Параскев Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Парашкев Стоянов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Параскев Стоянов
Български лекар и общественик
Портретна снимка на Параскев Стоянов
Портретна снимка на Параскев Стоянов

Роден
Починал
14 ноември 1941 г. (70 г.)

Образование Свети Сава
Медицина
Титла професор
Семейство
Деца Аркади Стоянов
Параскев Стоянов в Общомедия

Параскев Иванчов Стоянов е български лекар, професор, анархист, общественик, основоположник на хирургията и морелечението в здравното дело на България. Занимавал се е активно с краеведска дейност в Ловеч, Плевен, Варна. Счита се за един от „бащите“ на българския и румънския анархизъм. Той е първият професор по хирургическа пропедевтика в първия Медицински факултет в София и автор на първите учебници по хирургия, създал своя хирургична школа. Отличен организатор, ръководил е отделения и болници в Ловеч, Русе, Плевен и Варна, създава санаториуми, ръководи хирургична клиника. Запален турист и алпинист, един от първите любители фотографи, творец, експериментатор и новатор за времето си. Владеел е 10 езика.[1]

Родители, ученически години[редактиране | редактиране на кода]

Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в град Гюргево, Румъния, в семейството на българския търговец Иванчо Стоянов (1844 – 1917) и немкинята Габриела фон Валтер (1843 – 1930).[2] Баща му се е отличавал със силно родолюбие, подпомагал Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, братя Обретенови, Христо Ботев, Стефан Стамболов, лежал е в Русенския затвор, той закупува оръжие и билети на Ботевите четници за пътуването с „Радецки“. След Освобождението от 1882 до 1894 е депутат в народното събрание, избран е отново и през 1901 г. Майка му е немкиня по народност, родена в Пресниц (Чехия) или Галац (според друг източник). Двамата са имали 16 деца, 8 от които останали живи: Параскев, Николай, Мария, Вена, Димитър, Александър, Елена и Екатерина.[3][4]

От 1878 до 1889 г. учи в букурещкия лицейСв. Сава“. Овладява френски език (той ще говори 10 езика). В гимназията той възприема социалистически идеи, а след това преминава към анархизма, след като прочита памфлета на Пьотър Кропоткин – „Към младите“. Стоянов основава читалищни клубове в гимназията, в които учениците изучават социализъм и анархизъм, и започва да разпространява анархизма сред работниците в Румъния, поради което е считан за „бащата“ на анархизма в страната и ще фигурира цял живот в списъците[5] на международните анархисти. Той превежда на румънски множество памфлети на Ерико Малатеста, сред които „За гласоподавателите“, „Между селяни“ и „Анархия“.

Студентски години[редактиране | редактиране на кода]

През 1890 специализира медицина в Париж, където участва в интернационална конференция на студентите. Той участва и в издаването на „Libertarian Manifesto“ заедно с италианския либертарианец социалист Франческо Саверио Мерлино, за което е арестуван. Освободен след няколко месеца (осъден от френски съд задочно на 2 години затвор и 3000 франка глоба), той се мести в Италия, след което учи два семестър в Женева, Швейцария, където се среща с едни от водещите теоретици на анархисткото движение – П. Кропоткин и Елизе Реклю.

В периода 1891 – 1894 учи в Букурещкия медицински факултет, където развива своя интерес към хирургията.

Тренира алпинизъм в Салев, близо до Женева. На 1 август 1895 изкачва връх Гран Комбен, Швейцария (4318 м) с помощта на местен водач, на когото осигурява провизии и на върха му връчва подарък. Той е първият българин, изкачил четирихилядник, за което е поздравен от Алеко Константинов и е смятан за един от пионерите на българския алпинизъм. Написва първото „Практическо ръководство по туризма“ през 1929 г., по поръчение на ЦН на БТС. В него отделя двадесетина страници за теорията и практиката на алпинизма, така че това е първото в България помагало за алпинизъм. [6][7]

Завършва медицина във Вюрцбург, Германия (юли 1895). Защитава докторската си теза „Uber carcinoma cordis“ („Върху сърдечния карцином“) и полага Хипократовата клетва.[8]

Лекар[редактиране | редактиране на кода]

Стоянов като военен лекар на самолет през Първата световна война

Започва работа през 1895 г. в Ловеч като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Жени се за рускинята Нина Лейн (1870 – 1927). От брака си има 2 деца, родени в Ловеч: Аркадий (1896) и Лидия (1901). (Аркади Стоянов е известен професор в Софийската политехника.) От 1897 г. специализира 2 години във Франция и Германия при Жан Фор и Терие Бергманди. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. От 1900 г. се завръща пак в Ловеч и е старши лекар на Ловешката държавна първостепенна болница. От 1902 г. е старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница.

В периода 1905 – 1910 е старши лекар и управител на болница „Света Марина“, Варна. Преустройва и модернизира болницата и болничното лечение, инсталиран е първият рентгенов апарат, прави и първата операция на наранено сърце. Във Варна създава и е управител на първия морски санаториум – летния санаториум за скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Прилага лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в България. Въвежда първи в България таласотерапията, хелиотерапията и фанготерапията (морелечение, слънцелечение и калолечение), пише за Балчишката Тузла, за Поморийското езеро.[9][10]

През 1907 г. участва на II Международен конгрес по физиотерапия в Рим.

Стоянов като военен лекар на фронта, източник ДА „Архиви“
На фронта, източник ДА „Архиви“

През 1910 г., след конфликт с царица Елеонора поради разногласие относно управлението на варненската болница и построяването на новата сграда на детския санаториум, отказва да бъде преместен отново в Плевен и напуска Санитарното ведомство, като започва работа като учител-лекар във Варненската държавна мъжка гимназия, където преподава антропология и се грижи за хигиената и здравето на учениците, организира туристически екскурзии. Рапортите за санитарното състояние на гимназията, които пише, са доказателство за висока ерудиция, компетентност и новаторски идеи. Наред с това работи като хирург в частната лечебница на докторите Теодоров и Фарашев. 

През 1911 г. е на конгреса на южнославянските хирурзи в Белград. Избран е за член на международните асоциации по физиотерапия и хидрология, на френското и италианско хирургически дружества. Член е и на Международната асоциация по история на медицината, и на изградената към нея Комисия по народна медицина. Името му заема достойно място и сред светилата на световната медицинска наука в библиографския лексикон на Изидор Фишер.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913 г.) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 2/4 етапна болница при трета армия. В Текир Гьол, Северна Добруджа, създава през 1916 г. първия войнишки морски санаториум, в който прилага морелечение, слънцелечение и калолечение.

Професор[редактиране | редактиране на кода]

На 10 април 1918 г. е открит Медицинският факултет в София. Параскев Стоянов е един от двамата, които заемат мястото на преподаватели. Назначен е за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. Неговата преподавателска работа обаче започва с преподаване на анатомия, тъй като назначеният професор отказва да заеме мястото. Встъпителната му лекция по хирургия, четена на 19 октомври 1920 г., е озаглавена „Принос към историята на българската хирургия“ и на нея присъства целият преподавателски състав на медицинския факултет. Лекциите му са онагледени с много картини, нарисувани от художници под негово ръководство (самият той е рисувал добре, илюстрациите му от лекциите му по анатомия са били негови).

В края на 1921 г. публикува статията „Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов“ с резултати от аутопсията, за което лично е помолен от дългогодишния си приятел и кореспондент проф. Иван Шишманов.[11]

За да улесни студентите, той издава през 1922 г. своя първи учебник „Обща хирургия“, а през следващите години ръководства по оперативна медицина и по специална хирургия. Упражненията си води до леглото на болния под формата на беседа със студентите. Качествата, които го правят любим преподавател, са неговата голяма хуманност, демократичност и прогресивност. Полага големи грижи не само за обучението на студентите, но и за своите сътрудници и асистенти. Най-добрите изпраща на специализация в чужбина при световноизвестни учени. Така той създава Българската хирургична школа, която дава кадри за различните области на хирургията.

Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и 2 години е негов председател (1934 – 1936).

Въпреки заслугите си през 20-годишната си академична кариера не е посочван за декан или ректор нито веднъж.[12]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на работното място на Стоянов, източник ДА „Архиви“

През 1900 – 1901 провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Васил Левски в Ловеч. Проучва историята на града през епохата на Възраждането. Резултатите публикува в книгата „Градът Ловеч като център на Български централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“ (1901). Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване паметника на Тодор Кирков в Ловеч. Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков“. Автор е на „Санитарна история на гр. Ловеч“. Участва в комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.

В Плевен продължава обществената си дейност, проучва историята на града, създава археологическо дружество.[13]

Във Варна урежда създаването и откриването на варненския Аквариум и на детския санаториум за костно-ставна туберкулоза. Проучва историята на Варна и Варненско, оставя ценни бележки за миналото на града, за Аладжа манастир, Побитите камъни, за братята археолози Шкорпил и др.[9]

През 1906 г. пише труда „Хигиената на туриста“. Рефератът му „Изгарянето на сметта като източник на електрическа двигателна сила, топлина и прочее“, за който черпи вдъхновение от налична инсталация на австро-унгарския град Фиуме (Риека) е издаден през 1908 г. и е пример за новаторско мислене, надскочило времето си с повече от век. Джобните му бележници са „малки енциклопедии: нарисувани скици от тавани с резби в стари къщи, рецепти за сапун... и разни други полезни сведения“. Някои от тези скици използва за интериора на къщата си във Варна.

През 1938 Хирургическото дружество в чест на 20-годишната му професорска дейност и 43-годишната му лекарска практика издава юбилейна книга. Той казва на своите асистенти: „Моля ви, не вдигайте шум около моята скромна личност...“[14]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Професор доктор Параскев Стоянов е патрон на Медицински университет – Варна (от 2002), на Многопрофилната болница за активно лечение – Ловеч, на Санаториума за костно-ставна туберкулоза – Варна. Неговото име носят улици в Поморие и Варна. Почетен гражданин на Ловеч от 2014 г. (посмъртно).

Носител е на български, румънски и германски ордени и награди, сред които орден „Св. Александър“, орден „За гражданска заслуга“, германски орден „Железен кръст" и румънски орден ”За културни заслуги“.

Книги, статии, научни съобщения[редактиране | редактиране на кода]

Из книгите[15]

  • Uber Carcinoma Cordis. Dissertation. Wurzburg, 1895.Напредъкът на съвременната хирургия. Ловеч, 1900.
  • Градът Ловеч като център на БЦРК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков. Ловеч, 1901, 86 с.
  • Войводата Тодор Кирков Ловчалията (Картини на българското въстание). Ловеч, 1902, 56 с.
  • Калолечението в България и Балчишката Тузла. Варна, 1906.
  • Хигиена на туриста. София, Изд. на Соф. тур. д-во, 1906.
  • Изгарянето на сметта като източник на електрическа двигателна сила, топлина и прочее. Варна, 1908, 31 с., 2 ил.
  • Живеницата (скрофулозна туберкулоза) и нейното лечение. София, 1921.
  • Обща хирургия. Унив. библ. №19. София, 1922. 368 с.
  • Ръководство по оперативна медицина. Унив. библ. №48. София, 1925. 684 с., 439 фиг.
  • Морелечение. Лечебни свойства на морето. Методи на лечението. Четиво „Наука и живот“ №25. София, 1926.
  • Ръководство по специална медицина. Унив. библ. №55. София, 1926. 486 с., 375 фиг.
  • Практическо ръководство по туризма (за туристи, скаути, спортисти). София, 1929, 335 с.
  • Хирургическа диагностика, семиотика и симптоматология. София, Книгоизд. Факел, 1930. 1050 с., 165 фиг.
  • Din istoria vechei scoalei de medicin din Bucresti. Spitolul, 1930.
  • Обща хирургия. Собств. изд. София, 1935. 483 с., 188 фиг.

Из статиите

  • Une classification originale des fistules de l'anus // La Presse medicale. Paris, 1898.
  • Какво може и какво трябва да се направи против охтиката в България // Мед. напредък, 1900, кн. 5.
  • Румъни и гърци // Вечерна поща, IV, 777, 16.IX.1903.
  • Из патилата на един посетител лекар на баните Вършец // Летописи на ЛС в Б-я, III, 3 – 4, 1905, с. 138 – 144.
  • Варненският морски санаториум // Съвременна хигиена, III, 7, 1909, с. 235 – 239.
  • Санитарно-хигиенично състояние на Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ през уч. год. 1910/11 // Год. на Варн. държ. мъжка гимн., уч. 1910 – 11, с. 35 – 55. Варна, 1911.
  • Сръбкинята и българката през Балканските войни // Свободно мнение, II, №46, 1914.
  • La chirurgie intramediastinal posterieur // Revue de chirurgie. Paris, 1916.
  • Окопна или хъшовска баня // Военни известия, XXVII, 157, 13.VII.1918.
  • Юридически патила на един лекар свободолюбец // Право, V, 3, 25.Х.1919, с. 37 – 41.
  • Доклад до Медицинския факултет за научната ми командировка – от април до октомври 1920 // Год. на СУ, Мед. ф-т, I, 1920/21, с. 246 – 293.
  • Принос към историята на българската хирургия. Встъпителна лекция // Год. на СУ, Мед. ф-т, I, 1920/21, с. 33 – 64.
  • Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов // Помен за Иван Вазов. Съст. Ст. Чилингиров. София, Държ. издание, 1922, с. 502 – 508.
  • Медико-хирургически импровизации, упростотворена техника и практични съвети // Мед. списание, VII, 10, 1923, с. 433 – 442.
  • Анхиалското езеро и неговата лечебна кал // Год. СУ, Мед. ф-т, II, 1923/24, с. 1 – 13.
  • Лечебните растения // Мед. списание, VIII, кн. 9, 1924, с. 391 – 410.
  • Варненският държавен морски санаториум // Изв. на Дир. на нар. здр., кн. 5 и 6, май и юни 1926.
  • Калолечение в България // Природа, 10, 1927.
  • Йоаким Транен, запасен полковник // Лет. на БЛС, XXV, 9 – 10, 1927, с. 395.
  • Лечебни свойства на морето // Телеграфо-пощенско дело, 1929.
  • Варна – светлият бисер на Черното море // Възраждане, I, бр. 5, 7.VIII.1929.
  • За румъно-българските отношения // Лекар, IV, 5 – 6, 1931, с. 67.
  • Международният конгрес по физиотерапия в Лиеж // Изв. на Балн. д-во, I, 3 – 4, 1931/32, с. 4 – 10.
  • Les tresors therapeutiques de la mer // La cure marine, 1, 1932.
  • Fangotherapie marine // La cure marine, 2, 1933.
  • L'effort thalassotherapeutique en Bulgarie // La cure marine, 1, 1934.
  • Санитарна история на Ловеч // Ескулап, I, 1934, бр. 5, 6, 7.
  • Приносът на България за развитието на морелечението // Курортно дело, III, 3, 1934, с. 3.

Из научните съобщения

  • Несколько случаев разрыва матки. Сообщ. на конгресе русских гинекологов. Петербург, 1903.
  • Един случай от myositis ossificans progressiva generalisata. Съобщение на конгреса на южнославянските хирурзи. Белград, 1911.
  • La physiotherapie en Bulgarie, specialment la thalassotherapie. Congres international de physiotherapie. Liege, 1930.
  • Ехинококоза в България. Съобщение във Всеславянския медицински конгрес. София, октомври 1936.
  • Археологически медицински находки из България. Съобщение в Международния конгрес по история на медицината. Загреб, Белград, 1938.

Из преводите

  • Каниц, Феликс. Градът Ловеч от основаването му до освобождението. Прев. от немски ез. Ловеч, 1902, 24 с.
  • Richet, Charles. Войните и мирът. Прев. от фр. ез. Варна, 1906, 180 с.
  • Brickner W, Moschowitz E, Hays H. 700 хирургически правила за опознаване и лечение на болестите. 700 surgical suggestions. Прев. от немски ез. София, 1923, 64 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • [Бойчев] Бойчев, Бойчо и др. Параскев Стоянов / Бойчо Бойчев, Салватор Израел. – София: Медицина и физкултура, 1971. – 148 с.: с ил.; 20 см. – (Биографии и трудове на бележити медици)
  • [Ставрев] Проф. Параскев Стоянов (1871 – 1940) / Ред. Анелия Клисарова, Невена Фесчиева; Съст. Димитър Ставрев, Искра Капинчева. – Варна: МУ-Варна, 2008. – 143 с.: ил.; 23 см.
  • Стоянов, Параскев. Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и родно място на поборника Тодор С. Кирков. Предг. Иван Лалев. В. Търново, ИК „Витал“, 2001, с. 3 – 8.
  • Бешев, Сандю, з.м.с. 80 години от първото алпийско изкачване // в-к Поглед, 14 август 1975.
  • Еврев, Илия. Какво Ловеч дължи на доктор Парашкев Стоянов. Юбилеен сборник за ВЦРК в Ловеч 1970 г. Статията е с мото цитат от предсмъртното завещание на П. Стоянов: „Името Ловеч е записано в сърдцето ми“.
  • Стоянова, Тодорка. Многото лица на хирурга – проф. д-р Параскев Стоянов
  • Музей за история на медицината

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фактите са изложени според двете книги за П. Стоянов: 1) Бойчев, Бойчо и др. Параскев Стоянов. София, Медицина и физкултура, 1971.148 с.: с ил. (Биографии и трудове на бележити медици); 2) Проф. Параскев Стоянов (1871 – 1940). Съст. Димитър Ставрев, Искра Капинчева. Варна, МУ-Варна, 2008. 143 с.: ил.
  2. ЦДА, Ф. 1001К
  3. Бойчев, с. 7 – 13.
  4. Ставрев, с. 5 – 10.
  5. През 1894, като студент последна година, се готви експулсирането му от Румъния, П. Стоянов решава да се дипломира в Германия и заминава. [Бойчев, с. 23] През 1905 като управител на варненската болница е командирован в Русия, но на слизане от кораба в Одеса е арестуван и обвинен във връзки с международното анархическо движение. [Бойчев, с. 40]
  6. Ставрев, с. 84. Глава „От Гран Комбен до морското равнище с туристическата кауза в сърцето – приносът на проф. д-р Параскев Иванов Стоянов за развитието на туризма в България и град Варна“ от Л. Милков.
  7. Бешев, Сандю. Параскев Стоянов и началото на българския алпинизъм.
  8. Бойчев, с. 25.
  9. а б Ставрев, с. 11 – 18. Глава „Варненският период от живота и дейността на проф. д-р Параскев Стоянов“
  10. Бойчев, с. 36 – 41.
  11. Ставрев, с. 62 – 69. Глава „Проф. д-р Параскев Стоянов и смъртта на Иван Вазов“ от Д. Радойнова и Д. Паскалев.
  12. Бойчев, с. 90. Глава „Спомени и мисли за проф. П. Стоянов“ от акад. проф. д-р А. Хаджиолов.
  13. Бойчев, с. 34 – 35.
  14. Бойчев, с. 59.
  15. Бойчев, с. 130 – 135. Ставрев, с.105 – 109.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Румъния“         Портал „Румъния