Крим

Вижте пояснителната страница за други значения на Крим.

---

Автономна република Крим
Автономна Республіка Крим
Автономная Республика Крым
Qırım Muhtar Cumhuriyeti
Разположение на Крим (в розово) спрямо Украйна (в бяло)
Основни данни
Население:	1 994 300(2005)
Площ:	26 081 km²
Гъстота:	76,5 души/km²
Телефонен код:	+380-65
Столица:	Симферопол
Авт. номера	АК
Интернет домейни:	crimea.ua; cr.ua
Часова зона:	UTC+2
Уеб страници:	http://crimea-portal.gov.ua http://www.rada.crimea.ua

Крим, официално Автономна република Крим (АРК, укр. Автономна Республика Крим, руски: Автономная Республика Крым кримск. Qırım Muhtar Cumhuriyeti), е автономна република в състава на Украйна. Обхваща территорията на Кримския полуостров на северния бряг на Черно море. На север граничи с Херсонска област, на юг и запад с Черно море, а на изток с Азовско море. На Кримския полуостров се намира също и гр. Севастопол, който е град със специален статут в състава на Украйна и не влиза в състава на АРК.

Името му идва от кримскотатарския първоизточник Qırım през руското Крым.

География

Кримският полуостров граничи с Херсонска област на север, а от всички други страни е обграден от Черно море, като на изток отделя Азовско море. Площта му е 26 100 km², а населението му е 2 милиона души (сред които 13% кримски татари). Столицата на републиката е Симферопол. Други важни градове са Керч, Евпатория и Балаклава. Ялта, градът, където се провежда известната Ялтенска конференция, също се намира на полуострова.

История

Ранна история

Първите обитатели, оставили следи в района, са кимерийците, изгонени от скитите през седмото столетие пр. Хр. През същия период гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова.

През следващите векове в античността областта е част от Понт, но след 15 година пр. Хр. де факто е подчинена на Рим.

През Средновековието Крим е завладяван от готи (около 250 г.), хуни (376 г.), прабългари (5 век), хазари (8 век), Киевска Рус (10 - 11 век), Византия (1016 г.), кумани (1050 г.) и монголи (1237 г.). След 13 век генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.

Кримско ханство

След нашествието на хуните тюркски народи се установяват на полуострова. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.

През 1475 г. генуезките градове са превзети от османците. След тази дата кримските ханове стават подчинени на Високата порта до 1774 г., когато попадат под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.

Руска империя и Съветски съюз

Кримската война от 1854 до 1856 г. оказва пагубно влияние върху икономиката и населението в района, като множество кримски татари тюркски народи са принудени да напуснат домовете си. Много от тях се заселват в Добруджа, Анадола и други части от тогавашната Османска империя. За първи път кримските татари се превръщат в малцинство в своите земи.

По времето на Октомврийската революция, Крим е крепост на белите и тяхно последно убежище до 1920 г.

През 1921 г. е създадена Кримска автономна република в състава на РСФСР.

Крим е сцена на някои от най-кървавите битки между Червената армия и настъпващите германци през Втората световна война, сред които Обсадата на Севастопол.

От 18 май 1944 г. влиза в сила Сталиновата политика за етническо прочистване на Кримския полуостров, вследствие на което цялото кримско-татарско население е депортирано и въпреки реабилитацията от 1967 г., до последните дни на Съветския съюз на кримските татари не е разрешено да се завърнат в родината си. През 1954 г. по инициатива на съветския ръководител Никита Хрушчов Крим е предаден на Украйна, в името на "дружбата между народите" на СССР, като награда за украинското участие и жертви във Втората световна война, както и по повод на празнуването на 300-годишнината от провеждането на Переяславската рада (Съвета от Переяславъл).

Крим след Съветския съюз

След разпадането на Съветския съюз, Кримският полуостров остава част от Украйна. Преобладаващото руско население в автономната република и военноморските бази на незамръзващото Черно море са причина за напрежение между Украйна и Русия. Поради базирането на руския Черноморски флот на полуострова се създава и опасност от въоръжен конфликт.

На 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната, и впоследствие е постигнато съгласие да остане част от Украйна като автономна република. Севастопол, намиращ се на територията на полуострова, остава град със специален статут (подобно на столицата Киев) поради наличието на главната руска военноморска база на Черно море.

Население

Ялта

При преброяването на населението през 2001 в републиката живеят 2 033 700 души, като националният състав на населението е следният: руснаци (58 %), украинци (24 %), кримски татари (13 %), беларуси, евреи, немци, караими, арменци, българи, гърци, цигани и др. Населението на отделния град Севастопол е 378 хил. души (2005).

Според данни от преброяването на населението през 1939 в Крим е имало 1 126 429 души население, от които 51,5% руснаци и 25,9% — кримски татари.

Официалните езици на републиката са руски и украински. Кримско-татарският език не е официално признат. Други употребявани езици са унгарски, полски и румънски.

Числеността на градското население е 1 274 300 души, което представлява 62,7% от обшия брой, а на селското - 759 400 души или съответно - 37,3%.

Административно деление

В административно отношение републиката е разделена на 25 региона, които включват 14 района (с предимно селско население) и 11 т.нар. градски съвета (или „района“, с предимно градско население).

Административно деление на Крим

• Райони:
  • 1 Бахчисарайски район
  • 2 Белогорски район
  • 3 Джанкойски район
  • 4 Кировски район
  • 5 Красногвардейски район
  • 6 Красноперекопски район
  • 7 Ленински район
  • 8 Нижнегорски район
  • 9 Первомайски район
  • 10 Раздолненски район
  • 11 Сакски район
  • 12 Симферополски район
  • 13 Съветски район
  • 14 Черноморски район

• Градове:
  • 15 Алущински район
  • 16 Армянски район
  • 17 Джанкойски район
  • 18 Евпаторийски район
  • 19 Керченски район
  • 20 Красноперекопски район
  • 21 Сакски район
  • 22 Симферополски район
  • 23 Судакски район
  • 24 Феодосийски район
  • 25 Ялтенски район

• • • 26 Севастополски район (в жълто) не влиза в състава на Автономна република Крим.

Вижте още

• Кримски българи

Външни препратки

• Шаблон:Ru икона Кримските българи