Елена (община): Разлика между версии

Елена (община)
Координати: 42°55′58.8″ с. ш. 25°52′58.8″ и. д. / 42.933° с. ш. 25.883° и. д.
42.933, 25.883
	Елена (община) Координати: 42°55′58.8″ с. ш. 25°52′58.8″ и. д. / 42.933° с. ш. 25.883° и. д.
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Велико Търново
Площ	671.39 km²
Население	10 212 души
Адм. център	Елена
Брой селища	124
Сайт	www.elena.bg
Управление
Кмет	Дилян Млъзев ; (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (10); БСП (5); ДПС (2);

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:49, 8 февруари 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Елена.

Община Елена е съставна община в Област Велико Търново, Северна България. Административният център на общината е град Елена.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на Област Велико Търново. С площта си от 671,389 km² заема 2-ро място сред 10-те общините на областта, което съставлява 14,40% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад и северозапад – Община Велико Търново;
на север – Община Златарица;
на североизток – Община Антоново от Област Търговище;
на югоизток – Община Сливен от Област Сливен;
на юг – Община Твърдица от Област Сливен;
на югозапад – Община Гурково от Област Стара Загора;

Релеф, води, природни забележителности

Релеф

Релефът на общината е средно-, ниско планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните разклонения на Елено-Твърдишка планина, която обхваща повече от половината от територията на общината. В най-южната част на общината, на границата с Община Твърдица се издига връх Чумерна (1536 m).

Цялата северна част на общината, по границата с общините Велико Търново, Златарица и Антоново е заета от южните склонове на Еленските височини, които са част от Средния Предбалкан. Тук максималната височина е връх Кулата (901 m), издигащ се северно от село Черни дял. Те са разделени на четири части от напречните проломи на реките Веселина и десните ѝ притоци Златаришка река (проломът Боаза) и Бебровска река (Каменица).

Между двете планински части, от запад на изток се редуват няколко по-големи долинни разширения, обединени под общото название Еленска котловина. На запад – долинното разширение на река Веселина, заето от големия язовир „Йовковци“. В централната част – долинните разширения на Златаришка река (в района на общинския център град Елена) и на десният ѝ приток Костелска река (в района на село Марян). По̀ на изток, в района на селата Беброво и Константин са долинните разширения на Бебровска река (Каменица, десен приток на Веселина), а най-на изток, в района на село Майско – долинното разширение на Стара река (десен приток на Янтра).

Води

Цялата територия на общината попада във водосборната област на река Янтра и по-конкретно, на нейния десен приток Стара река. Последната протича с част от горното си течение през най-източната част на общината, в землището на село Майско и по границата с Община Сливен. Останалата част от общината попада във водосборния басейна на река Веселина (ляв приток на Стара река), която заедно със своите десни притоци реките Златаришка (с десния си приток Костелска река) и Бебровска отводнява над 90% от територията на общината. Тези четири реки водят началото си от Елено-Твърдишка планина, текат на север, като образуват пет сравнително големи долинни разширения, проломяват Еленските височини (с изключение на Костелска река) и в района на град Златарица се съединяват.

Най-западното долинно разширение на река Веселина е заето от големия язовир „Йовковци“, водите на който се използват основно за водоснабдяване на град Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Дряново и други по-малки населени места. Язовирът предлага добри условия за спортен риболов. Освен този язовир, на територията на общината има изградени още осем микроязовира, използвани предимно за напояване и развъждане на риба за любителски риболов.

Население

Населени места

Общината има 124 населени места с общо население 9434 жители (към 2011 г.)^[1].

**Списък на населените места в Община Велико Търново, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Аплаци	303	11,881		Константин	1	-	Ахмедлии
Багалевци	539	33,670		Косевци	823	22,619
Бадевци	-	-		Костел	276	6,015
Баевци	893	22,497		Котуци	8	-
Баждари	-	-		Крилювци	-	-
Балуци	-	-		Крумчевци	241	30,849	Вейзлери, Крумчовци
Беброво	-	-		Лазарци	5	-
Бейковци	-	-		Лесиче	152	15,256	Тилкилери
Берковци	3	-		Майско	48	-	Тузлу алан
Блъсковци	-	-		Марафелци	365	19,433
Богданско	41	8,717	Сюлюменчовци	Мариновци	620	41,868
Бойковци	68783	30,379	Реселии	Марян	-	-
Босевци	118	20,102		Махалници	-	-
Брезово	136	19,542		Мийковци	236	29,841
Бръчковци	1	-		Миневци	-	-
Буйновци	696	14,829		Мирчовци	3	-
Бялковци	40	40,831		Мъртвината	823	24,755
Валето	179	36,739		Недялковци	7	-
Велковци	38	31,885		Нешевци	138	14,767	Нешовци
Велювци	6	-		Николовци	539	33,450
Веселина	30	25,326		Николчовци	6	-
Високовци	11	-	Равна	Ничовци	5	-
Вълчовци до Майско	16	12,069	Узуни	Нюшковци	23	39,530
Вълчовци до Яковци	1	-		Палици	-	-
Вързилковци	3	-		Папратлива	1962	49,866
Габрака	4032	26,375		Пейковци	275	20,236
Ганев дол	3	-		Петковци	-	-
Глоговец	2	-		Попрусевци	1705	42,107
Големани	16	-	Кьов башлари	Попска	1	-
Горни край	1	-		Радовци	3	-
Горни Танчевци	273	20,483		Райновци	-	-
Горска	-	-	Горни Танчовци	Ралиновци	4	-
Граматици	-	-	Кючук Исуфовци	Раювци	-	-
Гърдевци	1	-		Ребревци	4	-
Давери	8	-		Руховци	2	-
Дайновци	71	15,021		Светославци	-	-	Шукюрлери
Дебели рът	2	-		Средни колиби	382	30,341
Добревци	6	-		Стойчевци	-	-	Стойчовци
Долни Марян	-	-		Стояновци	382	14,958	Хасановци
Долни Танчевци	2256	28,989		Султани	-	-
Донковци	5	-	Долни Танчовци	Събковци	523	12,539
Драгановци	20	-		Титевци	240	6,792
Драганосковци	2	-		Тодювци	3	-
Драгийци	-	-		Томбето	34	10,152	Тюмбелер
Драгневци	-	-		Топузи	34	10,152
Дрента	-	-		Трънковци	34	10,152
Дуковци	-	-		Тумбевци	34	10,152
Дърлевци	-	-		Тънки рът	34	10,152
Елена	-	-		Търкашени	34	10,152
Зеленик	-	-		Угорялковци	34	10,152
Иванивановци	-	-	Трашлии	Харваловци	34	10,152	Фарваловци
Игнатовци	-	-		Христовци	34	10,152
Илаков рът	-	-		Хъневци	34	10,152
Илиювци	-	-		Цвеклювци	34	10,152
Каменари	-	-		Чавдарци	34	10,152	Черешов дял
Кантари	-	-	Юруклери, Юруците	Чакали	34	10,152
Караиванци	-	-		Червенковци	34	10,152
Карандили	-	-		Черни дял	34	10,152
Киревци	-	-		Шиливери	34	10,152
Кожлювци	-	-		Шилковци	34	10,152
Козя река	-	-		Шубеци	34	10,152
Колари	-	-	Коз дере	Яковци	34	10,152
				ОБЩО	88670	885,345	52 населени места без землища

Заличени села

Бадалар
Барабони
Брежници
Витьовци
Войчовци

Възел
Деведжии
Драгановци
Драгоевци
Корийци

Ливадките
Пачеджии
Продановци
Разпоповци

Тантури
Тричковци
Турсун Кьой
Хърваловци

Заличени махали

Дъбрава
Билково
Боевци
Вейчовци
Витевци
Върлевци
Ганевци
Големи рът
Горни Геновци
Горни Чукани
Градевци
Гущери
Дараци
Дерикотковци
Долни Геновци
Долни Чукани
Духлевци

Зингиевци
Йовковци
Казаци
Калиновци
Караджовци
Килъжовци
Кихайовци
Конярци
Костадинчовци
Кринковци
Кръстевци
Лапавишковци
Липов рът
Майтяняци
Малешковци
Мартинковци
Мерилковци

Мечкобиевци
Миланкини
Милковци
Мирославци
Младеновци
Незир
Нейновци
Неювци
Новачкини
Пашовци
Паяджи
Пелишени
Писараци
Попбобчевци
Попдимитровци
Пърчовци
Развалаци

Речници
Садина
Саровци
Синджирци
Славовци
Стайковци
Стаматевци
Стръмна
Тиганци
Тинково
Усои
Черешов дял
Шимшир
Шишковци
Шоевци
Шупаци

Обезлюдяване и заличаване

За последните 5 години в общината са обезлюдени 9 села – Ганев дол, Дайновци, Драгановци, Дърлевци, Косевци, Събковци, Томбето, Трънковци, Тънки рът. За последните 115 години броят на населените места в община Елена е намалял с 83 – от 207 през 1890 година на 124 към днешна дата.

Голяма част от населените места са с население до 20 души. Това са села, разположени в планинската част на общината. В тях живеят главно хора на пенсионна възраст.

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	9 434	100,00
Българи	6 753	71.58
Турци	1 339	14.19
Цигани	574	6.08
Други	26	0.28
Не се самоопределят	78	0.83
Не отговорили	664	7.04

Транспорт

В северната част на общината, по долината на Златаришка река преминава 7,3 km от трасето на жп линията Горна Оряховица – Елена^[3]. През 2002 г. пътническото движение по линията е преустановено със заповед на Правителството. През 2003 г. линията е закрита като нерентабилна с постановление на Министерски съвет.^[4]

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85,7 km:

участък от 33,5 km от Републикански път II-53 (от km 36,8 до km 70,3);
последният участък от 8,4 km от Републикански път III-408 (от km 30,3 до km 38,7);
последният участък от 19,2 km от Републикански път III-551 (от km 16,7 до km 35,9);
последният участък от 24,6 km от Републикански път III-662 (от km 47,2 до km 71,8).

Топографска карта

Литература

За попълването на информацията на селата в община Елена е използвана „Книга за Еленския край“ на Христо Станев, 2005.

Външни препратки

Източници

↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
↑ http://www.lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_03_railroad.html
↑ Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии

Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748

[1] Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

[pop-stat.mashke.org-2] Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)

[3] ttp://www.lyaskovets.net/tm_articles/d1_tm3_articles_03_railroad.html

[4] Постановление № 324 от 23 декември 2003 г. за промяна на категорията на железопътни линии и участъци от железопътни линии и за преустановяване експлоатацията на железопътни линии

[1]

[2]

[3]

[4]