Направо към съдържанието

Къспикеси

Къспикеси
Σκούταρι
— село —
Гърция
41.0167° с. ш. 23.5167° и. д.
Къспикеси
Централна Македония
41.0167° с. ш. 23.5167° и. д.
Къспикеси
Сярско
41.0167° с. ш. 23.5167° и. д.
Къспикеси
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина21 m
Население2647 души (2001 г.)

Къспикеси или Къспекеси, Кьоспекли, Копеки (на гръцки: Σκούταρι, Скутари, до 1927 Κιοπεκή, Кьопеки[1]) е село в Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 2614 жители, според преброяването от 2001 година.

Селото е разположено в Сярското поле на 9 километра южно град Сяр (Серес).

Според Йордан Н. Иванов името е от турското kız, момиче и реçе, було с прогресивна асимилация к – ч > к – к.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Къспикеси е чисто българско селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Кис Пикеси (Kis-pikessï) има 38 домакинства със 132 жители българи.[3] Гръцка статистика от 1886 година показва Киз Пикеси (Κιζ Πικεσί) като село с 65 християни.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Къз пикеси, на З от Сал махала, чифлик от Тахир бея. Същото състояние като в Ени махала, къщи 20; българе 100 души.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Къс Пикеси брои 270 жители българи-християни.[6]

В първото десетилетие на XX век населението на селото е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Киз Пикеси (Kiz-Pikessi) се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани и 24 цигани.[7] Гръцка статистика от 1908 година показва Кис Пикеси (Κις Πεκεσί) като екзархийско – „250 православни гърци под българския терор“.[4]

През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. През 20-те години в Къспикеси са заселени гърци бежанци от останалото в България село Скутари (днес Щит), на чието име в 1927 година е прекръстено селото.[8] Според преброяването от 1928 година Копеки е смесено местно-бежанско село с 291 бежански семейства и 1125 души бежанци.[9]

Църквата в селото е „Успение Богородично“.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Къспикеси на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баркуш[11] или Байкуш Μπαϊκούς Мегалопули Μεγαλοπούλι[12] местност на ССИ от Къспикеси, по десния бряг на Белица[11]
Бин гьол[11] Μπίν Γκιόλ Лимнулес Λιμνούλες[12] местност на ССЗ от Къспикеси, по десния бряг на Белица[11]
Кара Орман Καρά Όρμάν Мавро Дасо Μαύρο Δάσο[12]
Преброявания
  • 1928 – 1466 жители
  • 1940 – 1794 жители
  • 1951 – 1921 жители
  • 1961 – 2167 жители
  • 1971 – 2171 жители
  • 1981 – 2337 жители
  • 1991 – 2386 жители
  • 2001 – 2614 жители[4]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  4. а б в Демография на селата в Дем Копеки, архив на оригинала от 30 ноември 2007, https://web.archive.org/web/20071130024855/http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm, посетен на 24 декември 2008 
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  8. Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών, архив на оригинала от 11 март 2009, https://web.archive.org/web/20090311034054/http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm, посетен на 24 декември 2008 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 октомври 2019.
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)