Второ сръбско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:33, 6 октомври 2015

Второто сръбско въстание или Второто въстание в Белградския пашалък (Шаблон:Lang-sr) е повторна народна буна срещу османската власт, избухнала в резултат от подавянето от османската власт на първото въстание, но при изменена международна обстановка (Виенски конгрес). ^[1]

Предистория

След тоталния разгром на първото въстание избягалите в Австрийската империя - Карагеорги Петрович и други народни водачи от първия бунт са задържани от австрийските власти, след което са прехвърлени в Руската империя. Не всички народни предводители от първия бунт отиват на руска територия. Матея Ненадович е един от тези, които остават в Австрийската империя, и които внасят от името на побунилия се народ - молба до пребиваващите във Виена монарси на Руската империя, Австрийската империя, Прусия и Англия, с която се иска дипломатически натиск за облекчаване положението на раята в Белградския пашалък. Различните позиции на европейските велики сили по отношение на Османската империя, обаче не позволяват да се предприеме каквато и да е съгласувано в тази насока, т.е. интересите им се разминават, и най-вече тези на Прусия и Англия (крепителки на статуквото) от една страна, с тези на Руската и Австрийската империя - от друга страна.

Начало на нов бунт

Въпреки, а заради пасивността на Европа, се инспирира второ голямо въстание. Поводът е, че се иска от раята ангария по възстановяване на Белградската крепост. В Белград са повикани от местната османска власт, баш-кнезовете на 12-те нахии в пашалъка и всички по-видни люде. Не всички се отзовават, особено на фона на т.нар. сеч на князете. Повечето първенци са освободени след срещата, на която Сюлейман паша - Скопляк известява присъствалите, че всяко непокорство ще се наказва най-строго. Има и задържани първенци, сред които е Милош Обренович, а войводата Станое Главаш е убит. При това положение, започва ново побунване на населението. Милош Обренович е освободен и се отправя за Шумадия, където оглавява вече почти разбунения народ.

На народен събор през април 1815 г. - Цветница, в село Таково, е обявено ново въстание, а за нов народен водач се налага Милош Обренович. През май 1815 г. въстаническата войска брои 15 000 души. Превзети от въстаниците са Валево, Чачак, Пожаревац и други места, а местните османски въоръжени сили се затварят в Белградската крепост.

Развитие на въстанието

Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с Високата порта. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от Скопие). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.

Постепенно, посредством шантажи и подкупи от страна на Милош Обренович, се стига до споразумението му с Маршали Али паша, което осигурява полуавтономен статут на Белградския пашалък и дълго време служи като нов статут за пашалъка. Споразумението стъпва на основните положения от договореностите от времето на Мустафа паша, Ичковия мир и Букурещкия договор (чл. 8). В началото на 1816 г. султанът издава няколко фермана, които до голяма степен узаконяват споразумението. Признава се правото на местните да имат по един свой княз във всяка нахия, както и един „постоянен съвет“ (народна канцелария). Султански берат, който да потвърждава положението на Милош Обренович като главен княз, обаче не се получава. В края на 1817 г. по устно споразумение за примирие между Обренович и Марашли Али паша е установена автономия за Белградския пашалък или по-скоро особен статут.^{[източник? (Поискан преди 3125 дни)]} Същата година, Карагеорги Петрович е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. ^[2]

От въстание към автономно княжество с нови български територии

На 24 март 1826 г., руският посланик при Високата порта поставя ултиматум, с който се иска прилагането на чл. 8 от Букурещкия договор. Този ултиматум предизвиква Акерманската конвенция (25 септември 1826 г.), след която се признава на Руската империя правото на протекторат над Молдова, Влашко и Сърбия. Петата статия на конвенцията потвърждава правата на Княжество Сърбия, дадени от чл. 8 на Букурещкия договор, подчертани и от особен хатишериф, който съдържа допълненията и обясненията, изработени от особена комисия в Цариград с участието и на сръбски делегати. Едва след Акерманската конвенция и последвалия Одрински мирен договор (1829), автономията на т.нар. Сръбско княжество е договорно установена и международно призната, макар османски гарнизони да остават в Белград и още няколко крепости. С хатишерифите от 1830 и 1833 г. статута на автономното княжество е окончателно регулиран от Високата порта, а в годините 1831 - 1833 г. младото княжество успява да присъедини към територията си още шест нахии, в това число и земи в Тимошко, Парачинско и Крушевачко. Към момента на издаването на първия хатишериф, княжеството има около 400 000 население /от които около 1/10 мюсюлмани/, и площ 24 440 km². Съставено е от 12 нахии - Белградска, Смедеревска, Пожаревска, Кюприйска, Ягодинска, Крагуевска, Ужичка, Валевска, Шабачка, Рудничка, Сокоска, Пожешка, формирани след Свищовския договор. В 1830-1833 г. сръбския автономен район се разраства от 24 440 km² на 37 740 km², като княжеството успява да анексира още 6 нахии от съседните санджаци - Неготинска, Църноречка, Парачинска, Крушевачка, Старовлашка и Подринска, възползвайки се от затрудненията на Портата, заета с въстанието на Али паша в Египет /застрашил Цариград чрез похода си през Сирия/.^{[източник? (Поискан преди 3125 дни)]} С втория особен хатишериф, Портата признава по принцип на Княжество Сърбия правото на шестте нахии, като въстанали с Кара-Георги, и които не са се присъединили към Милошевото въстание през 1815 г., въпреки че са били придадени към други пашалъци (защото като български, не са искали по всяка вероятност, в ущърб на своето освобождение, да подкрепят пак сръбското). ^[3] Едва през 1867 г. османските войски са изтеглят от Белградския пашалък, и то в резултат от натиска с т.нар. български легии в Белград.^{[източник? (Поискан преди 3125 дни)]}

Първата сръбска конституция е приета на 15 февруари 1835 г., а до 1842 г. столица на княжеството е Крагуевац, където през 1835 г. излиза и е издадена първата новобългарска "Болгарска граматика".^{[източник? (Поискан преди 3125 дни)]}

Източници

↑ Подготовка и обявяване на Второто сръбско въстание
↑ От война към преговори и споразумение
↑ Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.

[1] Подготовка и обявяване на Второто сръбско въстание

[2] От война към преговори и споразумение

[3] Чилингиров, Стилиян. Поморавия по сръбски свидетелства. Българско дело, 1942.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 Второто въстание, за разлика от Първото, протича точно обратното - веднага се влиза в дълги и мъчителни преговори за автономия с [[Високата порта]]. Отново, народните водачи обявяват пред османската власт, че целта им не е политическа, а веднъж за винаги да се сложи край на зулумите в пашалъка, за които към момента на обявяване на въстанието е отговорен Сюлейман паша - Скопляк (от [[Скопие]]). Има и няколко ограничени военни успехи за въстаниците, но като цяло се разчита на политическо уреждане на спора. През септември 1815 г. руският посланик в Цариград предава нарочна нота на Високата порта, с искане за изпълнение на чл. 8 на Букурещкия мир от 1812 г. Въстанието в Белградския пашалък е неприятно за управляващите в Цариград, но едно продължаване на военните действия може да доведе за Османската империя до още по-големи усложнения.
-Постепенно, посредством шантажи и подкупи от страна на Милош Обренович, се стига до споразумението му с [[Маршали Али паша]], което осигурява полуавтономен статут на Белградския пашалък и дълго време служи като нов статут за пашалъка. Споразумението стъпва на основните положения от договореностите от времето на Мустафа паша, [[Ичков мир|Ичковия мир]] и [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия договор]] (чл. 8). В началото на 1816 г. султанът издава няколко фермана, които до голяма степен узаконяват споразумението. Признава се правото на местните да имат по един свой княз във всяка нахия, както и един „постоянен съвет“ (народна канцелария). Султански берат, който да потвърждава положението на Милош Обренович като главен княз, обаче не се получава. В края на [[1817]] г. по устно споразумение за примирие между Обренович и Марашли Али паша е установена автономия за [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] или по-скоро особен статут. Същата година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
+{{факт|Постепенно, посредством шантажи и подкупи от страна на Милош Обренович, се стига до споразумението му с [[Маршали Али паша]], което осигурява полуавтономен статут на Белградския пашалък и дълго време служи като нов статут за пашалъка. Споразумението стъпва на основните положения от договореностите от времето на Мустафа паша, [[Ичков мир|Ичковия мир]] и [[Букурещки договор (1812)|Букурещкия договор]] (чл. 8). В началото на 1816 г. султанът издава няколко фермана, които до голяма степен узаконяват споразумението. Признава се правото на местните да имат по един свой княз във всяка нахия, както и един „постоянен съвет“ (народна канцелария). Султански берат, който да потвърждава положението на Милош Обренович като главен княз, обаче не се получава. В края на [[1817]] г. по устно споразумение за примирие между Обренович и Марашли Али паша е установена автономия за [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]] или по-скоро особен статут.|2015|10|6}} Същата година, [[Карагеорги Петрович]] е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович. <ref>[http://chitanka.info/text/5818/55#textstart От война към преговори и споразумение]</ref>
 == От въстание към автономно княжество с нови български територии ==
-На [[24 март]] [[1826]] г., [[Руска империя|руският]] [[посланик]] при Високата порта поставя [[ултиматум]], с който се иска прилагането на чл. 8 от Букурещкия договор. Този ултиматум предизвиква [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] ([[25 септември]] [[1826]] г.), след която се признава на Руската империя правото на протекторат над [[Молдова]], [[Влашко]] и [[Княжество Сърбия|Сърбия]]. Петата статия на конвенцията потвърждава [[право|права]]та на [[Княжество Сърбия]], дадени от чл. 8 на Букурещкия договор, подчертани и от особен [[хатишериф]], който съдържа допълненията и обясненията, изработени от особена комисия в [[Цариград]] с участието и на сръбски делегати. Едва след [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] и последвалия [[Одрински мирен договор (1829)]], [[автономия]]та на т.нар. Сръбско княжество е договорно установена и международно призната, макар османски гарнизони да остават в [[Белград]] и още няколко [[крепост]]и. С [[хатишериф]]ите от [[1830]] и [[1833]] г. статута на автономното княжество е окончателно регулиран от Високата порта, а в годините [[1831]] - [[1833]] г. младото княжество успява да присъедини към територията си още шест нахии, в това число и земи в [[Тимошко]], [[Парачин]]ско и [[Крушевац|Крушевачко]]. Към момента на издаването на първия хатишериф, княжеството има около 400 000 население /от които около 1/10 [[мюсюлмани]]/, и площ 24 440 km². Съставено е от 12 [[нахия|нахии]] - Белградска, Смедеревска, Пожаревска, Кюприйска, Ягодинска, Крагуевска, Ужичка, Валевска, Шабачка, Рудничка, Сокоска, Пожешка, формирани след [[Свищовски договор|Свищовския договор]]. В [[1830]]-[[1833]] г. сръбския автономен район се разраства от 24 440 km² на 37 740 km², като княжеството успява да [[анексия|анексира]] още 6 нахии от съседните санджаци - Неготинска, Църноречка, Парачинска, Крушевачка, Старовлашка и Подринска, възползвайки се от затрудненията на [[Високата порта|Портата]], заета с [[въстание]]то на [[Али паша]] в [[Египет]] /застрашил [[Цариград]] чрез [[поход]]а си през [[Сирия]]/. С втория особен хатишериф, Портата признава по принцип на [[Княжество Сърбия]] правото на шестте нахии, като [[Първо сръбско въстание|въстанали]] с [[Карагеорги Петрович|Кара-Георги]], и които не са се присъединили към [[Милош Обренович|Милош]]евото [[Второ сръбско въстание|въстание]] през [[1815]] г., въпреки че са били придадени към други пашалъци (защото като [[български]], не са искали по всяка вероятност, в ущърб на своето освобождение, да подкрепят пак сръбското). <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Поморавия по сръбски свидетелства |year= 1942 |publisher= Българско дело }}</ref> Едва през [[1867]] г. османските войски са изтеглят от Белградския пашалък, и то в резултат от натиска с т.нар. [[български легии в Белград]].
+{{факт|На [[24 март]] [[1826]] г., [[Руска империя|руският]] [[посланик]] при Високата порта поставя [[ултиматум]], с който се иска прилагането на чл. 8 от Букурещкия договор. Този ултиматум предизвиква [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] ([[25 септември]] [[1826]] г.), след която се признава на Руската империя правото на протекторат над [[Молдова]], [[Влашко]] и [[Княжество Сърбия|Сърбия]]. Петата статия на конвенцията потвърждава [[право|права]]та на [[Княжество Сърбия]], дадени от чл. 8 на Букурещкия договор, подчертани и от особен [[хатишериф]], който съдържа допълненията и обясненията, изработени от особена комисия в [[Цариград]] с участието и на сръбски делегати. Едва след [[Акерманска конвенция|Акерманската конвенция]] и последвалия [[Одрински мирен договор (1829)]], [[автономия]]та на т.нар. Сръбско княжество е договорно установена и международно призната, макар османски гарнизони да остават в [[Белград]] и още няколко [[крепост]]и. С [[хатишериф]]ите от [[1830]] и [[1833]] г. статута на автономното княжество е окончателно регулиран от Високата порта, а в годините [[1831]] - [[1833]] г. младото княжество успява да присъедини към територията си още шест нахии, в това число и земи в [[Тимошко]], [[Парачин]]ско и [[Крушевац|Крушевачко]]. Към момента на издаването на първия хатишериф, княжеството има около 400 000 население /от които около 1/10 [[мюсюлмани]]/, и площ 24 440 km². Съставено е от 12 [[нахия|нахии]] - Белградска, Смедеревска, Пожаревска, Кюприйска, Ягодинска, Крагуевска, Ужичка, Валевска, Шабачка, Рудничка, Сокоска, Пожешка, формирани след [[Свищовски договор|Свищовския договор]]. В [[1830]]-[[1833]] г. сръбския автономен район се разраства от 24 440 km² на 37 740 km², като княжеството успява да [[анексия|анексира]] още 6 нахии от съседните санджаци - Неготинска, Църноречка, Парачинска, Крушевачка, Старовлашка и Подринска, възползвайки се от затрудненията на [[Високата порта|Портата]], заета с [[въстание]]то на [[Али паша]] в [[Египет]] /застрашил [[Цариград]] чрез [[поход]]а си през [[Сирия]]/.|2015|10|6}} С втория особен хатишериф, Портата признава по принцип на [[Княжество Сърбия]] правото на шестте нахии, като [[Първо сръбско въстание|въстанали]] с [[Карагеорги Петрович|Кара-Георги]], и които не са се присъединили към [[Милош Обренович|Милош]]евото [[Второ сръбско въстание|въстание]] през [[1815]] г., въпреки че са били придадени към други пашалъци (защото като [[български]], не са искали по всяка вероятност, в ущърб на своето освобождение, да подкрепят пак сръбското). <ref>{{cite book |last= Чилингиров |first= Стилиян |authorlink= Стилиян Чилингиров |title= Поморавия по сръбски свидетелства |year= 1942 |publisher= Българско дело }}</ref> {{факт|Едва през [[1867]] г. османските войски са изтеглят от Белградския пашалък, и то в резултат от натиска с т.нар. [[български легии в Белград]].|2015|10|6}}
-Първата сръбска конституция е приета на [[15 февруари]] [[1835]] г., а до 1842 г. столица на княжеството е [[Крагуевац]], където през 1835 г. излиза и е издадена първата [[новобългарски език|новобългарска]] "[[Болгарска граматика]]".
+{{факт|Първата сръбска конституция е приета на [[15 февруари]] [[1835]] г., а до 1842 г. столица на княжеството е [[Крагуевац]], където през 1835 г. излиза и е издадена първата [[новобългарски език|новобългарска]] "[[Болгарска граматика]]".|2015|10|6}}
 == Източници ==