Направо към съдържанието

Планина

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Планините)
Връх Кук (Аораки) в Нова Зеландия, снимка от въздуха

Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти. Планината е много по-стръмна или по-обемна от хълма, но има определено застъпване между двете понятия, така че употребата им зависи и от местните обичаи и условия. Също така има известно застъпване и с понятието плато. Различават се ниски, средни и високи планини. Долната граница за ниска планина е 600 метра над морското равнище.[1] Най-високата планина в Слънчевата система е Олимп, която се намира на Марс и е от вулканичен произход. Височината ѝ е 21 171 m. На Земята най-високата планина е Хималаите и по-специално връх Еверест със своите 8848 m.

Планината може да съществува отделно, но също така като част от големи планински масиви. Могат да се разделят основно на тектонични, ерозионни и вулканични, но това разделение е условно, тъй като тези процеси могат да зависят едни от други.[2]

Планини покриват 54% от Азия, 36% от Северна Америка, 25% от Европа, 22% от Южна Америка, 17% от Австралия и 3% от Африка.[3] Като цяло 24% от световната повърхност е заета от планини. Всеки 1 на 10 души живее в планински регион. Всички главни реки се подхранват от планински източници и повече от половината човечество зависи от тези реки.[4][5]

Международният ден на планината е 11 декември.

Характеристики

[редактиране | редактиране на кода]
Олимп в Гърция

Високите планини достигнат до по-студените слоеве на атмосферата. Следователно те са предмет на заледяване и ерозия. Тези процеси създават формата на пирамидалните върхове. Някои от тези планини имат ледникови езера, създадени от топенето на ледниците; така например има около 3000 ледникови езера в Бутан. Планините вследствие на ерозия и атмосферни влияния могат да променят своите характеристики с течение на времето.

Високите планини имат различни климатични условия на върха и в основата си, което е предпоставка за различна флора и фауна. На най-високите места дървета не могат да растат, и климатът е от алпийски тип, подобен на този на тундрата. Непосредствено под тази линия, където растат дърветата, може да се намерят субалпийски гори от иглолистни дървета, които могат да издържат на студ и суша.[6] В регионите със сух климат, стремежът към повече валежи, съчетано с по-ниски температури, спомага за различни условия на живот, което от своя страна довежда до различни растителни и животински видове.[7][8] Някои растения и животни, открити в тези зони, са склонни да останат изолирани, тъй като условията над и под тази зона остават особено негостоприемни за тях и ги ограничават териториално и оттам биологичното им разпространение. От друга страна, птиците, които могат да летят, се възползват от миграцията от един район в друг, който в противен случай би бил недостъпен.[9] Тези изолирани екологични системи или микроклимати, са известни като „небесни острови“.[10]

Катмай, Аляска

Причината планините да са по-студени от равнините е свързана с това как Слънцето затопля земната повърхност. На практика топлината на повърхността на Земята идва от слънцето под формата на слънчева енергия. Слънчевата радиация се абсорбира от сушата и моретата, откъдето се отделя топлина във въздуха. Въздухът по принцип е изолатор, така че топлопроводимостта от земята в атмосферата е незначителна. Топлината се прехвърля главно в атмосферата в резултат на конвекция и радиация. Топлият въздух се издига, защото е по-лек, което води до конвективно движение. Когато топлината се излъчва от повърхността на земята, тя е във формата на вълни с голяма дължина на вълната, които не пътуват по въздуха много ефективно. Тази лъчиста топлина се поглъща временно от газове в атмосферата, като например въглероден двуокис и водна пара. По този начин, в по-ниските части на тропосферата, повече от 50% от всички въздушни маси лежат под нивото на най-високия връх на планетата Еверест, т.е. образува се покривка от въздух, която задържа топлината. Това е известно и като парников ефект. Колкото по-високо се отива, толкова по-малка е вероятността от тази покривка да запази топлината. По този начин високите планини са по-студени от обкръжаващите ги равнини.[11] Температура на въздуха в най-ниския слой на атмосферата, тропосферата, намалява с увеличаване на надморската височина. Степента, с която температурата пада с надморската височина, не е постоянна (може да варира денонощно или сезонно), но нормална средна величина е около 5,5 °С на 1000 метра.[12][13]

Планините са обикновено по-малко предпочитани от човека за обитаване отколкото низините, където времето е благоприятно и има равен терен подходящ за земеделие. При много голяма надморска височина, има по-малко кислород във въздуха и по-малко защита от слънчевата радиация (най-вече ултравиолетовото излъчване). Остра планинска болест (вследствие на хипоксия – липсата на кислород в кръвта) може да настъпи над 3500 m при хора, които прекарат повече от няколко часа на тази височина.

Видове планини

[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от външните си очертания планините се поделят на 5 основни групи:

  • Купеновидни и конусовидни – такава форма имат повечето вулкански масиви – Етна на остров Сицилия, Камерун в Африка, повечето от вулканите в Камчатка и много други.
  • Верижни – когато се редуват няколко планински ридове (хребети), които имат добре очертано надлъжно било, ясно изразени в релефа планински склонове и гребен. Такива планини са Кордилерите, Кавказ, Атласки планини, Стара планина.
  • Масивни – представляват разчленена планинска област с неправилни очертания. Състоят се от множество планински ридове и хребети в различни направления, заострени и заоблени върхове, планински гребени и гърбища и заравнености по билото и склоновете. Такива планини са Алтай, Чешкия масив, Рила и др.
  • Планински възел – местата в планинските верижни системи, където планинските ридове (хребети) се събират от различни посоки и са силно сближени помежду си от тектонски натиск. Такъв планински възел е Памир в Централна Азия, където се събират веригите на планините Каракорум, Кунлун, Тяншан и Хиндукуш.
  • Планинска земя – тя представлява просторна високо издигната планинска област с разнообразен релеф от планински вериги, котловини, високи върхове, широки плата. такива са Бразилска планинска земя, Етиопска планинска земя, Тибетска планинска земя, Иранска планинска земя.[14]

Части на планините

[редактиране | редактиране на кода]

Във всяка планина се различават изпъкнали и вдлъбнати форми на релефа. Към изпъкналите форми на планинския релеф спадат: подножие, склон, било, седловина и връх.[14]

  • Подножието е условната граница между долната част на склоновете на планината и вдлъбнатите или равнинни форми на релефа около планината.
  • Склонове – планинските склонове в зависимост от напречния си профил може да са стръмни или полегати, изпъкнали или вдлъбнати, а често пъти стъпаловидни. Тези особености на склоновете са във връзка с произхода и развитието на планината.
  • Проходи или седловини – представляват понижение на планинското било между два съседни върха. Колкото по-ниска е седловината, толкова е по-голямо значението ѝ като проход през планината. Такива са проходите Бренер в Алпите, Дукла в Карпатите, Кумбре в Андите, Рожен в Родопите, Витиня в Стара планина.
  • Гребени или било – в зависимост от външните си белези билата на планините могат да бъдат: 1. остри и тогава се наричат гребени или зъбери (Кончето в Пирин); 2. заоблени или гърбища, например билата на планините Средна гора, Люлин и др.; 3. платовидни – с плоско върхово равнище, например върховете в Етиопската планинска земя, наречени амби.
  • Върхове – те могат да бъдат заострени или заоблени. Заострените върхове съобразно формата си носят най-различни имена, като зъб, игла, рог, пик – Злия зъб и Иглата в Рила, Данбланш и Матерхорн в Алпите, Пик Хан Тенгри в Тяншан, Монте Корно в Апенините. Заоблените върхове носят наименованията купени, чалове – Равни чал, Мустачал в Рила.[14]

Към вдлъбнатите форми на планинския релеф спадат: котловините и долините.

  • Котловини – те представляват вдлъбнати земни форми с различни размери, обградени от ниски или високи планини. Равното котловинно дъно се нарича поле. Всред него понякога се издигат уединени височини, а оградата на котловините се очертава от планинските склонове – Таримска котловина, Цайдам в Тибет, Ферганска котловина в Тяншан, Голям басейн в Северна Америка, Косово поле и у нас Задбалканските котловини, между които най-характерна е Софийската котловина.
  • Долини – те са продълговати, вдлъбнати земни форми. Главни съставни части на долината са долинното дъно, обикновено заедно с речното легло и долинните склонове. Ако долината е разположена между два планински рида (хребета) тя се нарича надлъжна, а когато пресича напреки или косо един или няколко планински рида тя е известна под името пролом (Железни врата на река Дунав, Искърски пролом на река Искър). В зависимост от наклона и вида на склоновете долините се делят на симетрични (двата ѝ склона са с еднакъв наклон) и асиметрични (единият склон е висок и стръмен, а другият нисък и полегат). Други видове долини са каньоните (на реките Колорадо, Русенски Лом), клисурите (ждрелата) – тесни урвести долини, характерни за планински и карстови местности), доловете са малки по размери долини с полегати и на места стръмни склонове и ровините или овразите са удължени, вдлъбнати форми, със стръмни склонове и тясно легло, с дължина от няколко метра до няколко километра, дълбочина от 1 до 15 – 20 m, без постоянен речен отток.[14]

В планините, особено високите, се срещат голям брой видове микрорелефни форми (малки земни форми, които не превишават няколко метра в диаметър и височина), нехарактерни за равнинните райони на земната повърхност.

Образуване и състав

[редактиране | редактиране на кода]
Фиц Рой, Аржентина

Сблъсъкът на тектонични плочи води до образуването на множество планински системи.[15] Вулканичната дейност, метаморфизмът, огъването и разломите са също фактори, които трябва да се вземат предвид при образуването на планинските вериги.[16][17] Много планини са формирани при вулканична дейност, изригването на вулканите спомага за издигане на някои части над други.[18] Килиманджаро и Фуджи са типични примери за това.

Основните съставни части на планините са пръст и скали (минерали). В историята на земята съществуват поне три периода на формиране на планините. Първият започва преди 400 милиона години. Вторият е от преди 270 милиона години, и последният около 35 милиона години.

Използване и експлоатация

[редактиране | редактиране на кода]
Матерхорн
Скалистите планини, Канада

Алпинизъм

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Алпинизъм

Алпинизмът е вид високопланински спорт и се състои в катерене на планини, най-често с цел покоряване на най-високите планински върхове.

В зависимост от терена, алпинизмът може да бъде разделен условно на 3 вида – снежно, ледено и скално катерене. Различните терени изискват различни техники, но също така имат и някои общи характеристики като изключителна спортна и техническа подготовка, специално оборудване и екипировка и натрупване на много практически опит.

Планински туризъм

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето планини предлагат идеални условия за туризъм. Планинските пътеки с живописни, красиви и разнообразни гледки през различните сезони привличат много туристи от всички възрасти. Наред с красивата природа днес планините предлагат удобни хотели, съоръжения и развлечения. Езерата и реките са удобни за риболов, а горите за лов, бране на билки и гъби и конен спорт. Модерни ски курорти и писти са място за много начинаещи и напреднали скиори и сноубордисти през зимата.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Планина

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедия „България“. София, 1978 – 1996.
  2. ↑ Горы, Большая советская энциклопедия, архив на оригинала от 22 декември 2010, https://web.archive.org/web/20101222201938/http://slovari.yandex.ru/~книги/БСЭ/Горы/, посетен на 28 април 2011 
  3. ↑ Panos. High Stakes // 2002. Посетен на 17 февруари 2009.[неработеща препратка]
  4. ↑ International Year of Freshwater 2003 // Архивиран от оригинала на 2006-10-07. Посетен на 7 декември 2006.
  5. ↑ The Mountain Institute // Архивиран от оригинала на 2006-07-09. Посетен на 7 декември 2006.
  6. ↑ Tree // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993 – 2002. 60210-442-1635445-74407. Посетен на 30 януари 2010.
  7. ↑ Biotic Communities of the Colorado Plateau: C. Hart Merriam and the Life Zones Concept // Архивиран от оригинала на 2013-01-14. Посетен на 30 януари 2010.
  8. ↑ Mountain Environments // United Nations Environment Programme World Conservation Monitoring Centre. Архивиран от оригинала на 2006-06-21. Посетен на 30 януари 2010.
  9. ↑ Taylor, Richard Cachor. A Birder's Guide to Southeastern Arizona. American Birding Association, 2005. ISBN 1-878788-22-1. с. 2 – 4.
  10. ↑ Tweit, Susan J. The Great Southwest Nature Factbook. Alaska Northwest Books, 1992. ISBN 0-88240-434-2. с. 138 – 141.
  11. ↑ Lutgens, Frederick K., Tarbuck, Edward J. The Atmosphere: An Introduction to Meteorology. Prentice Hall, 1998. ISBN 0-13-742974-6. с. 15 – 17, 30 – 35, 38 – 40.
  12. ↑ Temperature // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993 – 2002. 60210-442-1635445-74407. Посетен на 30 януари 2010.
  13. ↑ Atmosphere // Microsoft Encarta Reference Library 2003. Microsoft Corporation, 1993 – 2002. 60210-442-1635445-74407. Посетен на 30 януари 2010.
  14. ↑ а б в г «Обща физическа география, С., 1977 г.» – Планини, стр. 217 – 219
  15. ↑ Steven M. Stanley. Mountain building // Earth system history. 2nd. Macmillan, 2004. ISBN 0716739070. с. 207.
  16. ↑ Chapter 6: Mountain building // Science matters: earth and beyond; module 4. Pearson South Africa, 2002. ISBN 0798660597. с. 75.
  17. ↑ Andrew Goudie. Encyclopedia of geomorphology; Volume 2. Routledge, 2004. ISBN 0415327385. с. 701.
  18. ↑ Victor Schmidt, William Harbert. Planet Earth and the New Geoscience. 4th. Kendall Hunt, 2003. ISBN 0787293555. с. 46 – 47.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Планина&oldid=12340837“.