Смирна Коритарова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български комунисти, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
}}
}}


'''Смирна Василева Коритарова''' с псевдоним '''Роза''' е българска партизанка и политичка.
'''Смирна Василева Коритарова-Магда''' с псевдоним '''Роза''' е българска партизанка и политичка.


== Биография ==
== Биография ==
Родена е на 28 март 1921 г. в [[Благоевград|Горна Джумая]] в семейството на комунистическия деец [[Васил Коритаров]]. От 1936 е член на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]], а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС. От 1943 до 1944 г. е заместник-политически комисар на [[Дупнишки партизански отряд|партизански отряд „Коста Петров“]]. Между 1944 и 1970 г. преминава последователно от секретар на районен, през околийски до окръжен комитет на Българската комунистическа партия. Народен представител в 5 и 6 НС (1966 – 1976). Подпредседател е на 6 НС.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 408</ref> Между 1970 и 1972 е член на [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретариата на ЦК на БКП]]. От 1972 до 1977 е посланик на България в [[Швейцария]]. Пенсионира се през 1978 г.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 507, ISBN 954-528-790-X</ref>
Родена е на 28 март 1921 г. в [[Благоевград|Горна Джумая]] в семейството на убития през Септемврийското въстание комунистически деец [[Васил Коритаров]] и партийната функционерка Василка Коритарова. През 1925 г. заедно с майка си се премества в Дупница. От 1936 е член на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]], а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС в Дупница. През 1943 г. е интернирана в женския лагер „Св. Никола“. От 1944 г. е заместник-политически комисар на [[Дупнишки партизански отряд|партизански отряд „Коста Петров“]]. Получава задочна смъртна присъда от Софийския полеви съд. Участва в сражението при Жабокрек. След 9 септември 1944 г. отново е избран за секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница. След това е секретар на районен комитет в София. От 1946 до 1961 г. е секретар на Градския комитет на БКП в Дупница, в Пловдив, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил. Завършва Висша партийна школа. От 1961 г. е секретар на Централния съвет на БПС, а от 1968 г. е председател на Централния съвет на БПС. Народен представител в 5 и 6 НС (1966 – 1976). Подпредседател е на 6 НС.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 408</ref> Между 1970 и 1972 е член на [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретариата на ЦК на БКП]]. От 1972 до 1977 е посланик на България в [[Швейцария]]. Пенсионира се през 1978 г.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 507, ISBN 954-528-790-X</ref> След това работи като заместник-председател на Комитета на Движението на българските жени на обществени начала. С указ № 991 от 27 март 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Георги Димитров“<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 458</ref>.


Смирна Коритарова умира на 11 ноември 2008 г. в София.
Смирна Коритарова умира на 11 ноември 2008 г. в София.
Ред 28: Ред 28:
[[Категория:Посланици на България в Швейцария]]
[[Категория:Посланици на България в Швейцария]]
[[Категория:Партизани от Дупнишки партизански отряд Коста Петров]]
[[Категория:Партизани от Дупнишки партизански отряд Коста Петров]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Родени в Благоевград]]
[[Категория:Родени в Благоевград]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 09:38, 7 ноември 2018

Смирна Коритарова
българска политичка
Родена
Починала
11 ноември 2008 г. (87 г.)
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   

Смирна Василева Коритарова-Магда с псевдоним Роза е българска партизанка и политичка.

Биография

Родена е на 28 март 1921 г. в Горна Джумая в семейството на убития през Септемврийското въстание комунистически деец Васил Коритаров и партийната функционерка Василка Коритарова. През 1925 г. заедно с майка си се премества в Дупница. От 1936 е член на Работническия младежки съюз, а през 1940 г. и член на БРП. През 1942 г. става член на Околийския комитет на РМС в Дупница. През 1943 г. е интернирана в женския лагер „Св. Никола“. От 1944 г. е заместник-политически комисар на партизански отряд „Коста Петров“. Получава задочна смъртна присъда от Софийския полеви съд. Участва в сражението при Жабокрек. След 9 септември 1944 г. отново е избран за секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница. След това е секретар на районен комитет в София. От 1946 до 1961 г. е секретар на Градския комитет на БКП в Дупница, в Пловдив, а след това секретар на Окръжния комитет на БКП в Кюстендил. Завършва Висша партийна школа. От 1961 г. е секретар на Централния съвет на БПС, а от 1968 г. е председател на Централния съвет на БПС. Народен представител в 5 и 6 НС (1966 – 1976). Подпредседател е на 6 НС.[1] Между 1970 и 1972 е член на Секретариата на ЦК на БКП. От 1972 до 1977 е посланик на България в Швейцария. Пенсионира се през 1978 г.[2] След това работи като заместник-председател на Комитета на Движението на българските жени на обществени начала. С указ № 991 от 27 март 1984 г. е обявена за герой на социалистическия труд. Носител е още на ордените „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „9 септември 1944 г.“ – I ст. и „Георги Димитров“[3].

Смирна Коритарова умира на 11 ноември 2008 г. в София.

Бележки

  1. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 408
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 507, ISBN 954-528-790-X
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 458