Матей Андреев
| Матей Андреев | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Род войски | |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Матей Андреев Андреев е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Матей Андреев е роден на 25 март 1857 г. в Сопот. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София като прапорщик 2 разряд.[1] Бил е командир на пионерния полк, на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия, инспектор на класовете във Военното училище и преподавател по фортификация. От 1904 г. е генерал-майор, а през 1905 г. е уволнен от служба. През 1909 г. е награден с Възпоменателен кръст „За независимостта“ като командир на батарея в шести пехотен търновски полк.[2] По време на Първата световна война е началник на Бургаския укрепен пункт.[3]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Генерал-майор Марко Андреев е женен и има 3 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Капитан (9 септември 1885)
- Майор (1 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (1904)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Първи випуск на Военното училище (1878 – 1879 г.г)
- ↑ Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „За независимостта“, т. І – ф3К, оп. 2
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 32.
