Александър Север
| Александър Север | |
| 26-и император на Римската империя | |
 Скулптурен портрет на Александър Север | |
| Управление | 222 – 18/19 март 235 |
|---|---|
| Наследил | Елагабал |
| Наследник | Максимин Трак |
| Лични данни | |
| Роден | 1 октомври 208 г.
|
| Починал | |
| Пълно име | Марк Юлий Гесий Басиан Алексиан (до осиновяване си); Цезар Марк Аврелий Александър (до възкачването); Цезар Марк Аврелий Север Александър Август (като император) |
| Семейство | |
| Династия | Севери |
| Баща | Марк Юлий Гесий Марциан |
| Майка | Юлия Мамея |
| Брак | Салусция Орбиана |
| Александър Север в Общомедия | |
Марк Аврелий Север Александър (на латински: Marcus Aurelius Severus Alexander), роден като Марк Юлий Гесий Басиан Алексиан (на латински: Marcus Julius Gessius Bassianus Alexianus), известен като Александър Север е римски император от династията на Северите. Управлява от 222 до 235 година.
Син е на сирийския провинциален магистрат Гесий Марциан и Юлия Мамея, дъщеря на Юлия Меса, по-голямата сестра на императрица Юлия Домна (жена на император Септимий Север , чието фамилно име младият владетел приема, по давление на преторианците, за да придаде повече авторитет на управлението си).
Получава добро образование и се обгражда с опитни и доверени хора - предимно от нобилитета. Прочува се, като добронамерен и способен, но много отстъпчив, нерешителен и слабохарактерен човек. Управлението му, въпреки това, бележи значими успехи и се доближава до това на т.нар. „добри императори“, най-вече - до тези на Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий.
С гибелта на император Александър приключва династията на Северите. Започва период на анархия и смутове известен като епоха на войнишките императори.
Възцаряване и начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]
За да спечели лоялността на войниците срещу узурпатора Макрин, Юлия Меса разпространява слуха, че Алексиан, както отначало се казва бъдещият Александър Север (наречен така от около 222 г.), и братовчед му Елагабал са незаконни синове на император Каракала. Елагабал е обявен за император и цялото семейство се мести в Рим. Там - по внушение на баба си - 18-годишният Елагабал осиновява своя 13-годишен братовчед и го обявява за цезар. Юлия Меса, недоволна от странните прояви на Елагабал, организира убийството му, за да го замени с доста по-послушния и умерен Алексиан. Той остава изцяло под неин контрол до смъртта й (към 224 г.), а после години наред, дори и след настъпването на пълнолетието му, фактическият управник е майка му (убита през 235 г.).
Култът към Елагабал (Хелиогабал) е задушен, а самия предходник на Александър Север - осъден на изличаване от паметта (Damnatio memoriae).
Новият император и обкръжението му изменят на обичайното за Северите фаворизиране на войската и се обвързват със сенатската аристокрация.
Първите години от управлението на Александър Север се отличават с относителен мир и спокойствие, както и с търсене на разумни реформи, целящи заобикаляне на кризата в държавата. Изтощаването на хазната от предходното управление изисква икономии, заради които са ограничени зрелищата и раздаванията, което предизвиква недоволство у войската и въобще - сред голяма част от народа.
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
На ръководните постове са назначени представители на нобилитета. Създава се и специален съвет от сенатори за управление на държавата, начело с видния юрист Улпиан, назначен за съпрефект на преторианците.
Предприети са мерки за намаляването на паричното обезценяване. Под влияние на Сената, занаятчийските колегии са реорганизирани и над тях е установен строг контрол. За да се неутрализира спекулата, правителството въвежда държавна регулация на някои цени, повишава стандарта на издаваните монети, стимулира икономиката и отпуска заеми при ниска лихва. Макар тези реформа да не постигат траен успех, постепенно е постигнат по-висок просперитет и много от данъците са намалени.
При Александър Север са ремонтирани голям брой обществени сгради в Рим, където е построен последния голям римски акведукт – Aqua Alexandrina. Поддържат се пътищата в империята – занемарени при следващите владетели. По нареждане на императора на живеещите в граничните области се раздават земи, роби и добитък при условие, че синовете им ще служат в армията. Създадена е и специална категория войници, която да обработва земята в граничните области и да отговаря за отбраната на границата.
Александър Север налага забрана върху правото на родителите да убиват децата си, родени в нещастни дни (широкоразпространено в Рим суеверие, според което някои дати носят лош късмет) - нещо позволено по древноримските обичаи.
Императорът предприема опити да възстанови старият римски морал в държавата, подкопаван от новонавлизащи чуждестранни култове и обичаи (например такива свързани с Изида и Астарта). Във връзка с това, той забранява и хомосексуалните прояви, заточва много от уличените в такива и налага тежки глоби на ексолетите – проституиращи мъже, занимаващи се със сексуално задоволяване на войниците; подлага на гонения и хетеросексуалните проститутки.
Въпреки че са документирани сведения за гонения над християни през този период - по инициатива на префекта Улпиан - Александър Север демонстрира религиозна търпимост и дори симпатизира на християнството – според една от легендите той иска да основе храм на Христос, но е разубеден от съветниците си.
Войни[редактиране | редактиране на кода]
В последните години от управлението си Александър Север воюва с персите и германите, застрашаващи римските територии.
Война с Персия[редактиране | редактиране на кода]
През 226 г. в Персия, древната династия на партските Аршакиди е свалена и заменена от значително по-войнствените и опасни южноирански Сасаниди.
Шах Ардашир I, основател на новата династия, праща делегация в Рим с искане да му бъдат предадени всички римски владения, които някога са били в пределите на Ахеменидска Персия, т.е. тези провинциите по Източното Средиземноморие. Императорът отхвърля тези претенции и персийският владетел му обявява свещена война, за да ги осъществи (228 г.).
Конфликтът се води в Кападокия и Месопотамия с много несигурно превъзходство на страните. Римляните показват необикновена за тях неподготвеност и липса на дисциплина. Въпреки че няма военен опит, Александър, решен да се изяви като пълководец, пристига заедно с майка си и целия двор на мястото на събитията, с което много забавя и затруднява военните действия. Младият император пожелава да имитира бойните подвизи на Александър Македонски и дори по негов пример организира корпус от фалангити.
Накрая е сключено примирие с цената на парични плащания и някои отстъпки в полза на Персия. Въпреки това Александър Север празнува победен триумф при завръщането си в Рим (232 г.). Той получава от Сената и официалните титли „Партски“ и „Персийски“.
Поход в Германия и сваляне[редактиране | редактиране на кода]
Съвсем скоро след това (233 г.) Александър Север се отправя спешно към Рейнската граница за да пресече германските нападения в Римска Галия.
По съвет на майка си Александър се опитва да купи мира с германците, но слухът за това предизвиква бурния гняв на много от неговите войници.
Опозиция, сваляне и край на династията на Северите[редактиране | редактиране на кода]
Недоволството на армията неколкократно прераства във вълнения и бунтове, в Рим и в провинциите, насочени срещу отделни управници или срещу самият император и неговата деспотична майка Юлия Мамея, чиято прекалена намеса в управлението и личния живот на императора става причина за гняв и презрение към него. През 227 г. префектът Салусций, тъст на младия император, прави опит да я отстрани и сам да поеме управлението. Заговор е неуспешен и префектът е убит, а дъщеря му Салусция Орбиана е разведена от Александър и заточена.
Фатален за Александър Север се оказва бунтът сред легионерите през март 235 г. в един от военните лагери (Могунтиак, сега Майнц, Германия). Александър и майка му Мамея са убити от привърженици на провъзгласения от тях за император Максимин Тракиеца. Покойният император е погребан с официални почести в Рим, но над името на Мамея е произнесено Damnatio memoriae, което така и не е отменено. След падането на Максиминовия режим, Сенатът взема решение за обожествяване на Александър Север.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Historia Augusta, The Life of Severus Alexander превод на английски
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Severus Alexander в NumisWiki
- монети на Александър Север
- Benario, Herbert W., Alexander Severus (A.D. 222-235), De Imperatoribus Romanis (2001)
- Severus Alexander Архив на оригинала от 2011-12-28 в Wayback Machine.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Canduci, Alexander Triumph & Tragedy: The Rise and Fall of Rome's Immortal Emperors, Pier 9, 2010
- Robert Lee Cleve: Severus Alexander and the Severan Women. Los Angeles 1982 (University of California)
- Michael Grant: The Severans: the changed Roman Empire, Routledge, 1996
| |||||||||||
