Леки крайцери тип „Емералд“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леки крайцери тип „Емералд“
Emerald-class light cruisers
HMS Emerald WWI IWM Q 045940.jpg
Лекият крайцер „Емералд“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери тип „Емералд“
Производител Armstrong Whitworth и
John Brown, Великобритания.
Живот
Заложен 23 октомври 1918 г.
Спуснат на вода 29 май 1920 г.
Влиза в строй 15 януари 1926 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 173,7 m
Ширина 16,6 m
Газене 5,6 m
Задвижване 4 парни турбини Brown-Curtis;
8 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61 km/h)
Водоизместимост 7580 t (стандартна)
9 435 t (пълна)
Броня пояс: 76 – 37 mm
щитове оръдия: 25 mm
палуба: 25 mm
Екипаж 572 души
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 7x152 mm
(1×2 и 5×1 – „Ентърпрайз“)
Зенитна артилерия:
3x102 mm
2x40 mm/40 зенитни автомата
Самолети 1 хидроплан,
1 катапулт
Торпеда 4x4 533 mm ТА[1]
Леки крайцери тип „Емералд“
Emerald-class light cruisers
в Общомедия

Емералд (на английски: Emerald) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от края на 1920-те години. Развитие на крайцерите тип „Даная“ и британският отговор на германските леки крайцери тип „Брумер“. От проекта са поръчани 3 единици, от които са построени 2: „Емералд“ (на английски: HMS Emerald) и „Ентърпрайз“ (на английски: HMS Enterprise).

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Новите британски крайцери са предназначени за разузнаване при ескадрите от линейни кораби и лидиране на минно-торпедни съединения (както „Аретуза“ и неговите потомци), а също да могат да изпълняват и самостоятелни задачи, действайки на океанските комуникации против рейдерите на противника или съпровождайки конвои (като „Тауните“). За това и особено внимание при проектирането е отделено на мореходността. За подобряването ѝ, а също и за намаляване на заливаемостта на носовите оръдия и носовите палубни конструкции при плаване в открито море е удължен полубака и увеличена височината на надводния борд.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

HMS Enterprise, ноември 1943 г.

Благодарение на усъвършенстваната си конструкция крайцерите тип „Е“ се държат добре по вълната и заслужават своята репутация на „сухи“, чрез което се отличават от ранните британски леки крайцери.

В качеството на силова установка е избрана компактната 40 000 к.с. установка от най-съвременните към този момент лидери от типа „Шекспир“, които имат висока скорост. В съответствие с по-голямата водоизместимост на крайцерите състава на оборудването на тази установка е удвоен, а за поместването му в корпусите на за пръв път се използва ешелонната схема на разположение, при която котелните и машинните отделения в две групи са разположени една зад друга.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Емералд – заложен: 23 октомври 1918 г., спуснат: 29 май 1920 г., влиза в строй на 15 януари 1926 г.

Ентърпрайз – заложен: 28 юни 1918 г., спуснат: 23 декември 1919 г., влиза в строй на 7 април 1926 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни се привеждат към 1939 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Донец А.И.. Завершение линии скаутов. Крейсера типов D и Е. 100 с.. ISBN 5-902863-07-4.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Эмеральд““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.