Голевища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голевища
Golovisht/Golovishti
— село —
Albania relief location map.jpg
41.4867° с. ш. 20.4794° и. д.
Голевища
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Голо бърдо
Надм. височина 624 m
Население ? души (?)

Голевища или Голеища или Голейща (на албански: Golovisht или Golovishti) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в Слепченския поменик и в поменика на манастира Матка в XVII век като Голевища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти от изчезналото фамилно име Голев.[1]

В XIX век Голевища е българско село в Дебърска каза на Османската империя, което е в процес на поалбанчване. В поменика на Бигорския манастир са запазени редица български имена от Голеища - Огнен, Дроздо, Сорбин, Раян, Стойко и други. Според Афанасий Селишчев в 70-80-те години на века Голевища е още българско село.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Голеища (Goléichta) е посочено като село с 4 домакинства и 8 жители българи и 5 жители албанци мюсюлмани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към началото на XX век Голеища вече е чисто албанско – в него живеят 65 души арнаути мохамедани.[4]

Селата Вичища, Голейща и Писанки са били в началото на XIX век български, преди 30 години били наполовин български, а сега са заселени от арнаути. Само в Писанки са останали още 3 български къщи. Арнаутите идат от Горица и от други по-северни места.[5]

Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година пише:

Голеища от 60 чисто български къщи по същия начин [като село Вичища] заето от Шем Цам от гр. Дебър. Последният селянин, който не тъй лесно искал да се опрости със своя имот е бил Коста Поповски. Но когато му убили сина му и него ранили, и той избягал и се настани в гр. Дебър. Другите селяни едни се изселили в Солун, други в Дебър.[6]

След Балканската война селото попада в Албания.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 181.
  2. Селищев, Афанасий. „Славянское население в Албании“, Издание Македонского Научного Института, София, 1931, стр.11.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.172-173.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 262.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 90-91.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 2, 12 април 1909, стр. 2.
     Портал „Македония“         Портал „Македония