Летни олимпийски игри 1948
| Летни олимпийски игри 1948 | |
 постер на олимпиадата | |
| Град домакин | Лондон, Англия |
|---|---|
| Участващи страни | 59 |
| Участващи спортисти | 4099 (385 жени, 3714 мъже) |
| Състезания | 136 в 17 спорта |
| Откриване | 29 юли, 1948 |
| Закриване | 14 август, 1948 |
| Открити от | Джордж VI |
| Клетва на спортистите | Доналд Финли |
| Олимпийски огън от | Джон Марк |
| Олимпийски стадион | Уембли |
| Летни олимпийски игри 1948 в Общомедия | |
Четиринадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Лондон, Англия от 29 юли до 14 август 1948 г. Другите градове, кандидатирали се за домакинство са Балтимор, Лозана, Лос Анджелис, Минеаполис и Филаделфия. Това са първите игри, организирани след 12-годишната пауза поради Втората световна война.
Германия и Япония не са поканени да участват. СССР отказва участие.[1]
За първи път редом с олимпийските се провеждат и параолимпийски игри.[2]
Провеждат се парад на нациите, официална церемония по откриването, приемане на олимпийския огън и клетва на спортистите.[1]
Поради лошото финансово състояние на страната, Игрите се провеждат на стадион „Уембли“, към който е добавена временно лекоатлетическа писта. Бюджетът за организирането на игрите е 600 000 британски лири (около 18,5 млн. лири към 2012 г.).[1]
Игрите са предавани по радиото в 58 страни и са наблюдавани по телевизията от 500 хил. души във Великобритания.[1]
Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]
- Един от най-драматичните моменти на олимпиадата е финалът на маратона. Белгиецът Етиен Гаили влиза в олимпийския стадион първи, но е напълно физически изтощен и едва не припада. В последните метри го изпреварват двама бегачи и той печели бронз.
- Победителят в маратона Делфо Кабрера (Аржентина) пробягва дистанцията за 2:34:51 часа.[1]
- Нидерландката Фани Бланкерс-Коен става звездата на олимпиадата, след като печели 4 златни медала в леката атлетика.
- Фехтовачът Илона Елек и гребецът Ян Бържак печелят за втори път злато след 12 години.
- Индия печели за пореден път турнира по хокей на трева.
- Дънкан Уайт печели първия медал за Шри Ланка. Той става втори в бягането на 400 метра с препятствия.
- Японецът Харолд Саката печели сребърен медал във вдигането на тежести. След олимпиадата участва в един от филмите за Джеймс Бонд.
- На финала на футболния турнир Швеция побеждава Югославия с 3:1.
- За пръв път в леката атлетика се използва стартово блокче.
- На финала на спринта на 100 метра Харисън Дилард (САЩ) и Барни Юъл (САЩ) пробягват дистанцията за 10,3 секунди. За първи път изходът от състезание е решен с фотофиниш.[1]
- От програмата за извадени спортовете хандбал и поло.
- Затрудненията след войната не позволяват построяването на олимпийско село.
Медали[редактиране | редактиране на кода]
| Място | Държава | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
| 1 |  САЩ |
38 | 27 | 19 | 84 |
| 2 |  Швеция |
16 | 11 | 17 | 44 |
| 3 |  Франция |
10 | 6 | 13 | 29 |
| 4 |  Унгария |
10 | 5 | 12 | 27 |
| 5 |  Италия |
8 | 11 | 8 | 27 |
| 6 |  Финландия |
8 | 7 | 5 | 20 |
| 7 |  Турция |
6 | 4 | 2 | 12 |
| 8 |  Чехословакия |
6 | 2 | 3 | 11 |
| 9 |  Швейцария |
5 | 10 | 5 | 20 |
| 10 |  Дания |
5 | 7 | 8 | 20 |
Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]
На тези олимпийски игри баскетболът започва да се играе в зала. За последен път се провежда състезание по изкуство.
Демонстрационни спортове[редактиране | редактиране на кода]
- Лакрос
- Шведска гимнастика
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е London's three Olympic Games compared, Би Би Си, 24 юли 2012 г.
- ↑ London Olympics: Coe praises UK 'spirit of generosity', Би Би Си, 13 август 2012 г.
