Костенец (община)

Костенец (община)
Координати: 42°18′59.99″ с. ш. 23°52′01.2″ и. д. / 42.3° с. ш. 23.867° и. д.
42.3, 23.867
	Костенец (община) Координати: 42°18′59.99″ с. ш. 23°52′01.2″ и. д. / 42.3° с. ш. 23.867° и. д.
Общи данни
Област	Софийска област
Площ	302.07 km²
Население	12 368 души
Адм. център	Костенец
Брой селища	9
Сайт	www.kostenetz.com
Управление
Кмет	Йордан Ангелов ; (ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет	17 съветници БСП (7); ГЕРБ (5); БДЦ (3); КОСТЕНЕЦ, СУБУДИ СЕ (2);
	Костенец (община) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Община Костенец се намира в Югозападна България. Тя е съставна община на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Положение и площ[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в югоизточната част на Софийска област. С площта си от 302,073 km² е 10-а по големина сред 22-те общини на Софийска област, което съставлява 4,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Ихтиман;
на изток – община Лесичово и община Септември, Област Пазарджик;
на югоизток – община Белово, Област Пазарджик;
на юг – община Якоруда, Област Благоевград;
на запад – община Долна баня и община Самоков.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Ихтиманска Средна гора и планината Рила.

В централната част на общината се простира Костенецко-Долнобанската котловина, а периферните и части са заети от планини. Котловината има форма на латинска буква „V“, обърната с основата си на югоизток. Дължината ѝ е около 18 km и ширина до 5 km. Простира се в южната част на Ихтиманска Средна гора между ридовете Шумнатица на запад, Септемврийски на север-североизток и Ветрен (Еледжик) на изток. На юг граничи със северните склонове на Рила. Средната ѝ надморска височина е от 520 до 680 m. Дъното ѝ е неравно, в подножието на Рила хълмисто, набраздено от долините на десните притоци на Марица, а централните ѝ части за заети от ниските тераси на Марица и притоците ѝ. Южната ѝ периферия обърната към Рила е заета от големи наносни конуси. Образувана е през неоген-кватернера в резултата на потъване по периферните разседи. Запълнена е с кватернерни алувиални, ледникови и делувиални наноси.

Западно от котловината в пределите на община Костенец се простират северните склонове на рида Шумнатица. Максималната му височина връх Гюбрето 1129,9 m се намира в крайната западна точка на община Костенец, на границата с община Самоков. Северно от котловината са разположени южните склонове на Септемврийски рид. Неговата най-висока точка връх Тръна 1276 m се издига в крайния северозападен ъгъл на общината, на границата с общините Самоков и Ихтиман. Източно от котловината са разположени западните части на друг средногорски рид – Ветрен (Еледжик). Неговата най-висока точка връх Бенковски 1185,8 m се издига североизточно от прохода Траянови врата, на границата с община Ихтиман.

Южната половина на община Костенец се заема от североизточните склонове на Рила, като надморската височина на разстояние от около 15 km се повишава от 600 m при село Костенец до 2600 m по границата с община Якоруда. Тук по границите с общините Белово, Якоруда и Самоков на протежение от 6 – 7 km са подредени върховете Белмекен 2626,4 m, Равни чал 2637,1 m, Сиври чал 2640,5 m и Ибър 2663,2 m, най-високата точка на община Костенец.

Югоизточно от град Костенец, на границата с община Белово, в коритото на река Марица е разположена най-ниската точка на община Костенец – 468 m н.в.

Води

От запад на изток до град Костенец, а след това на югоизток, през Костенецко-Долнобанската котловина на протежение от около 8 km протича част от горното течение на река Марица. Тук тя получава първите си два по-големи притока – реките Очушница и Стара река (Костенецка река), които с целите си течения протичат по територията на общината.

Река Очушница (26 km) извира на 1185 m н.в. под името Черна река от югоизточното подножие на връх Калето в Септемврийски рид на Ихтиманска Средна гора. Протича в югоизточна посока в почти права линия в широка долина и се влива отляво в река Марица, на 489 m н.в., в североизточната част на град Костенец.

Стара река (Костенецка река, 27 km) извира под името Айряндере от 2300 m н.в., от циркуса, разположен между върховете Ибър на запад и Сивричал на изток, и отводнява северните склонове на Североизточния дял на Рила. В началото тече на север в тясна и дълбока долина. Южно от връх Сиврикая (1972 m) завива на изток и носи името Чавча. След вливането на десния ѝ приток река Крайна завива на североизток и навлиза в тесен скалист пролом вече под името Стара (Костенецка) река. Малко над летовището Костенец образува красивия Костенецки водопад. След село Костенец навлиза в Костенецко-Долнобанската котловина, постепенно завива на изток-югоизток, навлиза в община Белово и след 1 km на 800 m северно от село Габровица, община Белово, се влива отдясно в река Марица на 452 m н.в.

Особена характеристика е богатството на минерални извори в района.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Община Костенец
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	14758	15968	16608	16447	17254	17112	16532	15142	12793	11062
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Етнически групи с численост и дял според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	12 793	100,00
Българи	11 511	89,98
Турци	4	0,03
Цигани	468	3,66
Други	23	0,18
Не се самоопределят	26	0,20
Не отговорили	761	5,95

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

В общината има 9 населени места с общо население 11 062 жители към 7 септември 2021 г.

Основни данни за населените места

Населено място (старо име)	Преброяване (от септември 2021)^[2]	По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2022)^[3]	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)
Голак	3	1	23,398	0.04
Горна Василица	164	261	47,44	5.5
Долна Василица	-	0	48,351	-
град Костенец	5966	5954	в землището на село Долна Василица	123.14
село Костенец	3216	3452	109,381	31.56
Момин проход	1416	1422	в землището на село Долна Василица	29.41
Очуша	46	68	42,086	1.62
Подгорие (Кесебирска, Кесебирци)	34	53	15,871	3.34
Пчелин (Кованлък)	217	263	15,546	16.92
Общо за общината:	11062	11474	302,07	37.98

Промени по населени места и местности

Указ № 575/обн. 02.09.1921 г.: признава м. Кесебирска за с. Кесебирска;
Указ № 162/обн. 08.04.1931 г.: преименува с. Сулу дервент на с. Момина баня;
МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г.:
- преименува с. Кесебирска на с. Кесебирци;
- преименува с. Кованлък на с. Пчелин;
Указ № 334/обн. 13.07.1951 г.: преименува с. Кесебирци на с. Подгорие;
Указ № 356/обн. 07.12.1954 г.: признава н.м. Момин проход (от с. Горна Василица) и н.м. Момин проход (от гар.с. Гара Баня Костенец) за отделно населено място с. Момин проход
1956 г. (без административен акт): заличено е с. Момина баня и е присъединено като квартал на гар.с. Гара Костенец;
Указ № 546/обн. 15.09.1964 г.: обединява гар. с. Гара Костенец (Гара Баня Костенец) и с. Момин проход в ново населено място гр. Костенец;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.: уточнява името на м. Герджикска (Герджиково) на м. Гергичка;
Указ № 970/обн. 04.04.1986 г.:
- обединява махалите Гледжова махала (Гледжово), Новата махала и Пердова махала (Пердюва) в ново населено място с. Горна Василица;
- обединява махалите Бальова махала (Баляово), Вологарска, Гергичка, Гьола, Трите къщи и Шуманска в ново населено място с. Долна Василица;
- обединява махалите Каменчанска, Кулева, Кьосева, Мартинска, Шатарова и Шехтова в ново населено място с. Очуша;
Указ № 407/обн. 13.10.2006 г.: отделя кв. Момин проход от гр. Костенец и го възстановява като отделно населено място гр. Момин проход.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от север на юг, на протежение от 12,6 km преминава участък от трасето на железопътната линия Калотина – София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 44,9 km:

участък от 8,2 km от автомагистрала Тракия (от km 48,9 до km 57,1);
участък от 12,6 km от Републикански път I-8 (от km 136,1 до km 148,7);
началният участък от 3 km от Републикански път II-82 (от km 0 до km 3,0);
последният участък от 1,2 km от Републикански път III-3701 (от km 35,5 до km 36,7);
целият участък от 2,5 km от Републикански път III-8002;
последният участък от 17,4 km от Републикански път III-8222 (от km 4,4 до km 21,8).

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Курорти

В общината са обособени 3 национални балнеологични курорта:

Момин проход (до неотдавна част от град Костенец, град от 21 септември 2006 г.^[4]);
Вили Костенец (в село Костенец);
Пчелински бани, северно от село Пчелин.

Читалища

На територията на общината има 5 читалища, всичките с библиотечен фонд:

„Гео Милев“ – в гр. Момин проход (танцови състави за деца и за възрастни)
„Георги Бенковски“ – в с. Горна Василица (кукерска група)
„Просвета“ – в с. Костенец (дамска вокална група, детски танцов състав)
„Прогрес“ – в гр. Костенец (детски фолклорен танцов състав, детска вокална група, балет за модерни танци, дамско вокално трио, школи по пиано, акордеон, английски език и математика)
„Просвета“ – в с. Пчелин

Други

Запазени 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 надгробни могили, останки от 11 антични селища и селища от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха, 6 селища от римския период и 8 късносредновековни селища.
Топли минерални извори – от 47 °С до 73 °С. Водата от тях е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, леко флуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Изворите са били известни още в древността, тъй като в района на Костенец са запазени останки от римски терми, балнеологични съоръжения, нимфеуми.
Крепостта Траянови врата, датирана от римско време, но влязла в българската история с поражението, което през 986 г. цар Самуил нанася на император Василий II.
В община Костенец се намират 150-годищния храм „Св. Архангел Михаил“ (с. Костенец), манастирът „Свети Спас“, храмът „Св. Великомъченик Георги“, църквата „Св. Панталеймон“ и параклисите „Св. Илия“ и „Св. Петка“.