове, главно миграционните потоци от двата вида фламинго и черновратия гмурец. В резервата могат да бъдат наброени до 2 милиона различни видове птици.[10][11] Пресноводните извори и потоци по бреговете на езерото привличат много диви животни и птици, като от последните са наброени 135 вида.[15] Фламингото е представено от двата си африкански вида – розово и малко.[2] В пиковите периоди на годината тук се наброяват над един милион екземпляра.[7] Край езерото се отчита една от най-големите популации от розово фламинго в света.[11] Все повече от тях предпочитат езерото Богория пред замърсените води на близкото Накуру.[8] В началото на 2000 г. е наблюдаван значителен брой смъртни случаи сред розовото фламинго, във връзка с което BBC провежда разследване.[13]

Стотици хиляди фламинго край Богория

По околните склонове гнездят сравнително голямо количество орли рибари[2], степни орли, Aquila rapax. В някои моменти на едно дърво могат да се видят накацали седем, осем или повече орела.[13] Могат да се наблюдават още жълтоклюн щъркел, бяла лопатарка (Platalea alba), ястреб от вида Micronisus gabar, турилик Burhinus vermiculatus, голям синигер (Parus major), златногръд скорец (Cosmopsarus regius), птица носорог и други.[15]

Бозайниците тук са представени от най-едрите котки на континента гепард, лъв, леопард [11][16], каракал и сервал. Рядкото хиеновото куче също обитава района около езерото. Тук се припокриват ареалите и на трите вида чакали. От другите хищници се срещат и петниста и ивичеста хиена, земен вълк,[15][1] капска видра, няколко вида виверови и дългоухи лисици. От тревопасните разнообразието е още по-голямо. Срещат се зебри, газели, дребни антилопи дик-дик, импала, кафърски бивол, семейства брадавичести свине. Броят на голямото куду (Tragelaphus strepsiceros) тук достига до 180 екземпляра, най-големият брой откакто резерватът съществува. Тъй като терените за паша около езерото са ограничени, броят на тревопасните не е голям.[11][16] Приматите са представени от няколко вида коткоподобни маймуни и гигантското галаго на Гарнет.[2][17] Срещат се и степен люспеник, гривесто бодливо свинче и много видове зайци[1].

Езерото и особено блатистата част на север са обитавани от около 20 вида жаби, между които Ptychadena mascareniensis, Ptychadena oxyrhynchus, Ptychadena schillukorum, Pyxicephalus adspersus, Tomopterna marmorata и други.[1]

Околностите на езерото са заети главно с храстовидна и тревиста растителност. В южния край на езерото се намира гориста местност, заета от акации[16], между които се издигат стари единични смокинови дървета.[5] На северния бряг е разположено блатото Кесубо, обрасло с папируси.[16]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Областта около езерото е населена от масайски племенни групи. Тук живеят около 40 000 души според преброяването от 1999 г., но населението бързо се увеличава, благодарение главно на механичен прираст.[11]

Местните хора вярват, че вдишването и излагането на парите от гейзерите и горещите извори имат лечебни свойства и облекчават дихателни и кожни проблеми. Освен това често ползват горещите извори като своеобразни готварски печки, като варят в тях яйца и други хранителни продукти, поставени в найлонови торбички.[17]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Достъпът до езерото не е добре организиран, няма обществен транспорт и се извършва главно с лични превозни средства.[2] Предлаганите атракции са разходка с лодка по езерните води или с камили по сушата. Организира се посещение на близкото масайско село Njemps.[2] В южната му част са организирани два къмпинга за отсядане на туристите, а в северния, близо до село Лобой е изграден хотелски център.[2][10]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Езерото и околностите му са изправени пред многобройни заплахи, свързани главно с увеличаването на населението и придружаващата го необходимост от използване на нови земи, както и повишената консумация на вода. Завземането на нови терени води до обезлесяване и унищожаване на местообитанията на ценни животински видове. Увеличаването на поливните площи води до понижаване на водните нива. Увеличават се седиментите, а река Уасеге влачи към езерото около 1,7 милиона тона утайки ежегодно.[11]

Богория през 2011

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.