Боище
| Боище Боиште | |
| — село — | |
  Боище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 925 m |
| Население | 7 души (2002) |
| Пощенски код | 7202 |
| МПС код | BT |
Боище (на македонска литературна норма: Боиште) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Боище е планинско село, разположено на 925 m надморска височина близо до изворите на Боищката река и седловината, в която се срещат Плакенската планина и рида на Бигла Илиница. Землището на Боище е 22 km2, от които горите заемат най-голяма площ 1176,1 ha, пасищата са 495,2 ha, а обработваемите земи 43,5 ha.[1]
В селото има стара възрожденска църква „Свети Георги“ от 1850 година, също стара малка каменна „Света Петка“ и по-нова „Свети Атанасий“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Боище е българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бойща има 650 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Боища е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 80 къщи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боища има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[4] На 30 април 1905 повече от 150 андарти пленяват въглищари работници от селото и ги избиват с ножове.[5]
В 1948 година селото има 686 жители.[1] В 1961 година – 495 жители, които през 1994 драстично намаляват на 22,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 7 жители.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Боище
Георги Петров Талев, български революционер, деец на ВМОРО[8]- Даме Петров, български революционер, деец на ВМОРО[9]
- Марко Боищки, хайдутин от XVII век
- Наум Георгиев, български опълченец. За записване в Опълчението пристига от Кузмин, Румъния, и на 20 май 1877 година постъпва в IV рота на VI дружина. На 12 юни е прехвърлен във II рота. След уволнението си на 12 юни 1878 година заминава за Кюстендил. Установява се да живее в софийското село Требич.[10]
- Петре Марков Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Тале Димов Ангелев, български революционер, деец на ВМОРО[11]
- Тале Тодоров Дойчинов, български революционер, деец на ВМОРО[12]
- Тале Христов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Боиште // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 170.
- ↑ Боище на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 469, № VI.142.49.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||||||||
