Корейджъс (линеен крайцер, 1916)

„Корейджъс“
HMS Courageous
	„Корейджъс“ HMS Courageous
	„Корейджъс“ скоро след влизането си в строй
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Линеен крайцер от типа „Корейджъс“,; преустроен по-късно като самолетоносач
Производител	Armstrong Whitworth в Нюкасъл, Великобритания.
Служба
Заложен	26 март 1915 г.
Спуснат на вода	5 февруари 1916 г.
Влиза в строй	4 ноември 1916 г.
Потънал	потопен на 17 септември 1939 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
ИМО номер	Номер на вимпела: 50
Водоизместимост	19 490 t (нормална);; 22 920 t (пълна); Като самолетоносач:; 24 600 t (нормална);; 27 420 t (пълна)
Дължина	239,0 m
Дължина между перпендикулярите	; 224,2 m
Ширина	24,7 m
Газене	7,35 m; 8,5 m; (като самолетоносач)
Броня	пояс: 51 – 76 mm;; траверси: 25 – 38 mm;; палуба: 19 – 76 mm;; барбети: 76 – 178 mm;; кули ГК: 178 – 229 mm;; бойна рубка: до 254 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons;; 18 водотръбни котли Yarrow
Мощност	90 000 к.с. (67 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32 възела; (59 km/h); Като самолетоносач:; 30 възела; (50 km/h)
Далечина на; плаване	6000 морски мили при 20 възела ход;; Запас гориво: 3160 t нефт
Екипаж	814 + 403 души авиогрупа (1938 г.)
Името означава на английски език	Смел, Решителен, Храбър
Прякор	Outrageous; (на български: Възмутителен, Скандален, Безобразен)
Въоръжение
Артилерия	2x2 381 mm;; 6x3 102 mm;
Зенитна артилерия	2x1 76 mm;; 16x1 120 mm; (като самолетоносач)
Торпедно; въоръжение	2x1 533 mm ТА
Самолети	48 самолета; (като самолетоносач)
	„Корейджъс“ в Общомедия

Корейджъс (на английски: HMS Courageous) е „лек линеен крайцер“ или „голям лек крайцер“ от едноименния тип, на Британския Кралски флот от времето на Първата световна война. По-късно е преустроен като самолетоносач, както и еднотипния „Глориъс“.

Линейните крайцери от типа „Корейджъс“ се отличават с бързоходност и малко газене. Според официалната версия те са предназначени за действия в акваторията на Балтийско море. Обаче тази версия няма привърженици сред болшинството експерти – счита се, че тяхната основна цел е довършване на флота на противника след генерално морско сражение, а официалната версия е само дезинформация към германското командване.

Това е първият военен кораб, загинал през Втората световна война. Потопен е на 17 септември 1939 г.^[2] немската подводна лодка U-29. 518 члена на екипажа на „Корейджъс“ загиват.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Основата на проекта е планът „Балтийски поход“ (фикс идеята на адмирал Фишър), а в рамките ѝ и възможността за преминаване на кораби през плитките датски проливи от Северно море в Балтийско, за което и е разработен проекта на петото поколение крайцери. Ограничението по газене предизвиква отказ от брониране срещу съответния главен калибър (ГК). Вместо него на 25-мм листове от външната обшивка са поставени само 51-мм броневи плочи.
Адмирал Фишър иска тези кораби в строй само година след залагането. Това обуславя както високите темпове на строителството, така и бързането при проектирането и препроектирането.
Вече в хода на строителството, през юни 1916 г., за първи път е издигнато предложението за преправянето на „Корейджъс“ и „Глориъс“ в хидросамолетоносачи. Но липсата както на ясна представа, какви бойни характеристики са търсени от тези кораби, така и конструктивния план за преоборудването повлияват на вземането на решението за продължаване на строителството им в рамките на съществуващия проект.
Към проекта е поставено изискването да има 32 възлова скорост.
Заложен е в частната корабостроителница на „Армстронг“ в Хай Уолкър, Ньюкасл – на река Тайн.
Стойността на строежа е 2 038 225 фунта стерлинги.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Наборът е смесен. Корпусът е нитован, разделен от водонепроницаеми прегради на 30 основни отсека. Двойно дъно има на 83% от дължината на кораба.

Височината на надводния борд при нормална водоизместимост е 9,3 м по носа и 5,2 м в кърмата на кораба.

Метацентричната височина при нормална водоизместимост е 1,17 м.

Увеличението на газенето с 1 см е 37 т.

Артилерия[редактиране | редактиране на кода]

Същата като на „Ринаун“ и „Рипалс“, различавайки се само по количество: ГК – 4 ствола в 2 двуоръдейни кули (носова и кърмова), Минен калибър – в 6 триоръдейни кули, а зенитната напълно съвпада и по количество.

Торпедно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Бордови 533 мм подводни ТА, разположени пред кула „А“ със запас 10 броя торпеда. В края на 1917 г. торпедното въоръжение е усилено – добавени са 6 двутръбни надводни неподвижни торпедни апарата.

Съдова енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Произведена е от фирмата „Парсънс“. Главните турбини са с редуктор със зъбна предавка, с двойна хеликоидна предавка. За първи път на големи британски военни кораби са поставени водотръбните котли система „Яроу“ с водогрейни тръбички с малък диаметър (18 броя, налягане на парата 16,5 кг/см²). Като цяло, СЕУ е почти еднаква с тази на лекия крайцер „Чемпиън“. Запасът гориво (нефт) при нормална водоизместимост е около 750 тона, максимално възможният е 3160 тона.

Един полубалансирен рул. Три адмиралтейски котви с тегло 7,62 тона, една кърмова с тегло 3,05 тона.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След края на приемните изпитания, крайцерът влиза в състава на 3-а ескадра леки крайцери, а след това в 1-а ескадра леки крайцери.

През април 1917 г. от крайцерът решават да направят минен заградител, за което по квартердека на „Корейджъс“ са поставени шест реда минни релси. Корабът може да приеме 222 мини „Бритиш Елия“, но всъщност не поставя нито една. А вече на 23 ноември излиза разпореждането да се демонтират минните устройства.

На 16 октомври съвместно с „Глориъс“ и 2-а ескадра леки крайцери участва в Скандинавския конвой.
В нощта на 17 ноември взема участие във втория бой в Хелголандския залив. В това сражение успява един път да уцели (от 92 381-мм снаряда) в щита на 150-мм оръдие на германския лек крайцер „Пилау“.

В началото на 1918 г. над двете оръдейни кули са монтирани площадки за излитане на колесни самолети, те носят по един „Стратер“ на носовата и един „Кемъл“ на кърмовата кула.

Скоро се появява нова идея – да се „запази“ този тип кораби като броненосци.

В началото на януари 1924 г. е издадена заповед за преустройството на „Корейджъс“ и „Глориъс“ в самолетоносачи. Работите са предадени на адмиралтействата в Девънпорт и Розайт съответно.

На 29 юли 1924 г. „Корейджъс“ преминава в корабостроителницата за преоборудването. Работите са завършени едва през 1928 г.

До влизането в строй, в края на 1938 г., на знаменития „Арк Роял“, „Корейджъс“ заедно с еднотипния самолетоносач „Глориъс“ остават най-мощните самолетоносачи на британския Кралски флот.

Гибел[редактиране | редактиране на кода]

На 17 септември 1939 г. той е атакуван от германската подводница U-29 и след 15 минути потъва, отнасяйки със себе си на дъното 518 моряка.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

↑ Всички неуточнени данни са приведени към момента на влизане в строй.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Burt 1986, p. 303
↑ Colledge, J. J.; Warlow, Ben. Ships of the Royal Navy: The Complete Record of all Fighting Ships of the Royal Navy. – London: Chatham Publishing, 2006. – 416 p. – ISBN 978-1-86176-281-8.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
Burt, R. A. British Battleships, 1919–1939. London, Arms and Armour Press, 1993. ISBN 1-85409-068-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

COURAGEOUS light battlecruisers / aircraft carriers (1917) ((en))
Photo gallery of Courageous and Glorious ((en))
Data on as-fitted design and equipment ((en))
IWM Interview with survivor Walter Young ((en))
IWM Interview with survivor Gordon Smerdon ((en))
IWM Interview with survivor Patrick Cannon ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Корейджъс (линеен крайцер, 1916)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Courageous (1916) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[2] Всички неуточнени данни са приведени към момента на влизане в строй.

[1] Burt 1986, p. 303

[3] Colledge, J. J.; Warlow, Ben. Ships of the Royal Navy: The Complete Record of all Fighting Ships of the Royal Navy. – London: Chatham Publishing, 2006. – 416 p. – ISBN 978-1-86176-281-8.

[1]

[„Коментари“ 1]

[2]