Зета (княжество): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 25: Ред 25:
В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник – [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.
В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник – [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.


След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.
{{факт|След смъртта на [[Стефан Душан]], [[Душанова държава|Душановата държава]] започнала да се разпада. Първи се отцепили [[сръбски земи|сръбските земи]] ([[1356]]) влизали в състава на [[държава]]та.|2016|6|20}}


Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то. Рашките [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref>
{{факт|Стефан Душан се осланял на [[българско]]то [[боляри|болярство]] от [[Македония (област)|Македония ]] в управлението на [[царство]]то.|2016|6|20}} Рашките [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref>


В годините от [[1356]] г. Зета е личен апанаж на [[Елена Българска]], подобно на предходния такъв на [[Елена Анжуйска]].
{{факт|В годините от [[1356]] г. Зета е личен апанаж на [[Елена Българска]], подобно на предходния такъв на [[Елена Анжуйска]]. '''Зета''' става [[независимост|независим]]а [[територия]] управлявана от [[династия]]та [[Балшичи]] през 1362 г.|2016|6|20}}

'''Зета''' става [[независимост|независим]]а [[територия]] управлявана от [[династия]]та [[Балшичи]] през 1362 г.

== История ==
{{факт|След смъртта на [[Стефан Душан]], управлението на [[Душанова държава|Душановата държава]] преминала в ръцете на младия [[цар]] [[Стефан Урош]] и влиятелната му [[майка]] [[Елена Българска]] ([[сестра]] на [[цар]] [[Иван Александър]]). Центробежните сили в [[държава]]та се усилили. Първата територия от [[царство]]то, която се обособила в самостоятелно владение, била Зета.|2016|4|9}}

{{факт|Стефан Урош, по подобие на [[баща]] си, се осланял при управлението си на [[боляр]]ството от [[Македония (област)|южните територии на държавата]]. Най-влиятелният [[болярин]] [[Вълкашин Мърнявчевич]], в съгласие с Елена Българска, практически започнал да упражнява централната [[власт]]. Това обусловило постепенното отделяне и обособяване на [[сръбски земи|сръбските земи]], включени в [[Душаново царство|Душановото царство]], в самостоятелни [[феод]]ални държавици на [[традиция|традиционен]] [[принцип]]. Първа възникнала '''Зета'''.|2016|4|9}}

{{факт|Със смъртта на Стефан Урош след [[Чирменска битка|Чирменската битка]], [[Душаново царство|Душановото царство]] престанало да съществува и ''de jure'', като [[цар]]ската титла (и поради обстоятелството, че Стефан Урош нямал мъжки наследници) също престанала да се наследява и да съществува. Старата [[крал]]ска [[титла]] на [[Войславлевичи]] и [[Неманичи]]те останала за [[Марко Мърнявчевич]], а владетелите на '''Зета''' по [[традиция]] от времето на [[Дукля]] започнали да се назовават [[княз]]е. Образувало се и [[Епирско царство]].|2016|4|9}}


== Владетели ==
== Владетели ==

Версия от 13:21, 20 юни 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.

центар
Средновековни сръбски земи
Поморие
Загорие
Душановите земи 1373 – 1395
Зета в 1372 – 1378
Зета при Църноевичите

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356 – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под османска власт – от династията Църноевичи (1435 – 1516).

По османско време Зета е известна с името Скендерия.

Име

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. [1]

Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля.

Етимологията на името „Зета“ идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар Иван Владислав – Иван Владимир (чиято съпруга е Самуиловата щерка Теодора Косара). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката Зета (река).

Спорове за владението

Великият жупан на Рашка, принадлежащ към аароновия клон на Комитопулите – Деса, завладява Зета и Травуня през 1148 г. с военната помощ на брат си Урош II, и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите средновековните приморски сръбски земи).

През 1190 г., друг представител на комитопулите – Стефан Неманя, отвоюва за сина си Вукан Неманич (или по български: Вукан Неманя), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал Стефан I Урош – Стефан II Милутин, който с цел християнизация на сръбските земи издига манастира Морача.

Между 1276 и 1309 години, Зета е личен апанаж на кралицата-майка Елена Анжуйска, която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река Бояна.

В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от Анна Тертер и престолонаследник – Стефан Дечански. Стефан Константин се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански гражданска война. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и Стефан Душан управляват съвместно областта „на зета“.

След смъртта на Стефан Душан, Душановата държава започнала да се разпада. Първи се отцепили сръбските земи (1356) влизали в състава на държавата.[източник? (Поискан преди 2881 дни)]

Стефан Душан се осланял на българското болярство от Македония в управлението на царството.[източник? (Поискан преди 2881 дни)] Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [2]

В годините от 1356 г. Зета е личен апанаж на Елена Българска, подобно на предходния такъв на Елена Анжуйска. Зета става независима територия управлявана от династията Балшичи през 1362 г.[източник? (Поискан преди 2881 дни)]

Владетели

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници

  1. Файн, Джон (1991). Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C 
  2. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
  3. Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski

Вижте също

Външни препратки