Въча: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Притоци на Марица using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение}} |
{{към пояснение|Въча|Въча}} |
||
{{Река инфо |
{{Река инфо |
||
| |
|име = Въча |
||
| |
|картинка = VachaKrichim.jpg |
||
|картинка-описание = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането ѝ в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]" |
|||
| |
|дължина = 112 km (23-то място по дължина в [[България]]) |
||
|териториален обхват = '''[[България]]''', '''[[Област Смолян]]''', общини [[Община Борино|Борино]] и [[Община Девин|Девин]], '''[[Област Пазарджик]]''', общини [[Община Батак|Батак]] и [[Община Брацигово|Брацигово]] и '''[[Област Пловдив]]''', общини [[Община Кричим|Кричим]], [[Община Стамболийски|Стамболийски]] и [[Община Родопи|Родопи]] |
|||
| координати = {{coord|41|57|38|N|24|27|23|E|}} |
|||
| |
|териториален обхват подразделение = |
||
|извира от = Каинчалски дял на [[Западни Родопи]], на 3,4 km ЮИ от с. [[Кожари]], [[Община Борино]] |
|||
| извира от = [[Родопи]] |
|||
|надморска височина при източника = 1 558 m |
|||
| образувана от = |
|||
|образувана от = |
|||
| надморска височина при източника = 1100 м |
|||
|s_lat_dir = N|s_lat_deg = 41 |s_lat_min = 31 |s_lat_sec = 46 |
|||
| устие = [[Марица]] |
|||
|s_lon_dir = E|s_lon_deg = 24 |s_lon_min = 22 |s_lon_sec = 34 |
|||
| ширина на устието = |
|||
|устие = десен приток на [[Марица]] → [[Бяло море|Бяло]] ([[Егейско море]]) |
|||
| надморска височина при устието = |
|||
|m_lat_dir = N|m_lat_deg = 42 |m_lat_min = 08 |m_lat_sec = 50 |
|||
| водосборен басейн = 1 645 km<sup>2</sup>/s |
|||
|m_lon_dir = E|m_lon_deg = 24 |m_lon_min = 36 |m_lon_sec = 52 |
|||
| среден отток = 19,46 m<sup>3</sup>/s |
|||
|ширина на устието = |
|||
| карта = |
|||
|надморска височина при устието = 168 m |
|||
| карта-описание = |
|||
|водосборен басейн = 1 645 km<sup>2</sup> (3,1% от водосборния басейн на [[Марица]]) |
|||
|среден отток = 22 m<sup>3</sup>/s (при гр. [[Кричим]]) |
|||
|карта = |
|||
|карта-описание = |
|||
|Категория на Уикисклад = |
|||
}} |
}} |
||
'''Въча''' е [[река]] в [[Южна България]] — [[Област Смолян]], общини [[Община Борино|Борино]] и [[Община Девин|Девин]], [[Област Пазарджик]], общини [[Община Батак|Батак]] и [[Община Брацигово|Брацигово]] и [[Област Пловдив]], общини [[Община Кричим|Кричим]], [[Община Стамболийски|Стамболийски]] и [[Община Родопи|Родопи]], десен приток на река [[Марица]]. Дължината ѝ е 112 km<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref>, която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в [[Родопите]] след [[Арда]]. Отводнява големи части от [[Баташка планина]], [[Велийско-Виденишки дял]], [[Переликски дял]] и рида [[Чернатица]] на [[Западните Родопи]]. |
|||
'''Въ̀ча''' е [[река]] в [[Южна България]], един от главните десни притоци на [[Марица]] и втора по големина река, извираща от [[Родопи]]те, след [[Арда]]. Образува се при сливането на [[Широколъшка река|Широколъшка]] и [[Буйновска река]]. Общата дължина на реката е около 105 км. |
|||
== Географска характеристика == |
|||
Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са изградени три от най-живописните български [[язовир]]и - „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“, „[[язовир Въча|Въча]]“ и „[[Цанков камък]]“, минава през село Кадиево. Те служат за генериране на електроенергия, напояване на [[Горнотракийска низина|Пловдивското поле]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир „Въча“ е най-високата в България - 144,5 m. |
|||
=== Извор, течение, устие === |
|||
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и [[Чаирдере]] (дясна съставяща) на 847 м н.в., на {{coord|41|40|19|N|24|21|12|E|}} в село [[Тешел]], [[Община Девин]]. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на [[Западните Родопи]] от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село [[Кожари]], [[Община Борино]], в непосредствена близост до българо-гръцката граница. |
|||
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]] реката завива на север и чак до излизането си от [[Родопите]] при град [[Кричим]] протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на [[Западните Родопи]]. Изключение от това правило са малките долинни разширения около [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]]. При град [[Кричим]] Въча навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги. |
|||
Реката „прорязва“ Родопите, образувайки дълбока и живописна [[долина]], където са построени двата язовира. По произход долината е сходна с тази на [[Чепеларска река]] и по-точно тази на [[Юговска река]]. |
|||
Влива се отдясно в река [[Марица]] на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село [[Кадиево]], [[Община Родопи]]. |
|||
<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref> |
|||
=== Водосборен басейн, притоци === |
|||
Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km<sup>2</sup>, което представлява 3,1% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна ѝ са следните: |
|||
* на изток — с водосборните басейни на [[Първенецка река]] и [[Чепеларска река]], десни притоци на [[Марица]]; |
|||
* на югоизток — с водосборния басейн на река [[Арда]], десен приток на [[Марица]]; |
|||
* на югозапад — с водосборния басейн на река [[Места]]; |
|||
* на запад — с водосборните басейни на [[Чепинска река]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара (Пещерска) река]], десни притоци на [[Марица]]. |
|||
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток |
|||
::* → Чапарско дере |
|||
::* ← Хаджиларска река |
|||
::* → Читакдере |
|||
::* ← [[Чаирдере]] |
|||
::* → Деринкоук |
|||
::* ← [[Широколъшка река]] |
|||
::* → [[Девинска река]] (Дамлъдере, най-голям приток) |
|||
::* ← Алена |
|||
::* ← Говедарника |
|||
::* → Ябълков дол |
|||
::* → [[Гашня]] |
|||
::* ← Лясковска река |
|||
::* ← Чурековско дере |
|||
::* ← Петварска река (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]") |
|||
::* → Фотинска река (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]") |
|||
::* ← Липово дере (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]") |
|||
::* → Форцовско дере (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]") |
|||
::* → Усоето (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]") |
|||
::* ← Дълбок дол (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]") |
|||
::* ← Черешовско дере (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]") |
|||
::* → Раздол (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]") |
|||
::* ← Казнишка река |
|||
::* ← Малка Въча |
|||
::* → Кемерско дере |
|||
::* ← Устинска река |
|||
=== Хидроложки показатели === |
|||
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град [[Кричим]] — около 22 m<sup>3</sup>/s. |
|||
== Селища == |
|||
По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села: |
|||
* [[Област Смолян]] |
|||
:* [[Община Борино]] — [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]]; |
|||
:* [[Община Девин]] — [[Тешел]], [[Грохотно]], '''[[Девин]]''', [[Михалково]]; |
|||
* [[Област Пловдив]] |
|||
:* [[Община Кричим]] — '''[[Кричим]]'''; |
|||
:* [[Община Стамболийски]] — [[Куртово Конаре]], [[Йоаким Груево]]; |
|||
:* [[Община Родопи]] — [[Кадиево]]; |
|||
== Стопанско значение, природни забележителности == |
|||
Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "[[Кричим (язовир)|Кричим]]", "[[Въча (язовир)|Въча]]", "[[Цанков камък]]" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]"“ е най-високата в България - 144,5 m. |
|||
В долинните разширения около [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]] и в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване. |
|||
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа: |
|||
* Участък от 11,3 км от третокласен път № 197 [[Гоце Делчев]] — [[Доспат]] — [[Девин]] в участъка от село [[Тешел]] до град [[Девин]]; |
|||
* Участък от 58,1 км от третокласен път № 866 [[Смолян]] — [[Девин]] — [[Стамболийски (град)|Стамболийски]] в участъка от [[Девин]] до [[Стамболийски (град)|Стамболийски]]; |
|||
Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — [[Буйновско ждрело|Буйновското ждрело]], [[Ягодинска пещера|Ягодинската пещера]], скалния монумент "Слона". В района на село [[Михалково]] има топли минерални извори. |
|||
== Вижте още == |
|||
* [[Списък на реките в България]] |
|||
* [[Списък на реките в България по водосборни басейни]] |
|||
* [[Списък на реките в България по дължина]] |
|||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
Ред 35: | Ред 105: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 |
|||
{{Br}} |
|||
{{българия-мъниче}} |
|||
{{Реки в Родопите}} |
|||
{{Реки в България (дълги над 100 км)}} |
{{Реки в България (дълги над 100 км)}} |
||
{{Реки в Родопите}} |
|||
[[Категория:Реки в България]] |
[[Категория:Реки в България]] |
||
[[Категория:Реки в Област Смолян]] |
|||
[[Категория:Реки в Област Пазарджик]] |
|||
[[Категория:Реки в Област Пловдив]] |
|||
[[Категория:Притоци на Марица]] |
[[Категория:Притоци на Марица]] |
||
Версия от 15:22, 10 март 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.
Шаблон:Река инфо Въча е река в Южна България — Област Смолян, общини Борино и Девин, Област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и Област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийско-Виденишки дял, Переликски дял и рида Чернатица на Западните Родопи.
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на в село Тешел, Община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, Община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.
Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, Община Родопи.
Водосборен басейн, притоци
Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km2, което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:
- на изток — с водосборните басейни на Първенецка река и Чепеларска река, десни притоци на Марица;
- на югоизток — с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
- на югозапад — с водосборния басейн на река Места;
- на запад — с водосборните басейни на Чепинска река и Стара (Пещерска) река, десни притоци на Марица.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Чапарско дере
- ← Хаджиларска река
- → Читакдере
- ← Чаирдере
- → Деринкоук
- ← Широколъшка река
- → Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
- ← Алена
- ← Говедарника
- → Ябълков дол
- → Гашня
- ← Лясковска река
- ← Чурековско дере
- ← Петварска река (влива се в язовир "Въча")
- → Фотинска река (влива се в язовир "Въча")
- ← Липово дере (влива се в язовир "Въча")
- → Форцовско дере (влива се в язовир "Въча")
- → Усоето (влива се в язовир "Кричим")
- ← Дълбок дол (влива се в язовир "Кричим")
- ← Черешовско дере (влива се в язовир "Кричим")
- → Раздол (влива се в язовир "Кричим")
- ← Казнишка река
- ← Малка Въча
- → Кемерско дере
- ← Устинска река
Хидроложки показатели
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град Кричим — около 22 m3/s.
Селища
По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:
- Община Борино — Кожари, Буйново;
- Община Девин — Тешел, Грохотно, Девин, Михалково;
Стопанско значение, природни забележителности
Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "Кричим", "Въча", "Цанков камък" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир "Въча"“ е най-високата в България - 144,5 m.
В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:
- Участък от 11,3 км от третокласен път № 197 Гоце Делчев — Доспат — Девин в участъка от село Тешел до град Девин;
- Участък от 58,1 км от третокласен път № 866 Смолян — Девин — Стамболийски в участъка от Девин до Стамболийски;
Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент "Слона". В района на село Михалково има топли минерални извори.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Галерия
-
Язовирна стена Въча
-
Язовир Въча
-
Река Въча край с. Йоаким Груево
Източници
- ↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
|