Направо към съдържанието

Велебърдо

Велебърдо
Велебрдо
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
41.6175° с. ш. 20.5981° и. д.
Велебърдо
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областДолна Река
Надм. височина837 m
Население750 души (2002)
Пощенски код1254
Велебърдо в Общомедия

Велебърдо, Вельо бърдо или Вело-бърдо (на македонска литературна норма: Велебрдо; на албански: Velebërda, Велебърда) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

Разположено в областта Долна Река в източните склонове на Дешат над рака Радика.

В XIX век Велебърдо е смесено българо-торбешко село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вельобърдо (Véliobardo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 191 помаци и 125 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вельо бърдо има 156 жители българи християни и 380 българи-мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велебърдо е смесено село българи, помаци (българи мохамедани) и албанци в Реканската каза на Дебърския санджак с 113 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вело бърдо има 174 българи екзархисти.[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година във Вельо бърдо има 27 български екзархийски и 120 помашки къщи.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Велебърдо е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 750 жители.[7]

Църквата „Свети Георги“
Националност Всичко
македонци 609
албанци 6
турци 132
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

Църквата „Свети Георги“ е възобновена в 1972 година върху стари основи и осветена в 1982 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[8]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 263.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  8. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 5 март 2014 г.