Генерал Тошево (община): Разлика между версии
м излишна доп. точка (.. ---> .) |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Bulgaria GeneralToshevo Municipality geographic map bg.svg|мини|260px|Географска карта на община Генерал Тошево]] |
|||
'''Община Генерал Тошево''' се намира в Североизточна [[България]] и е една от съставните [[община (България)|общини]] на [[област Добрич]]. |
'''Община Генерал Тошево''' се намира в Североизточна [[България]] и е една от съставните [[община (България)|общини]] на [[област Добрич]]. |
||
Ред 247: | Ред 246: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* {{Мичев}} |
|||
* Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748 |
|||
{{Община Генерал Тошево}} |
{{Община Генерал Тошево}} |
Версия от 08:50, 13 ноември 2018
Генерал Тошево (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Добрич |
Площ | 982,238 km² |
Население | 15 268 души |
Адм. център | Генерал Тошево |
Брой селища | 42 |
Сайт | www.toshevo.com |
Управление | |
Кмет | Валентин Димитров (БСП за България; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Генерал Тошево (община) в Общомедия |
Община Генерал Тошево се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в северната част на област Добрич. С площта си от 982,238 km2 заема 2-ро място сред 8-те общините на областта, което съставлява 20,81% от територията на областта. С тази си площ община Генерал Тошево е 10-тата по големина община в България. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Шабла;
- на югоизток – община Каварна;
- на юг – община Балчик;
- на югозапад – община Добрич-селска;
- на запад – община Крушари;
- на север – Румъния.
Релеф, води, климат
Цялата територията на общината се заема от Добруджанското плато, което е равно и изключително благоприятно за развитието на модерно земеделие и други дейности. То е слабо наклонено на север, североизток и изток и височината му в границите на общината варира между 100 и 230 m. Максималната височина на община Генерал Тошево е Голямата могила (254 m), разположена южно от село Пчеларово, на границата с община Добрич-селска. Минималната височина на общината се намира в най-източната ѝ част в суходолието Малък качамак, на границата с Румъния, при 45-та гранична пирамида, североизточна от село Бежаново – 54 m н.в.
Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка.
Общината е изключително бедна на повърхностно течащи води. Единствената сравнително постоянно течаща река е Красенска река, протичаща в дълбока долина в северозападната част на общината. Тя преминава през селата Пчеларово, Зограф, Узово, Градини, Сноп, Житен, Красен и Росен, след което навлиза в румънска територия. Преди границата на нея е изграден язовир „Дрян“, водите на който се използват основна за напояване. Освен Красенска река през територията на общината преминават и няколко по-големи суходолия, в които епизодично има водно течение, основно през пролетта. Най-голямо от тях е суходолието Малък качамак преминаващо през селата Балканци, Василево, Калина, Средина, Великово, Сираково, Сърнино, Александър Стамболийски и Бежаново, след което то също напуска пределите на България.
Климат-умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха: 13.5 °C. Средногодишно количество на валежите: 440 мм/m².
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 15 097 | 100,00 |
Българи | 10 619 | 70,34 |
Турци | 1270 | 8,41 |
Цигани | 1811 | 12,00 |
Други | 233 | 1,54 |
Не се самоопределят | 99 | 0,66 |
Не отговорили | 1065 | 7,05 |
Населени места
Общината има 42 населени места с общо население 15 097 жители (01.02.2011).[2].
Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Александър Стамболийски | 30 | 27,921 | Сахтианлък, Симеоново | Люляково | 526 | 19,051 | Кара бъкъ |
Балканци | 69 | 19,475 | Юнузчилар | Малина | 199 | 12,336 | Голям Чорал |
Бежаново | 60 | 30,336 | Голям качамак | Огражден | 4 | 23,591 | Хасарлък |
Василево | 347 | 18,557 | Курт думан | Петлешково | 200 | 22,549 | Герзалар |
Великово | 42 | 15,828 | Семизлер | Писарово | 78 | 11,633 | Кара Язаджик |
Вичово | 30 | 13,759 | Хюсеинч кьой | Пленимир | 89 | 11,237 | Саламан, Салман |
Генерал Тошево | 6928 | 63,655 | Касъм | Преселенци | 274 | 31,175 | Баш Хасарлък |
Горица | 107 | 7,313 | Орманджик | Присад | 425 | 5,693 | Хашлъджа кьой |
Градини | 48 | 16,205 | Дурбалии | Пчеларово | 482 | 26,444 | Ели бей |
Дъбовик | 160 | 22,295 | Харманлък | Равнец | 244 | 9,850 | Пири факъ |
Житен | 191 | 23,510 | Чамурлии | Рогозина | 150 | 26,493 | Хасър куюсу |
Зограф | 119 | 13,295 | Касаплии | Росен | 84 | 18,617 | Салду алде |
Изворово | 270 | 42,592 | Росица | 364 | 64,615 | Горна Саръджа | |
Йовково | 292 | 7,937 | Чифут куюсу | Сираково | 60 | 21,165 | Етим ели |
Калина | 66 | 21,933 | Емирлер | Сноп | 115 | 16,440 | Есетлии |
Кардам | 1019 | 55,354 | Харман куюсу | Снягово | 185 | 17,676 | Караагач, Байчево |
Конаре | 48 | 12,539 | Селим куюсу | Спасово | 895 | 47,487 | Сюлейманлък |
Краище | 8 | 17,744 | Енидже Хайдар | Средина | 58 | 16,775 | Орта куюсу |
Красен | 261 | 35,074 | Каралии | Сърнино | 62 | 21,524 | Караджалар |
Къпиново | 203 | 20,870 | Мелеклер | Узово | 15 | 7,937 | Узлар |
Лозница | 13 | 23,849 | Дели юсуф куюсу | Чернооково | 277 | 39,909 | Карагьоз куюсу, Черно око, Черноок |
ОБЩО | 15097 | 982,238 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- след 1892 г. – с. Чауш махле е заличено без административен акт поради изселване;
- Указ № 201/обн. 02.09.1898 г. – преименува с. Ели бей на с. Пчеларово;
- указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Голям качамак на с. Бежаново;
- – преименува с. Курт думан на с. Василево;
- – преименува с. Семизлер на с. Великово;
- – преименува с. Хюсеинч кьой на с. Вичово;
- – преименува с. Орманджик на с. Горица;
- – преименува с. Емирлер на с. Калина;
- – преименува с. Араклар на с. Крушово;
- – преименува с. Кара бъкъ на с. Лиляково;
- – преименува с. Голям Чорал на с. Малиново;
- – преименува с. Кара Язъджик на с. Писарово;
- – преименува с. Мурфатча на с. Предел;
- – преименува с. Баш Хасърлък на с. Преселенци;
- – преименува с. Хасър куюсу на с. Рогозина;
- – преименува с. Сахтианлък на с. Симеоново;
- – преименува с. Етим ели на с. Сираково;
- – преименува с. Сюлейманлък на с. Спасово;
- – преименува с. Орта куюсу на с. Средина;
- – преименува с. Караджалар на с. Черно око;
- – преименува с. Карагьоз куюсу на с. Горица;
- периода 1913 – 1940 г. – селата Малджилар и Шах Вели (Шах Вели махле) са изселени под румънска власт.
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Хасанча (Хасанджа) на с. Асеновец;
- – преименува с. Кара агач на с. Байчево;
- – преименува с. Юнузчулар (Юлусчолар) на с. Балканци;
- – преименува с. Богданлии (Богдайли, Богдалии) на с. Белоклас;
- – преименува с. Касъм кьой (Касъм) на с. Генерал Тошево;
- – преименува с. Горно Мусу бей (Мусу бей) на с. Горен извор;
- – преименува с. Поряз на с. Горняк;
- – преименува с. Дурбалии (Дорбали) на с. Градини;
- – преименува с. Негрени на с. Добромирци;
- – преименува с. Долно Мусу бей (Мусу бей чифлик махле) на с. Долен извор;
- – преименува с. Дурасии на с. Дрян;
- – преименува с. Харманлък на с. Дъбовик;
- – преименува с. Чамурлии (Богдайлъ Чамурлии) на с. Житен;
- – преименува с. Касаплии на с. Зограф;
- – преименува с. Чифут куюсу на с. Йовково;
- – преименува с. ОМелеклер на с. Капиново;
- – преименува с. Харман куюсу на с. Кардам;
- – преименува с. Селим куюсу на с. Конаре;
- – преименува с. ОЕнидже Хайдар на с. Краище;
- – преименува с. Каралии на с. Красен;
- – преименува с. Дели Юсуф куюсу на с. Лозница;
- – преименува с. Малиново на с. Малина;
- – преименува с. Мирча вода на с. Малки Кардам;
- – преименува с. Мамуч кьой (Момуч кьой, Мумуч кьой) на с. Маловец;
- – преименува с. Хасърлък на с. Огражден;
- – преименува с. Чобан куюсу на с. Пастир;
- – преименува с. Герзалар на с. Петлешково;
- – преименува с. Саламан (Салман) на с. Пленимир;
- – преименува с. Хашлъджа кьой на с. Присад;
- – преименува с. Пири факъ на с. Равнец;
- – преименува с. Салду Алде на с. Росен;
- – преименува с. Саръджа (Горна Саръджа) на с. Росица;
- – преименува с. Айдън бей на с. Светлик;
- – преименува с. Есетлии на с. Сноп;
- – преименува с. Кара дурмуш на с. Снягово;
- – преименува с. Узлар на с. Узово;
- – преименува с. Черно око на с. Черноок;
- – преименува с. Неби куюсу на с. Яснец;
- МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Черноок на с. Чернооково;
- МЗ № 5530/обн. 17.09.1947 г. – преименува с. Симеоново на с. Александър Стамболийски;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Малки Кардам и Яснец и ги присъединява като квартали на с. Кардам;
- Указ № 369/обн. 25.10.1958 г. – заличава с. Маловец и го присъединява към с. Генерал Тошево;
- – заличава селата Предел и Снягово поради изселване;
- Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Крушово и го присъединява като квартал на с. Сираково;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – обединява селата Горен извор, Добромирци и Долен извор в едно населено място – с. Изворово;
- – заличава с. Белоклас и го присъединява като квартал на с. Красен;
- Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Генерал Тошево за гр. Генерал Тошево;
- Указ № 5/обн. 08.01.1963 г. – заличава с. Горица и го присъединява като квартал на с. Преселенци;
- – заличава селата Горняк и Дрян поради изселване;
- – заличава с. Пастир и го присъединява като квартал на гр. Генерал Тошево;
- – заличава с. Светлик и го присъединява като квартал на с. Къпиново;
- Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Байчево на с. Снягово;
- Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – отстранява грешката в името на с. Капиново на с. Къпиново;
- – отстранява грешката в името на с. Лиляково на с. Люляково;
- Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава с. Асеновец и го присъединява като квартал на с. Росица;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Горица от с. Преселенци и го обявява за с. Горица;
История
Миналото на община Генерал Тошево не е изучено. Единствени исторически сведения за нейното минало са археологическите материали. Те не са многобройни, но дават основание да се твърди, че общината има богата история.
При с. Горица е намерена каменна брадва-чук с отвор за дръжка от каменно-медната епоха от VI-IV век пр.н.е. При с. Спасово са открити останки от гетски селища. Също край Спасово при голямата могила е открито кръгло, каменно (навярно култово) тракийско съоръжение, свързано с вярата на траките и с издигането на слънцето в култ. От времето на гетите са намирани и други находки, като амфори с печати и др.
При с. Красен е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Ръката е с височина 11 см. и с пръстите си държи орех. Датира от VII-VI век пр.н.e. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу мечка, която е изобразена реалистично. Тази находка е шедьовър на античното изкуство. Друга такава култова ръка обаче не е известна нито в нашата, нито в други страни. Уникатът е намерен при строеж на ледница. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха.
В района на Преселенци, където се е намирала голяма римска крепост, е намерена фрагментирана тракийска мраморна оброчна плочка и бронзова статуетка на Херакъл. Статуетката е добре запазена. На нея е изобразен, явно по копие, голям гръцки герой, който извършил 12 подвига и си спечелил безсмъртие. В местността Юртлука край Люляково е намерена оброчна плочка на Херакъл, изработена от дребнозърнест мрамор с четвъртита форма. Въз основа на стиловите белези се предполага, че Херакъл край Люляково датира от края на VII-VI век пр.н.е. Други източници посочват, че същият Херакъл е от периода II-III в.
От всички материали най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при село Красен. Тя се намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на 3 етапа, но no форма те се разделят на 2 групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.
Икономика
Друг важен приоритет на общината е икономическото развитие на района. Като типично земеделски край притежава добре развито селско стопанство и в по-малка степен промишленост. През последните години развитие получи хранително-вкусовата промишленост, свързана с преработка на селскостопанска продукция. Изградиха се малки и средни предприятия за производство на месни консерви, сирене, олио, колбаси и други. В по-слаба степен са представени машиностроенето, дървообработването и керамичната.
Община Генерал Тошево заема благоприятно положение на газопровода Русия-България. От четири години има приета програма за газификация на обекти с общинско значение и е в ход нейното изпълнение. Започнало е и газифицирането и в частни домове. За целта е учредено смесено дружество „Добруджа-газ“ ООД с общинско участие.
На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури.
Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя е 795 хил. дка. Основните култури, застъпени в общината, са зърнено-житните – пшеница, царевица, както и маслодайни – слънчоглед, рапица.
Транспорт
През средата на общината, от югозапад на североизток преминава последният участък от 22,4 km от жп линията Разделна – Добрич – Кардам.
През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 154,9 km:
- последният участък от 21,5 km от Републикански път II-29 (от km 60,8 до km 82,3);
- началният участък от 23,7 km от Републикански път III-296 (от km 0 до km 23,7);
- целият участък от 36,8 km от Републикански път III-2903;
- началният участък от 28,9 km от Републикански път III-2904 (от km 0 до km 28,9);
- последният участък от 4,7 km от Републикански път III-2932 (от km 12,2 до km 16,9);
- последният участък от 8,5 km от Републикански път III-2963 (от km 12,7 до km 21,2);
- последният участък от 7,1 km от Републикански път III-9002 (от km 23,5 до km 30,6);
- последният участък от 23,7 km от Републикански път III-9701 (от km 13,3 до km 37,0).
Топографска карта
- Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-9. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|