Авиоотряд 28
Авиоотряд 28 е авиационен оператор за изпълнение на:
- полети със специално предназначение;
- полети за нуждите на министерства и ведомства.
Авиоотряд 28 извършва и друга въздухоплавателна дейност в съответствие със свидетелството си за авиационен оператор за обучение, повишаване и поддържане на професионалната квалификация на авиационния персонал, когато това не възпрепятства изпълнението на основната дейност.
Съдържание |
[редактиране] Полети със специално предназначение
Това са полетите за превоз и обслужване на:
- Президентът на Република България;
- Председателят на Народното събрание на Република България;
- Министър-председателят на Република България;
- Вицепрезидентът на Република България;
- чуждестранни държавни ръководители и гости, съответни по ранг на първите държавни ръководители;
- лица, включени в състава на делегация, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи.
[редактиране] Други дейности
Авиоотряд 28 стопанисва и управлява ВИП - "А" Правителствена зала на летище София, за обслужване на официални лица и делегации по ред, определен с решение на Министерския съвет.
Обслужването на официалните лица, преминаващи през ВИП - "А" Правителствена зала, се извършва от служители на Авиоотряд 28.
[редактиране] Транспортно обслужване на българското правителство
След Втората световна война България не разполага с гражданска авиация и със самолети за обслужване на висшата държавна администрация и изпълнение на специални правителствени задачи. След 9 септември 1944 г. и до края на войната единствения в българската войска бомбардировач Heinkel He-111 е преоборудван в пътнически и става основен самолет за обслужване на висшето командване на войските и други военно-дипломатически мисии. Преоборудван и за същите цели се използва още един трофеен Не-111, изоставен от немците в България. [1]
Остра потребност от гражданско въздухоплаване се проявява през 1946 г., когато българска правителствена делегация трябва да участва в международни срещи, свързани с края на Втората световна война. Налага се спешно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. Четиринадесетчленна българска делегация водена от Васил Коларов през април 1946 г. отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и след това за Париж. В условия на липса на самолетоводене (поради военната регистрация на самолета ) в изпълнение на правителствени задачи се осъществяват и други полети до Париж, Виена, Прага. [2]
Junkers Ju 52/3m на гражданската авиация е ползван само един път от Георги Димитров по маршрута Варна -София. След бягството на главния пилот на ДВС Никола Александров в Турция и терористичния акт на Михалакиев, мерките за безопасност не допускат обслужването на първите държавни ръководители от български самолети. При необходимост Васил Коларов и Вълко Червенков ползват само съветски граждански и военни самолети изпратени специално за случая.
Ли-2 Борд 41 е четвъртия доставен от СССР военно-транспортен самолет. Зачислен е в 16 транспортно-авиационен полк (трап) на летище Враждебна. Определен е за правителствен и е преоборудван от стандартен пътнически салон във вариант с повишен комфорт. В салона са поставени диван и радиоприемник. Обслужва се от военни пилоти и се съхранява под засилена охрана в хангара на северния район на летището. След смяната на Вълко Червенков през 1956 г., новият първи партиен ръководител Тодор Живков се доверява на военните пилоти и техническото обслужване на правителствената машина от 16 трап, като започва да я ползва за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на два самолета Ил-14 през 1956 г. за гражданската авиация, налага преподготовка на български летци за експлоатацията им. След усвояването им, по-модерния самолет се налага при извършване на полети за обслужване на правителството.[1]
