Сава Дълбоков: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 84: | Ред 84: | ||
[[Категория:Партизани от Горнооряховския партизански отряд]] |
[[Категория:Партизани от Горнооряховския партизански отряд]] |
||
[[Категория:Почетни граждани на Свищов]] |
[[Категория:Почетни граждани на Свищов]] |
||
[[Категория:Хора от |
[[Категория:Хора от област Велико Търново]] |
Версия от 20:22, 15 декември 2015
Сава Дълбоков | |
Секретар на ЦК на БКП | |
Мандат | 1973 – 1976 |
---|---|
Предшественик | Константин Теллалов |
Наследник | Димитър Станишев |
Лична информация | |
Роден | 17 декември 1919 г. |
Починал | |
Полит. партия | БКП (1944–1990) |
Професия | адвокат • политик |
Портал Политика |
Сава Атанасов Дълбоков е български комунистически деец от БКП.
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Свищовската чета на Горнооряховски партизански отряд. Заместник-министър и министър в няколко правителства на България.
Биография
Сава Дълбоков е роден на 17 декември 1919 г. в с. Овча могила. Завършва право в Софийския университет.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. излиза в нелегалност и постъпва в партизанска чета, действаща в Свищовския край. 1 година по-късно става политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. Има издадени 3 смъртни присъди по ЗЗД.
След 9 септември 1944 г. е първи секретар на Околийския комитет на БКП в Свищов. След това е първи заместник-министър на финансите (1960–1962). В периода 1971–1973 г. е заместник-председател на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране и завеждащ отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП. [1]
Секретар на ЦК на БКП (1973–1976). От 1976 до 1978 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на снабдяването и държавните резерви. Първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Народен представител (1945–1990).
На 25 май 1982 г. с решение № 50 на ИК на ОбНС Сава Дълбоков става почетен гражданин на град Свищов. Удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“[2].
Източници
|