Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
линк към заема от 1904 |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Второто правителство на Рачо Петров''' управлява [[Княжество България]] от [[6 май]] [[1903]] до [[23 октомври]] [[1906]] ([[стар стил]]).<ref name="bgstateinst">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)</ref> |
'''Второто правителство на Рачо Петров''' управлява [[Княжество България]] от [[6 май]] [[1903]] до [[23 октомври]] [[1906]] ([[стар стил]]).<ref name="bgstateinst">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)</ref> |
||
Съставено почти изцяло от дейци на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната (стамболовистка) партия]] и опряно на нейната подкрепа в [[XIII Обикновено народно събрание]], управлението му се схваща като част от продължилия до 1908 година '''Втори стамболовистки режим'''.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|763}} |
Съставено почти изцяло от дейци на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната (стамболовистка) партия]] и опряно на нейната подкрепа в [[XIII Обикновено народно събрание]], управлението му се схваща като част от продължилия до 1908 година '''Втори стамболовистки режим'''.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|763}} |
||
Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3, ISBN 954-8187-32-9. Стр. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.] Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]]. |
|||
Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)</ref>, свръхразходите за въоръжаване водят до увеличаване на данъчното бреме и социалното недоволство, задлъжняване на държавата и облагодетелстване на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.] Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]]. |
|||
== Събития == |
== Събития == |
||
| Ред 21: | Ред 18: | ||
* 26 март – [[Българо-турска спогодба (1904)|Българо-турска спогодба]] притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на [[ВМОК|върховистките]] чети.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|493}} |
* 26 март – [[Българо-турска спогодба (1904)|Българо-турска спогодба]] притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на [[ВМОК|върховистките]] чети.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|493}} |
||
* 30 март – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}} |
* 30 март – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}} |
||
| ⚫ | * 31 октомври – Правителството сключва договор за заем от [[Париба|Банк дьо Пари е де Пеи Ба]] в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите [[Търново]]–[[Трявна]] и [[Радомир]]–[[Кюстендил]]{{hrf|Тодорова|2009|105-107}}, ратифициран от парламента още през ноември{{hrf|Стателова|1999|188}}. |
||
* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}} |
* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}} |
||
| ⚫ | |||
=== 1905 === |
=== 1905 === |
||
| Ред 73: | Ред 70: | ||
* {{ташев}} |
* {{ташев}} |
||
* {{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | isbn = 978-954-8579-18-6}} |
* {{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 | title = История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | isbn = 978-954-8579-18-6}} |
||
<references /> |
|||
{{бел2}} |
|||
== Вижте още == |
== Вижте още == |
||
Версия от 09:56, 6 февруари 2015
Второто правителство на Рачо Петров управлява Княжество България от 6 май 1903 до 23 октомври 1906 (стар стил).[1] Съставено почти изцяло от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и опряно на нейната подкрепа в XIII Обикновено народно събрание, управлението му се схваща като част от продължилия до 1908 година Втори стамболовистки режим.[2]
Правителството начело с министър-председателя Рачо Петров се стреми да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с Османската империя и Сърбия от март 1904 не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я върховисти.[3] Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивнолибералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция[4]. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след Освобождението[5], свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет[6]. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби (аферата „Шарл и Жан“) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в правителство начело с лидера на НЛП Димитър Петков.
Събития
1903
- 20 юли – Избухва Илинденско-Преображенското въстание. Българската армия не се намесва в защита на въстаниците, но напрежението между България и Османската империя се засилва.[7]
- 19 септември – Първият дипломатически представител на САЩ в България, Джон Б. Джаксън, връчва акредитивните си писма. Поставено е началото на българо-американските дипломатически отношения.[8]
- 2 октомври – Русия и Австро-Унгария договарят помежду си Мюрцщегската реформена програма за Македония. Програмата е подкрепена от българското правителство.[7]
- 19 октомври – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на Народнолибералната партия (стамболовисти) в XIII Обикновено народно събрание.[7]
- декември – Приет е Закон за устройството на въоръжените сили, основа за подготовката на страната за Балканските войни.[1]
- 19 декември – Народното събрание гласува закон за преустройство на софийското Висше училище в Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.[9][10]
- 23 декември – Земеделските каси са преобразувани със закон в Българска земеделска банка, която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.[11]
1904
- 26 март – Българо-турска спогодба притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на върховистките чети.[12]
- 30 март – Краткотраен българо-сръбски съюз предвижда реформи в Македония и обща защита срещу австро-унгарска агресия.[13]
- 31 октомври – Правителството сключва договор за заем от Банк дьо Пари е де Пеи Ба в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите Търново–Трявна и Радомир–Кюстендил[14], ратифициран от парламента още през ноември[15].
- ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.[16]
1905
- 29 януари – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.[16]
- 9 юли – Сключен е митнически съюз със Сърбия, който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от Австро-Унгария.[13]
1906
- януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.[17]
- 30 юли – Кулминация на антигръцките вълнения в България: населеният предимно с гърци град Анхиало (Поморие) е опожарен.[18]
Състав
Промени от 23-24 август 1903
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| финанси | Лазар Паяков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев (управляващ) | Народнолиберална партия | |
Промени от 30 януари 1904
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Петър Стайков | Народнолиберална партия | |
| търговия и земеделие | Никола Генадиев | Народнолиберална партия | |
Промени от 18 август 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| правосъдие | Константин Панайодов | Народнолиберална партия | |
| обществени сгради, пътища и съобщения | Тодор Гатев | Народнолиберална партия | |
Промени от 23 ноември 1905
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| обществени сгради, пътища и съобщения | Димитър Петков (упр.) | Народнолиберална партия | |
Източници
- Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на БАН, 1978.
- Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Тодорова, Цветана и др. История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г., част 1. София, Българска народна банка, 2009. ISBN 978-954-8579-18-6.
- ↑ а б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 763.
- ↑ Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3, ISBN 954-8187-32-9. Стр. 113
- ↑ Тодорова 2009, с. 98 – 106.
- ↑ Иванов, Мартин. Националният доход на България, 1892-1924 г. Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)
- ↑ Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало. Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217
- ↑ а б в Стателова 1999, с. 177 – 179.
- ↑ Посолство на САЩ в България, достъп от 27.01.2015
- ↑ Стателова 1999, с. 195.
- ↑ Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 501.
- ↑ Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 493.
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Том 1 1978, с. 488 – 489.
- ↑ Тодорова 2009, с. 105 – 107.
- ↑ Стателова 1999, с. 188.
- ↑ а б Стателова 1999, с. 186 – 191.
- ↑ Стателова 1999, с. 196.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Том II. София, „Наука и изкуство“, 1983, стр. 242-243 (достъп 26.01.2015)
.svg){kind=small}