Какараска: Разлика между версии
Ред 33: | Ред 33: | ||
В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.</ref> По-късно селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref> |
В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.</ref> По-късно селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref> |
||
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише |
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише: |
||
{{цитат|Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.</ref>}} |
{{цитат|Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.</ref>}} |
Версия от 09:38, 9 февруари 2012
- Тази статия е за селото. За птицата вижте сврака.
Какара̀ска (понякога Кака̀ска или Кака̀ра, Шаблон:Lang-el, Агия Елени, до 1926, но официално в регистрите от 1927 Κακαράσκα, Какараска или Καράσκα, Караска[1]) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 636 жители.
География
Селото е разположено в Серското поле на 12 километра южно от град Сяр (Серес) и на 3 километра източно от Копеки (Скутари).
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов етимологията на името на селото е от диалектната дума за сврака (Corvus pica) какараска.[2]
В Османската империя
В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Какараска (Kakaraska) живеят 90 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ , отразяваща статистика от 1873 година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.[4] В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.[5]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Какараска има 500 жители българи.[6]
В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти гъркомани и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.[7] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.[8]
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише:
„ | Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.[9] | “ |
Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.
В Гърция
В 1922 години в Какараска са заселени гърци-бежанци от село Кости, чиито потомци и до днес практикуват нестинарство. Според преброяването от 1928 година Какараска е смесено местно-бежанско село със 52 бежански семейства с 196 души.[10]
На 28 декември 1926 година селото е прекръстено на Агия Елени, но официално в регистрите с новото име е от 1927 година.[11][1]
Преброявания
- 1913 - 221 души
- 1920 - 186 души
- 1951 - 648 души
- 1961 - 803 души
- 1971 - 773 души
- 1981 - 671 души
- 1991 - 617 души
- 2001 - 636 души[5]
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καράσκα -- Αγία Ελένη
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 130.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119; 136-137.
- ↑ а б Демография на селата в бившия дем Копеки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 176.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
|