Направо към съдържанието

Елена Анжуйска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Елена Ангелина)
Елена Анжуйска
кралица на Сърбия
Родена
1237 г.
Починала
8 февруари 1314 г. (77 г.)
ПогребанаГрадац, Рашка, Сърбия

РелигияСръбска православна църква
Управление
Период1250 – 1299/1300
Семейство
БащаЙоан Ангел
МайкаМатилда дьо Вианден
СъпругСтефан Урош I
ДецаСтефан Драгутин
Стефан II Милутин
Подпис
Елена Анжуйска в Общомедия

Елена Ангелина (на сръбски: Јелена Анжујска; * 1225, † 8 февруари 1314), придобила повече известност като Елена д'Анжу или Елена Анжуйска, е съпруга (от около 1250) на крал Стефан Урош I и кралица на Сърбия (1250 – 1299/1300).

Фамилията на Елена – д'Анжу или Анжуйска се дължи на неточен превод от византийски гръцки на фамилията ѝ Ангели, т.е. Ангелина. Науката отдавна е изяснила, че Елена е единствено далечна потомка на Анжуйската династия, като пряко по бащина линия е свързана с византийската управляваща династия Ангели. Британският историк Гордън Мак'Даниел пояснява, че Елена е внучка на сестрата на латинският император Балдуин II дьо Куртене.

Елена е по-голямата дъщеря на унгарския аристократ Йоан Ангел и Матилда дьо Вианден. Йоан Ангел е син на византийския император Исаак II Ангел и Маргарет Унгарска, която е дъщеря на унгарския крал Бела III и Агнес Антиохийска. Майката на Елена е дъщеря на Хайнрих I фон Вианден и Маргарита дьо Куртене-Намур, която е дъщеря на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Елена има по-малка сестра Мария омъжена в Албания през 1254 година за един от генералите на Карл I Анжуйски – Ансо дьо Кайо, син на барон Ансо дьо Кайо, регент на Латинската империя.

Елена чрез своя прадядо Пиер дьо Куртене (който е внук на френския крал Луи VI) е свързана с династията на Капетингите, и съответно е далечна родственица и с Анжуйската династия. Чрез Исаак II Ангел, Елена посредством Ирина Дукина е пряка потомка на Ароновия клон на комитопулите.

Управление и светица

[редактиране | редактиране на кода]
Елена със сина си Стефан II Милутин, фреска в Грачаница, 1321

След смъртта на съпруга ѝ, кралството е поделено на три, като Елена заедно със синовете си Драгутин и Милутин управлява едната част от него – Зета ведно с Требине и района на Поибрието. Седалището ѝ се е намирало северно от планината Мокра гора в горното Поибрие, където учредява сиропиталище с училище за момичета-сираци.

Елена е почитана светица от православната църква заради делата си по издигане и съграждане на много православни църкви и манастири. Тя се замонашава през 1300 година в манастира „Свети Никола в Шкодра, приемайки монашеското име Елисавета (Елизабет).

Умира през 1314 година и е погребана до дъщеря си в манастира Градец. Елена е първата жена канонизирана за светица от Сръбската православна църква. Архиепископ Данило II и съставя житие.

Съдейки от титулатурата на съпруга ѝ Стефан Урош I, Елена Ангелина е дукеса, а след това кралица на Сърбия и на България.[1]

Елена и крал Стефан Урош I имат трима сина и една дъщеря:

Елена е баба на търновската царица Анна Неда, първата съпруга на Михаил III Шишман, и прабаба на цар Иван Стефан.

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sainte Hélène d'Anjou в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Белослава Асенина кралица на Рашка (1250 1276) Каталина Унгарска
кралица на Зета (1250 1299/1300) Теодора Смилец