Негован (дем Лъгадина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Негован.
| Негован Ξυλόπολη | |
| — село — | |
  Негован  Негован  Негован | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Богданска планина |
| Надм. височина | 571 m |
| Население | 601 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 570 17 |
| Негован в Общомедия | |
Негован (на гръцки: Ξυλόπολη, Ксилополи, катаревуса Ξυλόπολις, Ксилополис, до 1926 година Λιγκοβάνη, Ликовани) е село в Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните поли на Богданската планина (Вертискос) на около 30 километра североизточно от Солун в прохода между Богданската планина и Карадаг (Мавровуни) на левия бряг на Стара река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местни легенди първоначално селото е било разположено в местността Градището и е било имение на българския болярин Костомир, пълководец на цар Калоян. Много по-късно, след нападения местните жители се разбягали и заселили в по други места, включително в Лахна. Една част от тях, към 40-50 семейства, се заселили на сегашното си място, сред брестова гора. Затова и турците го наричали „Караагач“ (Брестово). Впоследствие от Лахна се заселили около 250 български семейства. По покана на местните жители в северната част на селото се установили и 100 семейства турци.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ в селото датира от XVII век.[2]
През XIX век Негован е едно от най-големите и развити села в Лъгадинската каза, населени предимно с българи. Традиционен поминък е земеделието и кираджилъкът (керванджийството). Местни жители са пренасяли стоки с камили и коне до Солун, Сяр, Демир Хисар, Мелник, Горна Джумая, но също и до Силистра, Измир и други места.[3]
През учебната 1867/1868 година, учителят Иван Маджаров за първи път въвежда обучение на български език в местното училище, където дотогава се преподава на гръцки. За целта доставя от книжаря Андрей Анастасов български учебници.[4] В 1873 година учител в Негован е Димитър Голев от Щип.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Негован (Negovan) е показано като село с 230 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 924 българи.[6] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 години Българската екзархия издържа учителя Димитър К. Изов в Негован.[7]
През февруари 1881 година хаджи Атанас „от Солунска каза отъ село Негованъ“ посещава манастира „Свети Хараламбос“ в Йерусалим и оставя надпис за своето посещение.[8]
През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:
| „ | С. Негован е разположено по левия бряг на Стара река; брои около 450 къщи с българско население, което се занимава главно с кираджилък. Негованчане са развити човеци. Те прекарват с коне стоки от Сяр до Солун и обратно. По-голямата част от селяните признават ведомството на Българската екзархия. Негованчане са водили отчаяна борба с гръцкото духовенство и много селяни са пострадали от тая борба.[9] | “ |
През учебната 1893 – 1894 година в Негован функционира българско първоначално училище, в което се обучават ученици до трето отделение. През същата година четирима български учители в Македония и Одринско са родом от Негован.[10] Селото се смята за един от центровете на българския национализъм в Македония.[11]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Негованъ (Легованъ) живеят 2240 души, от които 1960 българи-християни и 280 турци.[12]
В учебната 1895 – 1896 година революционерът Аргир Манасиев отваря в Негован българско училище в къщата на Иван Маджаров и организира революционен комитет, в който влиза „всичко българско, годно за борба“. В 1897 година, възползвайки се от Гръцко-турската война, българите получават половината от училищната сграда от гъркоманите.[13]
В началото на века селото е разделено в конфесионално отношение. До август 1904 година църквата в Негован е затворена от османските власти, след което е предадена на малцинството гъркомани.[14] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Негован има 1544 жители българи екзархисти и 1072 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[15]
При избухването на Балканската война през 1912 година тридесет и трима души от Негован са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия. В съобщение на негованския архиерейски наместник до Българската екзархия се казва, че където са влезли сръбски и гръцки войски, те веднага започват да прилагат всякакви мерки за денационализация на българите – терор, лишаване от правна защита, от основна сигурност за живот, чест и имот.[17]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Междусъюзническата война от 1913 година Негован е опожарено[18] и заето от гръцки военни части. След войната селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява компактно предимно в град Петрич, където формират Негованската махала.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Негован (Негован) има 200 къщи „славяни християни“.[19]
Според преброяването от 1928 година Негован е смесено бежанско село с 27 бежански семейства с 91 души.[20]
Мечислав Малецки отбелязва през 1933 година Негован като българско село в Богданско.[21]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Негован
Ангел Попкостадинов, български просветен деец, учител в Горно Броди- Ангел Бълев (1909 – 1967), български политик, деец на БКП
- Атанас Маджаров (1881 – 1935), български просветен деец, деец на ВМРО и общественик
Атанас Пасков (Αθανάσιος Πάσχος), деец на гръцката пропаганда в Македония- Божин Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[22]
- Велик Тодоров Личев (1900 – 1991), български търговец и един от основателите на кооперация „Тютюнев монопол“ в град Петрич в средата на 30-те години на XX век[23]
- Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, Солунски доброволчески отряд[24]
- Георги Н. Аврамов, македоно-одрински опълченец, 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[25]
- Георги Стоев Маджаров (? – 1870), български учител и свещеник
- Георги Маджаров (1870 – 1923), български просветен деец, директор на гимназията в Радомир
- Давид Проев (1884 – 1971), български просветен деец и революционер
- Дельо Ангелов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 21 юни 1913 година[24]
- Димитър Биков (1869 – ?), български просветен деец и революционер
- Илия Георгиев (1854 – 1930), български църковен деец, свещеник
- Йона Маджаров (Иван) (1849 – 1911), български църковен деец, архимандрит, архиерейски наместник в Солун
- Кимон Георгиев (1867 – 1907), български революционер
- Лазар Маджаров (1872 – 1907), български революционер, водач на Преображенското въстание
- Олга Маджарова (1887 – 1974), българска просветна деятелка
- Спас Дъмаков (1877/1878 – след 1943), български революционер
- Христо Ташев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[26]
- Щерю Попатанасов (1884 – 1962), български просветен деец
- Починали в Негован
- Кирил Андреев Гъдев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[27]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Видоески, Божидар. Фонолошкиот и прозодискиот систем на говорот на селото Негован (Солунско). Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1991, XVI, 2, стр. 15 – 32.
- Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония. Издателство на Университета Мария Кюри-Склодовска. Lublin, 2023, 198 стр.
- Αθανασίου Ηλ. Πάσχου, Ιστορία της Λιγκοβάνης. Θεσσαλονίκη 1962. [Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. ΄Ιδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 53]. 8ον, σ. ς΄+29, πίν. VIII υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 81, 92-94.
- ↑ Ξυλόπολη // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-14. Посетен на 8 юни 2014. (на гръцки)
- ↑ Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023, с. 94.
- ↑ Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр.144 – 145.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 158.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 28.
- ↑ Chernin, Michael and Halevi, Shai. Graffiti and Other Evidence of Bulgarian Pilgrimage to Jerusalem in the Ottoman Period: A Photographic Survey, Atiqot: Vol. 116, 2014, p. 243 - 244.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 33.
- ↑ Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 4, 73.
- ↑ Chernin, Michael and Halevi, Shai. Graffiti and Other Evidence of Bulgarian Pilgrimage to Jerusalem in the Ottoman Period: A Photographic Survey, Atiqot: Vol. 116, 2014, p. 244.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 351 – 352.
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 105.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 36.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 37. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Małecki, Mieczysław. О zróżnicowaniu gwar Bogdańska w pd.wschodnej Macedonji, Lud Słowianski, Krakow 1933, т. III, 1, s. 105.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 24.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 258.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 9
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
