Направо към съдържанието

Емил Табаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Табаков
Министър на културата
Мандат12 февруари 1997 – 21 май 1997
Назначен отXXXVII народно събрание
Министър-председател
февруари – май 1997Стефан Софиянски
ПредшественикИван Маразов
НаследникЕмма Москова
Лична информация
Роден
21 август 1947 г. (77 г.)
Националност България
Професиякомпозитордиригент
Уебсайтwww.emiltabakov.com
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   
Портал Портална икона Политика

Емил Табаков е български диригент и композитор, автор на симфонична, вокално-симфонична и камерна музика.[1] Министър на културата на България (12 февруари 1997 – 21 май 1997).

Детство и образование

[редактиране | редактиране на кода]
Емил Табаков дирижира оркестъра на Българското национално радио през сезон 2009 – 2010 г.

Емил Табаков е роден на 21 август 1947 г. в Русе, България. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалностите дирижиране при проф. Влади Симеонов, контрабас при проф. Тодор Тошев и композиция при проф. Марин Големинов. Победител е на конкурса по дирижиране Николай Малко в Копенхаген през 1977 г.

Професионална кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Бил е диригент на Русенската Филхармония, Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, Софийската и Белградската филхармония, Симфоничния оркестър в „Билкент – Анкара“ и Симфоничния оркестър на Българско национално радио.

Произведенията на Табаков включват:

  • десет симфонии
  • Концерт за оркестър
  • Реквием за солисти хор и оркестър
  • Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор
  • Концерт за две флейти и оркестър
  • Концерт за пиано и оркестър
  • Концерт за виолончело и оркестър

Музиката на Табаков е изпълнявана в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Мексико, Русия, Турция и др.

Обществена дейност (1976 – настояще)

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1976 – 1979 г. работи като диригент на Русенската филхармония, през периода 1979 – 1988 г. заема поста музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. След това през 1985 г. назначен за диригент, през 1987 г. за главен диригент, в периода 1988 – 2000 г. е музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония, а от 1994 г. до 1999 г. и музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония. През 1997 г. е министър на културата на България в служебното правителство на Стефан Софиянски.[2]

От 2008 г. до 2014 г. е директор на Дирекция „Музика“ в БНР и главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.[3] Член е на Съюза на българските композитори.

Табаков композира главно за големи ансамбли, включително симфонии и инструментални концерти. Негови творби са записани и са достъпни за медиите.[4]

Симфоничен оркестър

[редактиране | редактиране на кода]
  • Концерт за контрабас и оркестър (1975)
  • Концерт за ударни инструменти (1976)
  • „Звездна музика“ (1978) за симфоничен оркестър
  • Симфония № 1 (1981)
  • Симфония № 2 (1984)
  • Концертна пиеса за симфоничен оркестър (1985)
  • Концертна пиеса за тромпет и струнен оркестър (1985)
  • Симфония № 3 (1988)
  • „Ad Infinitum“ – за симфоничен оркестър (1989)
  • Концерт за оркестър (1995)
  • Симфония № 4 (1997)
  • Симфония № 5 (2000)
  • Концерт за две флейти и оркестър (2000)
  • Симфония № 6 (2001)
  • Концерт за пиано и оркестър (2003)
  • Симфония № 7 (2005)
  • Концерт за виолочело и оркестър (2006)
  • Концерт за виола и оркестър (2007)
  • Симфония № 8 (2009)
  • Симфония № 9 (2015; премиера на 18 март 2018 в Зала „България“)
  • Симфония № 10 (2019; премиера на 14 март 2019 в Зала „България“)

Вокално симфонични

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кантата „Търновград Велики – 1393“ (1976)
  • Реквием за 4 солисти, хор и оркестър (1994)
  1. Биография на Емил Табаков[неработеща препратка] – emiltabakov.com.
  2. Emil Tabakov. Union of the Bulgarian Composers. Посетен на 13 февруари 2014.
  3. Emil Tabakov (Conductor). Bach Cantatas Website. Посетен на 13 февруари 2014 г.
  4. авт. Soames, Nicholas. The Story Of Naxos: The extraordinary story of the independent record label. 2012 г.