Диви хора
| Диви хора | |
 Изображение на диви хора от Алберт Дюрер (1499) | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | митични същества (криптиди) |
| Диви хора в Общомедия | |
Дивите хора са същества, които се появяват в литературата, изобразителното изкуство и легендите на Средновековна Европа. Дивите хора били познати много по-рано в Азия, където още от древни времена се носят митовете за дивите хора живеещи в планината.
Терминология[редактиране | редактиране на кода]
Див човек е термин, който се появява през средновековието в Европа[1] (на немски: wilder mann; на италиански: huomo selvatico; а на френски: homme sauvage) и се употребява като нарицателно за същества приличащи на хора, но нецивилизовани, които живеят в дивите недокоснати от цивилизацията кътчета.
Митове и легенди[редактиране | редактиране на кода]
Най-ранните описани сведения за диви хора датират от Древна Месопотамия, като там се споменава за Енкиду или Енки. В Европа се говори за тях в митовете в Испания, славянските племена и също франкските племена, келтите и северните народи. В Азия се носят митове за различни диви хора, като в Непал например се говори за Алмас и Йети. Диви хора се срещат още във фолклора на Америка, Австралия и Африка.
Европа[редактиране | редактиране на кода]
.png)
Дивите хора в Европа са познати почти на всички народи, като фигурират в техния фолклор. Най-ранните сведения за диви хора в Европа датират от 9 век в Испания, като някои от тези легенди са заимствани от франкските племена от Централна Европа. Там, дивият човек е изобразяван като същество, което подтиква хората към грях чрез танц в кръг. Този танц се танцува от Мая, Оркус и Пела, и който се хване на него трябва незабавно да се покая в църквата.
Славянска митология[редактиране | редактиране на кода]
В славянската митология се говори за „дивите горски люде“. Дивите люде (Горски люде, Люди дивие) са човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват. Понякога обаче могат да се смилят над изгубено в гората човешко дете и да го отгледат като свое.
В древноруските легенди дивите люди обитават далечни приказни земи. Сред тях някои са многоглави, други имат кучешки глави (песоглавци), птичи глави и крака, криле и пр. В „Слово за похода на Игор“ и други източници, дивите люде се наричат просто диви: „Дивъ кличетъ връху древа“ или „уже връжеся дивъ на землю“.
Азия[редактиране | редактиране на кода]
В Азия са първите сведения за диви хора, а именно легендата за Енкиду. Той бил получовек-полуживотно и бил покрит целия с косми и живеел заедно с животните, като се хранел, поил и подслонявал заедно с тях. Другият представител на дивите хора в Азия е Алмас, който обитава планинските земи на Азия и също като Енкиду е покрит с козина и е напълно нецивилизован.
Африка, Австралия и Америка[редактиране | редактиране на кода]
В Австралия се носят легендите за Яуй. Яуй е същество обитаващо дивите недокоснати от цивилизацията кътчета, като там, според местните аборигени, то живее от прастари времена.
За Голямата стъпка (Саскуоч) се говори в Северна Америка. Това е същество подобно на Йети и Яуй, което също като тях фигурира в митовете и легендите на местните индианци.
В Африка се говори за Агогве. Дивите хора от Африка са известни от стари времена и се споменават в митовете на местните.
В изкуството и литературата[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Изображения на диви хора има в храмове и мозайки по цял свят и при всички култури. В Месопотамия се носи легендата за Енкиду и Гилгамеш[2] и на тази легенда са посветени много фрески и литературни творби. Те са били и обект на вдъхновение за много художници, какъвто е и Ханс Буркмайер, който през 1500/1503 рисува своята картина Битка в гората.
Дивите хора се споменават и в много литературни творби – още през XIV век в поемата „Сър Гроуин и Зеления рицар“.[3] В творбите на Толкин дивите хора са хората на мрака, източните и южните народи в Средната земя, които са попаднали под властта на злия Моргот през Първата епоха и вследствие са станали съюзници на Саурон през Втората и Третата епохи на Средната земя. Друг автор използвал дивите хора е Тед Хюдженс[4], който включва тези създания в заглавие на свое стихотворение от 1967.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бернхаймер (Bernheimer), стр. 20.
- ↑ Легендата за Енки и гилгамеш, архив на оригинала от 10 август 2009, https://web.archive.org/web/20090810090012/http://aryansunforums.21.forumer.com/a/_post169.html, посетен на 14 август 2009
- ↑ Representative Poetry Online, ANONYMOUS (1100 – 1945), Sir Gawain and the Green Knight, line 720, архив на оригинала от 19 януари 2007, https://web.archive.org/web/20070119030515/http://rpo.library.utoronto.ca/poem/62.html, посетен на 14 август 2009
- ↑ Тед Хюдженс
| ||||||||||||||||||||||||||