Разорението на тракийските българи през 1913 година: Разлика между версии
м остатък от превод |
м шаблон, форматиране; форматиране: интервал, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Книга |
|||
| ⚫ | |||
| име в оригинал = |
|||
| корица = |
|||
| корица-текст = |
|||
| език = [[български език|български]] |
|||
| автор = [[Любомир Милетич]] |
|||
| издадена-година = |
|||
| издадена-държава = |
|||
| създаден-година = |
|||
| създаден-държава = |
|||
| издателство = |
|||
| жанр = |
|||
| вид = историческо произведение |
|||
| публикувано в = |
|||
| поредица = |
|||
| предходна = |
|||
| следваща = |
|||
| издателство БГ = |
|||
| преводач = |
|||
}} |
|||
'''„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“''' е [[книга]], издадена от [[Любомир Милетич]] през [[1918]] г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в [[Източна Тракия]] и [[Източните Родопи]]. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на [[Османска империя|османската]] армия и [[башибозук]]. |
'''„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“''' е [[книга]], издадена от [[Любомир Милетич]] през [[1918]] г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в [[Източна Тракия]] и [[Източните Родопи]]. Авторът анкетира стотици [[бежанци]] от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на [[Османска империя|османската]] армия и [[башибозук]]. |
||
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след [[Междусъюзническата война]]. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за |
Разорението на тракийските българи през 1913 е [[геноцид]] и етническо прочистване на българското население в южната част на областта [[Тракия]] по време и скоро след [[Междусъюзническата война]]. Извършвано от Османската армия и турски [[башибозук]], засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в [[Одрин (вилает)|Одрин]], [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] и [[Текирдаг (вилает)|Текирдаг]] провинциите в [[Турция]], [[Западна Тракия]] в [[Гърция]], както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация [[Карнеги]] за международен мир в доклада си от 1914 за [[Балканските войни]].Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000 – 60 000, което е 20% от българското население в Тракия, останалите българи [[християни]] са прогонени. |
||
Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията [[Мидия-Енос]], уредена от Лондонския мирен договор през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора |
Когато военните действия между [[Сърбия]], Гърция, [[Черна гора]] и [[Румъния]] срещу България са в пълен ход, [[Османската империя]] се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията [[Мидия-Енос]], уредена от [[Лондонски мирен договор (1913)|Лондонския мирен договор]] през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора от Константинопол, подписан на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.<br> |
||
| ⚫ | |||
== Снимки == |
== Снимки == |
||
Версия от 11:28, 23 юни 2021
| Разорението на тракийските българи през 1913 година | |
| Автор | Любомир Милетич |
|---|---|
| Първо издание | 1918 г. |
| Оригинален език | български |
| Вид | историческо произведение |
„Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ е книга, издадена от Любомир Милетич през 1918 г., която описва масовото изтребление и прогонване, на които са подложени българите в Източна Тракия и Източните Родопи. Авторът анкетира стотици бежанци от тези места, след което подробно излага насилията и жестокостите, на които са били подложени те от страна на османската армия и башибозук.
Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцид и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибозук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Лозенград и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си от 1914 за Балканските войни.Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000 – 60 000, което е 20% от българското население в Тракия, останалите българи християни са прогонени.
Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията Мидия-Енос, уредена от Лондонския мирен договор през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора от Константинопол, подписан на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.
Снимки
В книгата Любомир Милетич е документирал и общо 65 снимки на градовете, бежанците, войводите в съответните райони.
-
№ 2. Пострадали от с. Булгаркьой -
№ 4. Марин Вълков от с. Чаталъ (Мала Азия), бежанец -
№ 5. Малоазийски българи от с. Чаталъ (Мала Азия) (Лапсенска кааза) -
№ 31. Войвода Димитър Маджаров пред останките на двама другари, загинали в сражението при Фере -
№ 42. Разрушения град Фере -
№ 58. Останки на захвърлени пеленачета в Армаганската долина
Вижте също
- Тракийски въпрос
- Българи в Източна Тракия
- Балканска война
- Междусъюзническа война
- Македоно-одринско опълчение
- Съюз на тракийските дружества в България
Външни препратки
- Онлайн публикация на „Разорението на тракийските българи през 1913 година“, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989 г., София.
- Черничево: Вратата на мълчанието – разказ за разорението на село Черничево през 1913 г.
- Само снимките от книгата
- БНТ – Памет Българска, разговор със Стоян Райчевски и Марин Делчев, 27 март 2010
- Кампанията за признаване геноцида над българите в Османската империя
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Destruction of the Thracian Bulgarians in 1913 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |