Капиново: Разлика между версии
МЕП са в Уикидата |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref>. |
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref>. |
||
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото работи сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.</ref> |
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и в селото работи сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.</ref> |
||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. |
Версия от 17:24, 17 декември 2013
Капиново (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, част от Община Чашка.
География
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.
История
В 19 век Капиново е изцяло българско село във Велешка кааза, Нахия Хасий на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на 19 век селото има 140 жители, всички българи християни.[1]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 14 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия[2].
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капиново (Kapinovo) живеят 112 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Капиново (Kapinovo) като наскоро посърбено българско село.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Капиново като българско село.[5]
Личности
- Починали в Капиново
- Шаблон:BGR-флаг Георги Попов (? - 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Илия Тетовчето (? - 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 158.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
|