Карл II Плешиви: Разлика между версии
м форматиране: 5x тире, 2x 6lokavica, 10 интервала, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor) |
м козметични |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
Той е син на [[Луи Благочестиви]] и втората му съпруга [[Юдит Баварска|Юдит]]. Прякорът му „Плешиви“ идва не от плешивостта му, както би могло да се предположи, а от факта, че на [[5 май]] [[877]] г., в деня на освещаването на църквата „Дева Мария“ (бъдещото абатство „Сен Корней“ в [[Компиен]]), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси. |
Той е син на [[Луи Благочестиви]] и втората му съпруга [[Юдит Баварска|Юдит]]. Прякорът му „Плешиви“ идва не от плешивостта му, както би могло да се предположи, а от факта, че на [[5 май]] [[877]] г., в деня на освещаването на църквата „Дева Мария“ (бъдещото абатство „Сен Корней“ в [[Компиен]]), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси. |
||
Карл е роден на [[13 юни]] [[823]] г., когато по-възрастните му |
Карл е роден на [[13 юни]] [[823]] г., когато по-възрастните му двама братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да предостави на Карл управлението на [[Херцогство Швабия|Алемания]] ([[829]]) и земите между Мойс и Пиренеите ([[833]]) водят до разбунтуването на останалите му синове. През [[838]] г. той е коронован за подкрал на [[Неустрия]] (Северна Франция). |
||
Смъртта на |
Смъртта на Луи Благочестиви през 840 г. води до избухване на война между тримата му сина. Карл се съюзява с брат си [[Лудвиг II Немски|Лудвиг Немски]] срещу новия император [[Лотар I]] като на [[25 юни]] [[841]] г. двамата го побеждават в битката при Фонтеноа ан Пюизе (''Fontenoy-en-Puisaye'') През следващата година двамата братя потвърждават своя съюз с договор в [[Страсбург]]. Войната приключва през [[843]] г. с подписване на [[Вердюнски договор|договора от Вердюн]]. С него Карл получава западните [[франки|франкски]] земи (днешна [[Франция]]), [[Лудвиг II Немски|Лудвиг]] става крал на източните франкски територии (днешна [[Германия]]), а [[Лотар I]] остава император на земите от [[Фландрия]] през [[Бургундия]] до владенията в Северна Италия. |
||
Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години |
Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през [[855]] г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират, за да решават разни въпроси. През [[858]] г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг решава да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към [[Бургундия]]. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг, и [[велфи|велф]], който е свързан с майка му Юдит. През [[860]] г. той се опитва да завземе кралството на племенника си [[Карл (Прованс)|Карл Провански]], но не успява. След смъртта на друг свой племенник – император [[Лотар II (Лотарингия)|Лотар II от Лотарингия]], също прави опит да завладее териториите му. [[Меерсенски договор|Договорът му от Меерсен]] през [[870]] г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг. |
||
Срещу Карл (''Шарл'') редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на |
Срещу Карл (''Шарл'') редовно избухват въстания в [[Аквитания]] и [[Бретан]]. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу [[нормани]]те, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През [[875]] г. след смъртта на императора на Свещената римска империя [[Лудвиг II (Италия)|Лудвиг II]] (син на брат му [[Лотар I]]) Карл с подкрепата на папа [[Йоан VIII]] отпътува за Италия, където в [[Павия]] получава кралската корона, а на 29 декември – и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в [[Рим]] за император. |
||
Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Карл и ги опустошава. Това принуждава Карл да напусне бързо [[Италия]]. След смъртта на брат си Лудвиг Карл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при [[Андернах]] ([[876]]). |
Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Карл и ги опустошава. Това принуждава Карл да напусне бързо [[Италия]]. След смъртта на брат си Лудвиг, Карл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при [[Андернах]] ([[876]]). |
||
Междувременно папата, заплашен от [[сарацини]]те, призовава Карл да отиде в [[Италия]] и да му помогне. Кралят преминава [[Алпи]]те, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време [[Карломан (крал на Бавария)|Карломан]], син на Лудвиг Немски |
Междувременно папата, заплашен от [[сарацини]]те, призовава Карл да отиде в [[Италия]] и да му помогне. Кралят преминава [[Алпи]]те, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време от север настъпва [[Карломан (крал на Бавария)|Карломан]], син на Лудвиг Немски. Карл се отправя към него, но през [[877]] г., в хода на кампанията, умира. |
||
Карл е наследен от сина си от първия си брак [[Луи II (Франция)|Луи II]]. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата. |
Карл е наследен от сина си от първия си брак [[Луи II (Франция)|Луи II]]. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата. |
Версия от 22:51, 16 декември 2016
Карл II Плешиви Charles II le Chauve | |
император на Свещената Римска империя и крал на Западнофранкското кралство | |
Роден | |
---|---|
Починал | 6 октомври 877 г.
|
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Семейство | |
Род | Каролинги |
Баща | Лудвиг Благочестиви |
Майка | Юдит Баварска |
Братя/сестри | Лотар I Лудвиг II Пипин I Гизела Ротруда Бертхайд Хилдегард |
Съпруга | Ирментруда Орлеанска (13 декември 846) Рихилда Прованска (22 януари 870) |
Деца | Юдит Фландърска Луи II Карл III Карлман Ирментруда Хилдегард Гизела Ротруда Дроган Піпін Карл |
Карл II Плешиви в Общомедия |
Карл II Плешивия (Шаблон:Lang-fr) (13 юни 823 – 6 октомври 877) – император на Свещената Римска империя и крал на Западно-франкското кралство.
Той е син на Луи Благочестиви и втората му съпруга Юдит. Прякорът му „Плешиви“ идва не от плешивостта му, както би могло да се предположи, а от факта, че на 5 май 877 г., в деня на освещаването на църквата „Дева Мария“ (бъдещото абатство „Сен Корней“ в Компиен), той си обръсва главата в знак на подчинение на Църквата, независимо от обичая на франките кралят им да има дълги коси.
Карл е роден на 13 юни 823 г., когато по-възрастните му двама братя са вече пораснали и са получили владения от своя баща. Опитите на Луи Благочестиви да предостави на Карл управлението на Алемания (829) и земите между Мойс и Пиренеите (833) водят до разбунтуването на останалите му синове. През 838 г. той е коронован за подкрал на Неустрия (Северна Франция).
Смъртта на Луи Благочестиви през 840 г. води до избухване на война между тримата му сина. Карл се съюзява с брат си Лудвиг Немски срещу новия император Лотар I като на 25 юни 841 г. двамата го побеждават в битката при Фонтеноа ан Пюизе (Fontenoy-en-Puisaye) През следващата година двамата братя потвърждават своя съюз с договор в Страсбург. Войната приключва през 843 г. с подписване на договора от Вердюн. С него Карл получава западните франкски земи (днешна Франция), Лудвиг става крал на източните франкски територии (днешна Германия), а Лотар I остава император на земите от Фландрия през Бургундия до владенията в Северна Италия.
Първите години от царуването на Карл до смъртта на Лотар през 855 г. са мирни. През тези години тримата братя на няколко пъти се събират, за да решават разни въпроси. През 858 г., подтикван от недоволни барони, Лудвиг решава да завладее Западнофранкското кралство. Карл е дотолкова непопулярен, че след като не успява да събере армия, побягва към Бургундия. Помагат му само епископите, които отказват да коронясат Лудвиг, и велф, който е свързан с майка му Юдит. През 860 г. той се опитва да завземе кралството на племенника си Карл Провански, но не успява. След смъртта на друг свой племенник – император Лотар II от Лотарингия, също прави опит да завладее териториите му. Договорът му от Меерсен през 870 г. го принуждава да ги подели с брат си Лудвиг.
Срещу Карл (Шарл) редовно избухват въстания в Аквитания и Бретан. Бретанците дори имат кратки успехи срещу краля. Карл воюва и срещу норманите, които опустошават част от териториите на страната му, като в стремежа си да ги спре изгражда мостове на реките. През 875 г. след смъртта на императора на Свещената римска империя Лудвиг II (син на брат му Лотар I) Карл с подкрепата на папа Йоан VIII отпътува за Италия, където в Павия получава кралската корона, а на 29 декември – и императорските символи. На 25 декември 875 г. Карл е коронован в Рим за император.
Брат му Лудвиг Немски, който също претендира за императорската титла, нахлува в земите на Карл и ги опустошава. Това принуждава Карл да напусне бързо Италия. След смъртта на брат си Лудвиг, Карл се опитва да завладее Източнофранкското кралство, но е победен при Андернах (876).
Междувременно папата, заплашен от сарацините, призовава Карл да отиде в Италия и да му помогне. Кралят преминава Алпите, но експедицията не е подкрепена от благородниците. В същото време от север настъпва Карломан, син на Лудвиг Немски. Карл се отправя към него, но през 877 г., в хода на кампанията, умира.
Карл е наследен от сина си от първия си брак Луи II. Той е високообразован и винаги е разчитал на поддръжката на църквата.
Жени и деца
Карл се жени 2 пъти.
1-ва жена: от 13/14 декември 842 г. Ирментруда Орлеанска († 6 октомври 869), дъщеря на граф Одо Орлеански от род Удалрихинги, имат 9 деца:
- Юдит (* 844 † 870), ∞ 1. 856 г. крал Етелулф от Уесекс († 858); ∞ 2. 858 г. крал Етелбалд от Уесекс († 860), ∞ 3. след отвличане 862 г. граф Балдуин I от Фландрия († 879);
- Луи II Заекващия (* 846; † 879), крал на Западнофранкското кралство;
- Карл Детето (* 847/848; † 866), крал на Аквитания;
- Карлман († 876), игумен на Сен Медар (Saint-Médard) в Соасон, 874 игумен на Ехтернах (в Люксембург);
- Лотар († 865), 861 монах, по-късно игумен на Сен Жермен (Saint-Germain) д'Оксер;
- Ерментруд († 877), игуменка на Хаснон при Валансиен;
- Хилдегарда;
- Гизела;
- Ротруд († 889), игуменка на Андлау.
2-ра жена: от 22 януари 870 г. Рихилда Прованска († 2 юни 910), дъщеря на граф Бувин от Горц, сестра на Бозон Виенски от династията Бувиниди, имат 5 деца, от които само 1 живее по-дълго:
- Ротилда (* 871; † 928/929), ∞ 890 граф Рожер, 897 граф на Льо Ман; † 31 октомври 900);
- Дрого (* 872/873; † 873/874), близнак;
- Пипин (* 872/873; † 873/874), близнак;
- дете (* 23 март 875; † скоро след раждането);
- Карл (* 10 октомври 876; † 877 преди 7 април).
Източници
- Egon Boshof, Karl der Kahle – novus Karolus magnus? In: Franz-Reiner Erkens (Hrsg.): Karl der Große und das Erbe der Kulturen. Berlin 2001, S. 135 – 152.
- Janet L. Nelson, Charles the Bald. Longman, London 1992, ISBN 0-582-05585-7.
Луи I | → | крал на Франция (840 – 877) | → | Луи II |
|