Капиново: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
МЕП са в Уикидата
Ред 28: Ред 28:
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref>.
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref>.


Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото работи сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.</ref>
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото работи сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.</ref>


След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].

Версия от 17:24, 17 декември 2013

Шаблон:Селище в РМ инфо

Капиново (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, част от Община Чашка.

География

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.

История

В 19 век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, Нахия Хасий на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на 19 век селото има 140 жители, всички българи християни.[1]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия[2].

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Капиново (Kapinovo) като наскоро посърбено българско село.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Капиново като българско село.[5]

Личности

Починали в Капиново

Бележки

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 158.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  3. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.