Борба за господство по р. Дунав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борба за господство по р. Дунав
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период априлмай 1877 г.
Място река Дунав
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg капитан-лейтенант Фьодор Дубасов

Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg капитан-лейтенант Александър Шестаков

Ottoman flag.svg
Сили
Руска дунавска флотилия:
• 73 плавателни съда
• екипаж 740 офицери и моряци
Османска дунавска флотилия:
• 46 плавателни съда
• 77 оръдия от бреговата охрана
• екипаж 946 офицери и моряци

Борбата за господство по р. Дунав е операция на Руската дунавска флотилия за осигуряване комуникациите на Действуващата армия по р. Дунав и отвличане вниманието на османското командване от мястото на главния десант при град Свищов.

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Стратегическия план на Русия за водене на войната предвижда овладяване на р. Дунав и извършване на успешен десант при Зимнич – Свищов, с който действията се пренасят на турска територия. Едновременно се осигуряват комуникациите с Русия и нормалното снабдяване на Действуващата армия. Формирана е Руска дунавска флотилия в състав от 73 плавателни съда и екипаж 740 офицери и моряци. Османската дунавска флотилия е в състав от 46 плавателни съда, 77 оръдия от бреговата охрана и екипаж 946 офицери и моряци.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

В края на месец април 1877 г., руското командване поставя 4 брегови батареи при Браила и Рени (долен Дунав). Към средата на юни са поставени брегови батареи и по средния Дунав: при Гюргево (28 оръдия), Парапан, Фламунда, Турну Мъгуреле и Корабия (33 оръдия). Съчетани са с минни прегради при Рени – Мачински залив, които пресичат достъпа на противникови кораби от Черно море в Дунав и правят недостъпно долното течение на реката. При тези действия на 29 април/11 май, османския броненосен корвет „Лютви Джелал“ (2 500 т., 13 оръдия и екипаж 219 офицери и моряци) хвърля котва срещу руските батареи при Браила. По него е открит артилерийски огън. Около 15:15 часа руски снаряд попада пряко в хранилището за боеприпаси. Последвалия взрив унищожава „Лютви Джелал“ и внася смут в османското командване.

На 14/26 май, 4 руски катерa откриват монитора „Сейфи“ (6 оръдия) придружен от други османски кораби в Мачинския ръкав на реката. След атака от катера „Цесаревич“ (командир, лейтенант Дубасов) е повреден. Потопен е в последващата атака на катера „Ксения“ (командир, лейтенант Шестаков). Руските катери се завръщат в базата в Браила без загуби.

Османското командване се отказва от противодействие на руските катери и прибира оцелелите кораби в дунавските пристанища. Руска дунавска флотилия установява господство по р. Дунав.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, София, 1986, с. 52, 103, 162
  • Чубинский В., Об участии моряков в войне с Турцию 1877 – 1878 г.г., СПб, 1889