Сарбегово
| Сарбегово Δροσερό | |
| — село — | |
  Сарбегово  Сарбегово  Сарбегово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 15 m |
| Население | 391 души (2021 г.) |
Сарбегово, още Асарбегово или Асар бей[1] (на гръцки: Δροσερό, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Ασιάρ Βέη, Асяр Веи[2]), е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Солунското поле на 15 m надморска височина, на 19 km западно от Енидже Вардар (Яница) и на 10 km северно от Кадиново (Галатадес).[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XX век Сарбегово е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1853 година.[3][4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Асар бей (Assar-Bey), Воденска епархия, живеят 180 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Сарбегово брои 300 жители българи и 100 турци.[6]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Сар бегово) минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сарбегово (Sarbegovo) има 360 българи екзархисти.[8]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Сарбегово, 5/III, 1 3/4 ч. от Свети Георги. Всичко 59 къщи: 32 български екзархийски и 27 турски. От българските къщи само три свойщина. Поминъкът е земеделие. Черквата е затворена. Тя няма никакви имоти. Училището е двуетажно, една класна стая, големина 5Х3Х2 1/2 m, дюшеме, таван, добре осветлявана.[9] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Турското му население се изселва по силата на Лозанската конвенция и на негово място са настанени 289 гърци бежанци от село Тайфири в Източна Тракия и Ираклио, Никомидийско в Мала Азия, а в 1925 година в селото се заселват и власи. 58 българи се изселват в България.[1]
В 1927 година селото е прекръстено на Дросерон.[1] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 75 бежански семейства с 264 души.[10]
По време на Гражданската война селото пострадва силно. Много хора емигрират в социалистическите страни.[1] През февруари 1946 година селото е изцяло напуснато от жителите си. На 3 юли 1947 година цялото село с изключение на десетина къщи и църквата е изгорено. Жителите на Сарбегово се връщат в селото в 1950 година след края на войната.
По време на Втората световна война 34 души от селото се определят като българи и получават паспорт от Солунския български клуб.[11]
Населението произвежда овошки, жито, памук, а частично се занимава и със скотовъдство.[1]
Според Тодор Симовски от 558 жители в 1991 година една трета са с местен произход.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Мучара[12] | Μουτσάρα | Неротопи | Νεροτόπι[13] | местност на Ю от Сарбегово[12] |
| Йери Бара[12] | Γερή Μπάρα | Елос | Έλος[13] | местност на З от Сарбегово[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 422[1] | 439[1] | 636[1] | 779[1] | 644[1] | 622[1] | 615[1] | 558[1] | 496 | 457 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сарбегово
Антониос Папапетру (Αντώνιος Παπαπέτρου), гръцки андартски деец, агент от втори ред[14]
Атанас Каишев, български революционер от ВМОРО[15]- Атанас Ляпчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Божин Сотиров, български революционер от ВМОРО[15]
- Вангел Айчакинот, български революционер от ВМОРО[15]
- Ване Чорбов, български революционер от ВМОРО[15]
- Ванчо Кръчонов, български революционер от ВМОРО[15]
- Георги Бърдаков, български революционер от ВМОРО[15]
- Георги Бакалов, български революционер от ВМОРО[15]
- Георги Танулев, български революционер от ВМОРО[15]
- Глигор Градешлиев, български революционер от ВМОРО[15]
- Димитриос Карантонис (Δημήτριος Καραντώνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убива двама свои нападатели българи, а след това е арестуван от турските власти[14]
- Ефтим Стариянчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Йоанис Граматикас (Ιωάννης Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[14]
- Йован Бърдаков, български революционер от ВМОРО[15]
- Йован Думовчиев, български революционер от ВМОРО[15]
- Камена Танулева, българска революционерка от ВМОРО, ръководител на женската организация[15]
- Константинос Граматикас (Κωνσταντίνος Γραμματίκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит с роднината си Йоанис Граматикас от българска чета[14]
- Мице Айдърчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Мице Гюпчето, български революционер от ВМОРО[15]
- Мице Сотиров, български революционер от ВМОРО[15]
- Ристо Синделиев, български революционер от ВМОРО, ковчежник[15]
- Ристо Стариянчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Ристо Хаджиевски, български революционер от ВМОРО[15]
- Стоян Колишиков, български революционер от ВМОРО[15]
- Стоян Стариянчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Томо Стариянчев, български революционер от ВМОРО[15]
- Тормо Думовчиев, български революционер от ВМОРО[15]
- Траян Пешков, български революционер от ВМОРО, селски ръководител[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 18. Посетен на 13 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 572. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 27.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 11.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
