Българска фондова борса - София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуята на бик (символ на борсов играч) пред борсата
Сградата на борсата

„Българска фондова борса – София“ АД е единствената лицензирана действаща фондова борса в Република България.

История[редактиране | редактиране на кода]

1914 - 1947 г.[редактиране | редактиране на кода]

Българският капиталов пазар се появява в началото на 20 век. През 1862 г. в България се създава акционерно дружество „Пчела“, а 2 години по-късно в Цариград възниква Българското търговско параплувно дружество „Провидение“. Счита се, че първите български акции са именно на това дружество.

Първият Закон за борсата е приет през 1907 г. и регулира структурата и дейността на фондовите и стоковите борси в страната. На 15 април 1914 г. с царски указ № 7 се разрешава учредяване на първата истинска фондова борса в България, наречена Софийска фондова борса. Според указа Софийската фондова борса е „тържище, където се срещат членове на борсовата корпорация и борсови посредници за покупка и продажба на публични и частни ценни книжа“. Софийска фондова борса започва реална дейност през януари 1918 г, като първоначално на нея се търгуват акциите на 21 дружества. През 1922 г. е приет Правилникът на борсата, в който се регламентират нейното управление и устройство, изискванията за членство, както и редът и начинът на провеждане на борсовите сесии.

Работата на Софийска фондова борса е прекъсната за около 3 години в периода ноември 1925 - септември 1928 г. По време на Световната икономическа криза от 1929-1933 г. борсата работи символично поради фалита на много компании и липсата на достатъчно сделки. След края на кризата борсовата търговия се активизира, търгуваните обеми се увеличават, а на фондовата борса са листирани около 30 дружества.

През 1947 г. Софийската фондова борса прекратява със закон своята дейност.

След 1990 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. капиталовият пазар в България възобновява своето съществуване. През ноември с.г. се учредява „Първа българска фондова борса“ АД (ПБФБ) с капитал от 10 милиона лева. Дружеството е инициирано от няколко частни банки и дружества. На 17 декември 1991 г. в Смолянския окръжен съд е учредено и дружество „Софийска фондова борса“ ООД (понастоящем „СФБ Капиталов пазар“ АД), в което сред учредителите е Българската стопанска камара. Дружеството е пререгистрирано в София на 31 март 1992 г.

На 8 април 1992 г. СФБ организира и провежда първата борсова сесия в най-новата икономическа история на България. Борсата ползва експертен опит и консултанти от Франкфуртската фондова борса (Deutsche boеrse). Първата регистрирана сделка е със 7 броя акции на ТБ „Балканбанк“ АД. ПБФБ стартира отново търговията през май 1992 г. Междувременно е изготвена първата компютърна система за търговия, която автоматично подрежда поръчките по прироритет, цена и време.

В периода 1992-1994 г. в България се създават над 16 "фондови борси", като повечето от тях работят в действителност като посредници. Капиталовият пазар е нерегулиран и функционира без ясни правила.

В средата на 1995 г. е приет Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества[1] и с влизането му в сила започва изграждането на регулирания български капиталов пазар. В съответствие с изискванията на новоприетия закон се създава Комисия по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ).

В края на 1995 г. „Първа българска фондова борса“ увеличава капитала си на 20 милиона лева, приема вливането в нея на „Пловдивска фондова борса“, „Черноморска фондова борса“, Стокова борса „Дунав“ и Фондова борса „Север“, като същевременно променя името си на „Българска фондова борса“.

Комисията по ценните книжа и фондовите борси въвежда изискването всички компании на борсата да имат одобрен проспект. Тъй като нито едно от дружествата, търгувани на борсата, не отговаря на изискването, „Българска фондова борса“ АД преустановява търговията с ценни книжа. По силата на споразумение между правителството, СФБ и БФБ започва процес на интегриране на капиталовия пазар, по силата на който през 1997 г. капиталът на ПБФБ се увеличава от 100 на 199 милиона лева с апортна вноска от страна на държавата - сградата на кино "Ренесанс" на бул. „Христо Ботев“ 61. През октомври 1997 година ПБФБ получава официално лиценз от Комисията и възстановява официално работата си.

В края на 1998 г. „Софийска фондова борса“ обединява дейността си с „Българска фондова борса“ АД. Обединената фондова борса променя наименованието си на „Българска фондова борса - София“ АД.

През октомври 1997 г. „БФБ - София“ АД получава лиценз от КЦКФБ за извършване на дейност като фондова борса. Търговията с ценни книжа се възобновява на 21 октомври 1997 г., като първата борсова сесия е открита тържествено от министър-председателя на Република България. На „Свободен пазар“ се търгуват акциите на над 1000 дружества, включени в първата вълна на масовата приватизация. Със стартирането на борсовата търговия борсата започва издаването на ежедневен Официален бюлетин.

През декември 1999 г. е приет Законът за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), който отменя действащия до момента Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Новият закон създава условия за ефективна защита на инвеститорите, стабилност на пазара, спазване принципите на равнопоставеност на участниците, както и прозрачност и необратимост на сделките. През годината на „Официален пазар“ са регистрирани за търговия акциите на още 14 компании.

Присъствената търговия е заменена през октомври 2000 г. с нова система за търговия RTS Plaza (Russian Trading System), която е напълно автоматизирана, а първата ѝ версия е разработена на базата на системата за търговия на NASDAQ. На 20 октомври 2000 г. Борсата започва да изчислява борсовия индекс SOFIX. Той представлява съотношение на сумата от пазарната капитализация на дружествата, включени в него, към текущия ден и сумата от капитализацията им към предходния ден.

През октомври 2001 г. на „БФБ-София“ АД е регистрирана за търговия първата емисия ипотечни облигации — на „Българо-американска кредитна банка“ АД. А през декември същата година „БФБ-София“ АД получава лиценз от ДКЦК да организира „Неофициален пазар“ на ценни книжа, който замества „Свободния пазар“. Целта на този пазар е да постави ясни условия и критерии за търговия и регулиране на всички дружества търгувани на борсата.

През февруари 2003 г. „БФБ-София“ АД стартира система за електронно подаване на поръчки чрез интернет от клиенти на членовете на борсата, наречена COBOS (Client order book online system). През март с.г. Държавната комисия по ценни книжа е заменена от новия регулаторен орган Комисия за финансов надзор, който има за цел да регулира и контролира дейността на няколко финансови (небанкови) сектора. Новосъздадената комисия отговаря за защитата на интересите на инвеститорите, регулира емитирането на ценни книжа и търговията с тях, както и дейността на инвестиционните дружества, включително пенсионни фондове и застрахователни компании.

През юли 2004 г. на „БФБ-София“ АД се реализира първото в България първично публично предлагане на акции (IPO) от Интернет компанията „Инвестор.БГ“ АД. През януари 2005 г. на „БФБ-София“ се осъществява публичното предлагане на остатъчния пакет от 34,78% от капитала на „Българска телекомуникационна компания“ АД, с което БТК се превръща в най-голямата публична компания в страната. „БФБ-София“ АД започва да изчислява индекса BG40, който включва емисиите акции на 40-те дружества с най-голям брой сделки за последните 6 месеца.

През 2006 г. „БФБ-София“ АД започва изчислението на финансови показатели (коефициенти) на дружествата, търгувани на борсата. През същата година Съветът на директорите на БФБ-София приема Кодекс на корпоративното упралвение на публичните дружества, регистрирани за търговия на борсата и е подписан меморандум за сътрудничество с Виенската фондова борса.

От началото на 2007 г. „БФБ-София“ АД официално стартира интегрираната система за разкриване на информация ЕКСТРИ, разработена съвместно от „БФБ-София“ АД, Комисията за финансов надзор и „Централен депозитар“ АД. ЕКСТРИ е система за предаване, получаване и разпространяване по електронен път на разкриваната информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. Едновременно с това БФБ-София започва котиране и търговия на облигациите, търгувани на борсата, по „чиста цена“.

През юни 2007 г. „БФБ-София“ АД e приета за пълноправен член на Федерацията на европейските фондови борси (FESE), в която членуват само признатите от Европейската комисия регулирани пазари в ЕС. През септември същата година „БФБ-София“ АД стартира изчислението на 2 нови борсови индекса - BGTR30 (с равно тегло на компаниите, включени в него), и BGREIT (секторен индекс, отразяващ измененията на цените на дружествата със специална инвестиционна цел, инвестиращи в недвижижми имоти).

На 30 октомври 2007 „Българска фондова борса – София“ АД и „Дойче Бьорзе“ АГ подписват Рамково споразумение за внедряване на електронната система за търговия на „Дойче Бьорзе“ Xetra®. Споразумението, със срок от 5 години, предвижда „Дойче Бьорзе“ да организира търговията и да поеме технологичния контрол върху осъществяването ѝ. Търговията с новата електронна система Xetra® стартира на 16 юни 2008 г.

На 6 януари 2011 г. акциите на „Българска фондова борса - София“ АД започват да се търгуват на борсата, като на свободния пазар по закон се предлагат до 49,9% от акциите на дружеството. Размерът на емисията е 6 582 860 лв. с номинална стойност на акциите от 1 лев. В начало на деня сделките започват при 4,27 лв. за акция, като до края на деня спаднат до средна цена от 2,24 лв на акция. Така цената компанията се установява на 14,8 млн. лв. в първия ден на БФБ като публично дружество.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. // 1995-07-01. Посетен на 2014-06-28.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]