Авиоотряд 28

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Junkers Ju 52/3m на Lufthansa ("Otto Falke") обслужващ балканската линия България -Югославия през 1941 г.
Не-111
A319 LZ-AOB на Авиоотряд 28 на летището в Белград
Фалкон 2000 LZ-OOI на Авиоотряд 28

Авиоотряд 28 е държавен авиационен оператор в България за изпълнение основно на:

  • полети със специално предназначение;
  • полети за министерства и ведомства.

Наречен е така заради основаването му през 1972 г., когато се навършват 28 години от преврата на 9 септември 1944 г.

Авиоотряд 28 извършва и друга въздухоплавателна дейност в съответствие със свидетелството си за авиационен оператор за обучение, повишаване и поддържане на професионалната квалификация на авиационния персонал, когато това не възпрепятства изпълнението на основната дейност.

Регистрация[редактиране | edit source]

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, на основание чл. 46б от Закона за гражданското въздухоплаване на Република България и Наредба №24/15.02.2000 г. на Министерството на транспорта за издаване на свидетелства на авиационни оператори, предоставя на Авиоотряд 28 валидно свидетелство за авиационен оператор № BG A234/23.02.2011. Има разрешение за работа със самолетите Еърбъс А 319-111 и Dassault Falcon 2000, както и за вертолетите MI 8 PS9 и Agusta A 109 E.[1]

Дейност[редактиране | edit source]

Полети със специално предназначение[редактиране | edit source]

Това са полетите за превоз и обслужване на:

Полети за министерства и ведомства[редактиране | edit source]

Други дейности[редактиране | edit source]

Ту-154М LZ-BTZ на Авиоотряд 28 пред ВИП "А" на летището в София

Авиоотряд 28 стопанисва и управлява ВИП "А" Правителствена зала на летище София за обслужване на официални лица и делегации по ред, определен с решение на Министерския съвет.

Обслужването на официалните лица, преминаващи през ВИП "А" Правителствена зала, се извършва от служители на Авиоотряд 28.

История[редактиране | edit source]

След Втората световна война България не разполага с гражданска авиация и със самолети за обслужване на висшето държавно ръководство и изпълнение на специални правителствени задачи.

След 9 септември 1944 г. и до края на Втората световна война единственият в българската войска бомбардировач Heinkel He-111 е преоборудван в пътнически и става основен самолет за обслужване на висшето командване на войските и за военно-дипломатически мисии. Преоборудван и за същите цели се използва още трофеен Не-111, изоставен от германците в България.[2]

Остра потребност от гражданско въздухоплаване се проявява през 1946 г., когато българска правителствена делегация трябва да участва в международни срещи, свързани с края на Втората световна война. Налага се спешно преоборудване в Държавната самолетна фабрика в Ловеч на десантно-транспортен Junkers Ju 52/3m в пътнически. 14-членна българска делегация, водена от Васил Коларов през април 1946 г., отлита за Прага, на другия ден за Копенхаген и след това за Париж.[3]

„Юнкерс 52/3м“ на гражданската авиация е ползван само веднъж от Георги Димитров по маршрута Варна - София. След бягството в Турция на главния пилот Никола Александров на българския държавен авиационен оператор Дирекция въздушни съобщения и терористичния акт на Страхил Михалакиев[4], при който същият самолет е отклонен за Турция, мерките за безопасност не допускат обслужването на първите държавни ръководители от български летателни машини и екипажи. При необходимост Васил Коларов и Вълко Червенков известно време ползват само съветски граждански и военни самолети, изпратени специално за случая.

Ли-2 Борд 41“ е 4-ят доставен от СССР военно-транспортен самолет за българската авиация. Зачислен е в 16-ти транспортно-авиационен полк (трап) на летище Враждебна. Определен е за правителствен и е преоборудван от стандартен пътнически салон във вариант с повишен комфорт. В салона са поставени диван и радиоприемник. Машината е обслужвана от военни пилоти и се съхранява под засилена охрана в хангара на северния район на летището. След смяната на Вълко Червенков през 1956 г. новият първи партиен ръководител Тодор Живков се доверява на военните пилоти и техническото обслужване на правителствената машина от 16-ти трап, като започва да я ползва за пътувания в България и до социалистическите страни. Доставката на 2 самолета „Ил-14“ през 1956 г. за гражданската авиация налага преподготовка на български летци за експлоатацията им. След усвояването на машините по-модерният самолет се налага при извършване на полети за обслужване на правителството.[2]

В последвалите години Авиоотряд 28 използва самолети Ил-18, Ту-134, Ту-154 Б/М, Як-40, Ан-24, Ербъс А319, Фалкон 050 и 2000, вертолети Ми-8 ПС/Т и Агуста AW-109E Power Elite.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/09/03/1899868_aviootriad_28_niamal_licenz_za_turgovski_prevozi/
  2. а б Ли-2 в България, Част ІV, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 1, 2012, с. 46-51
  3. Ли-2 в България, автор Евгени Андонов, сп. „Аеро“, бр. 10, 2011, с.49-52
  4. Драма, достойна за перото на Шекспир, вестник „Десант“, http://www.desant.net/show-news/24928/

Външни препратки[редактиране | edit source]