Пушкински музей (Москва)

Пушкински музей
Художествена галерия в Русия
Пушкинският музей в Москва
Местоположение в Москва 55.747029, 37.606029
Местоположение	Москва
Пушкински музей в Общомедия

Пушкинският музей в Москва (Государственный Музей Изобразительных Искусств имени А.С. Пушкина – бивш Музей Изящных искусств имени Александра III) е сред най-големите руски музеи за европейско и световно изкуство.

Разположен е в центъра на Москва, на ул. „Волхонка“ 12, недалеч от Московския кремъл и в непосредствена близост до Храма на Христос-Спасителя. Открит е през 1912 г.

Притежава експозиции на древноегипетска, старогръцка и древноримска култура; скулптура и живопис от европейското средновековие и Ренесанс, както и по-модерно изкуство (силно присъствие на импресионизма).

Началото

Музеят е създаден на мястото на „Кабинета по изящни изкуства и античност“ към Московския университет като учебно-спомагателно и обществено хранилище на копия и отливки на класически произведения на световното изкуство. Инициатор за създаването на музея през 1893 г. е професорът от Московския университет И. В. Цветаев (баща на поетесата Марина Цветаева), който е и пръв директор на музея (1911 – 1913). Той убеждава младия милионер Юрий Нечаев-Малцев в нуждата от такъв музей, така последният финансира проекта.

Церемонията по полагане на основите на музея се извършва на 17 август 1898 г. Проектът на музея е дело на архитекта Роман Клайн (1858 – 1924) и инженера Владимир Шухов. Сградата е построена през 1904 година. Експонатите (гипсови отливки и други копия) започват да се поръчват от 1890 г. в чуждестранни ателиета по форми, снети непосредствено от оригинала. В допълнение през 1909 г. Цветаев получава от египтолога Владимир Голенишчев колекция от древноегипетски оригинали, както и 12 ранноиталиански платна, дарени от дипломата Шчукин, генерален консул в Триест. Официалното откриване на Музея за изящни изкуства Александър III става на 31 май 1912 г.

През годините

Клод Моне, „Карнавал на Булеварда на капуцините“

След 1918 г., когато столицата на Русия се премества в Москва, хиляди експонати от Ермитажа се прехвърлят в Пушкинския музей. Тези картини съставляват ядрото от произведения на западноевропейското изкуство в музея. То се допълва от многобройни частни колекции. В допълнение се прехвърлят много картини от западноевропейски автори от музея Румянцев и Третяковската галерия.

През Втората световна война експозицията на музея е евакуирана в Новосибирск. Сградата на музея търпи сериозни щети при бомбардировките, но още през 1944 г. започва нейното реставриране. Тук след войната се съхраняват в продължение на 10 години колекцията на Дрезденската картинна галерия преди да бъдат върнати обратно в Дрезден. След войната в музея пристигат много експонати от откритата от Хайнрих Шлиман древна Троя.

След 1948 г. експозицията на Музея за ново западно изкуство е разделена между Москва и Ленинград. Повече от 300 картини и 60 скулптури от западноевропейски и американски автори от края на 19 и началото на 20 век попадат в Пушкинския музей, между които много произведения от френския импресионизъм и постимпресионизъм, включвайки топ-произведения на Пикасо, Матис, Сезан, Ван Гог и Гоген.

Експозиция

Колекцията на музея представлява един характеристичен разрез на историята на западноевропейското изкуство. По-долу са изброени най-изявените художници без претенция за изчерпателност.

Перуджино, „Мария с младенеца“

• Италианска живопис от 13 до 18 век

Сеня ди Бонавентура (Мария с младенеца), Липо Меми, Ботичели, Чима да Конеляно (Свалянето от кръста, Христос на трона), Перуджино (Мария с младенеца), Паоло Веронезе (Минерва, Почивка по пътя към Египет), Лоренцо Лото (Мария с младенеца), Джулио Романо, Пармиджанино, Гуерчино (Свети Себастиан), Доменико Фети (Давид с главата на Голиат), Бернардо Строци (Астроном и ученик), Джузепе Мария Креспи, Алесандро Маняско, Джовани Батиста Тиеполо (Мария с младенеца и светци), Каналето, Бернардо Белото, Франческо Гуарди и др.

• Испанска живопис

Хусепе де Рибейра (апостол Яков Стари, Свети Антоний), Бартоломе Естебан Мурильо (Малката продавачка на плодове), Франсиско Сурбаран (Малкият Христос, Мария с младенеца), Антонио Переда

• Старохоландска живопис

Корнелис Енгелбрехтсен, Михиел Ситов (Носенето на кръста), Хери мет де Блес (Пътят към Голгота), Адриан Исенбрант, Йос ван Клеве, Антонис Мор, Адриан Кей, Йоахим Бюкелар (На пазара), Ян Госарт (Портрет на мъж) и др.

• Фламандска живопис от 16 и 17 век

Петер Паул Рубенс (Вакханалия, Портрет на жена, Вечеря, Мусиус Сцевола), Антонис ван Дайк, Якоб Йорданс (Сатирът и селяните, Одисей в пещерата на Полифем, Бягство в Египет), Ян Брьогел Стария, Франс Снайдерс (Натюрморт с лебед), Адриан Брауер (Писател) и др.

Рембранд, „Седяща стара жена“

• Холандска живопис от 17 век

Дирк Халс, Хендрик Аверкамп (Пързаляне с кънки), Ян ван Гойен (изглед от река Ваал при Неймеген), Саломон ван Рьойсдал (Речен пейзаж, Преминаване през реката), Якоб ван Ройсдал (Изглед към село Егмонд), Ян Бот, Симон де Влигер, Паулус Потер, Ян Стен (Селска сватба, Весела компания), Адриан ван Остаде (Селски празник, Свирачът на флейта), Габриел Метсю (Работещо момиче, Дует), Герард Терборх (Час по музика), Питер де Хоох (Утрото на един млад мъж, Болното дете), Емануел де Вите (Пазар на пристанището, Църковен интериор), Вилем Хеда, Вилем Калф, Рембранд (Изгонването на търговците от храма, Неверни Тома, Възрастна жена), Карел Фабрициус (Хера) и др.

• Немска живопис

Лукас Кранах Стария (Мария с младенеца, Плодовете на ревността), Адам Елсхаймер (Тобиас и ангела), Ханс Ротенхамер (Почивка по пътя към Египет), Антон Рафаел Менгс, Ангелика Кауфман, Антон Граф, Каспар Давид Фридрих (Планински пейзаж), Арнолд Бьоклин (Пролет), Адолф Менцел (В Люксембургската градина, Странстващ цирк), Макс Либерман (Момиче с крава) и др.

• Английска живопис

Джордж Ромни, Джон Констабъл

• Френска живопис от 17 и 18 век

Никола Пусен (Риналдо и Армида, Пейзаж с Херкулес и Как, Великодушието на Сципион), Клод Лорен (Утро, Вечер, Отвличането на Европа), Жан-Франсоа Миле, Себастиан Бурдон, Шарл Льобрюн, Жан-Антоан Вато (Бивак, Сатира за лекарите), Никола Ланкре (Жена в градината), Жан-Батист Пате, Франсоа Буше (Херкулес и Омфала, Юпитер и Калисто), Жан-Батист-Симеон Шарден, Оноре Фрагонар (При огъня), Хюбер Робер, Жак-Луи Давид (Андромаха до тялото на Хектор, Автопортрет) и др.

Едгар Дега, „Танцьорки в синьо“

• Френска живопис от 19 век

Пиер Пол Прюдон, Жан Огюст Доминик Енгър, Йожен Дьолакроа, Теодор Русо, Жул Дюпре, Камий Коро, Гюстав Курбе (Хижа в планината), Жан Франсоа Миле, Едуар Мане (Портрет на Антонин Пруст), Клод Моне (Закуска на тревата, Чайки, Катедралата в Руан по обед), Камил Писаро (Avenue de l'Opera в Париж), Алфред Сисле, Пиер-Огюст Реноар (Портрет на Жана Самари, Две момичета в черно), Едгар Дега (Танцьорка при фотографа, Танцьорки в синьо), Пол Сезан (Интериор, Равнината при Сент Виктоар, Мост над едно езеро, Цветя, Праскови и круши, Пиеро и Арлекин), Тулуз-Лотрек, Винсент Ван Гог (Морето при Сент-Мари, Червени лозя в Арл, Разходка в затвора), Пол Гоген (Кафене в Арл, Букет цветя, Жената на краля, Бране на плодове) и др.

• Европейска живопис от 20 век

Анри Русо (Мост в Севър, Муза и поет), Пабло Пикасо (Странстващи акробати, Стар евреин с момче, Испанка от Майорка, Акробатка върху кълбо, Портрет на Амброаз Волар), Морис Вламенк, Андре Дерен, Пол Синяк, Пиер Бонар, Едвард Мюнх, Албер Марке, Анри Матис (Статуетка и ваза върху ориенталски килим, Ателието на художника, Златни рибки), Жорж Брак, Фернан Леже, Раул Дюфи, Ренато Гутузо, Жоан Миро, Марк Шагал и др.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Государственный музей изобразительных искусств имени А. С. Пушкина“ и страницата „Puschkin-Museum Moskau“ в Уикипедия на руски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.