Рашко Младенов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
| баща = Любомир Т. Младенов |
| баща = Любомир Т. Младенов |
||
| брак = [[Маргарита Младенова]] - режисьор (разведени)<br>Милена Младенова |
| брак = [[Маргарита Младенова]] - режисьор (разведени)<br>[[Милена Нейова|Милена Младенова]] |
||
| деца = Вяра, Надежда и Любомир |
| деца = Вяра, Надежда и Любомир |
||
}} |
}} |
Версия от 09:04, 14 април 2020
Рашко Младенов | |
български актьор | |
По време на откриването на XXI Международен София Филм Фест, 9 март 2017 г. | |
Роден | Рашко Любомиров Младенов
8 февруари 1947 г.
|
---|---|
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Актьорска кариера | |
Активност | 1972 – |
Семейство | |
Баща | Любомир Т. Младенов |
Съпруга | Маргарита Младенова - режисьор (разведени) Милена Младенова |
Деца | Вяра, Надежда и Любомир |
Уебсайт | |
Рашко Младенов в Общомедия |
Рашко Любомиров Младенов е български театрален и филмов актьор. През 2017 г. е назначен за министър на културата в служебното правителство.
Биография
Роден е на 6 февруари 1947 г. Негов баща е актьорът Любомир Т. Младенов.
През 1972 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1972 – 1975).
По-късно постъпва в трупата на Театър „София“ (1975), играл е и в Младежки театър „Николай Бинев“ и Народен театър „Иван Вазов“.
Между 1997 и средата на 2006 г. е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата.[1]
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Освен в театъра, Младенов има роли в киното: сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветовете на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Маргарита“ (1989),
Член на САБ (1972).
Има 25 роли в киното, 14 режисирани постановки и е създал музика за 23 спектакъла. Написал е музиката към пиесата „С любовта шега не бива“ на Алфред дьо Мюсе (Русе, 1975), [2]„Приказки“ от Киплинг, „Кръчмата под зеленото дърво“ и др.
Заедно с Ицхак Финци подтиква трупата на Театър „София” да реализират театрално представление на операта „Риголето“, което се играе с огромен успех. Заедно с Тодор Колев, Николай Бинев и Ицхак Финци изнасят 25 концерта със симфоничния оркестър на БНР на уникален микс от класически произведения, които свирят, пеят и дирижират под надслов „Първоаприлски концерт“. <ref>Рашко Младенов
В периода 2006 – 2009 г. работи в Българския културен център в Москва.
Бил е съпруг на режисьорката Маргарита Младенова, но се развеждат. В момента Рашко Младенов е женен за Милена Младенова.
Театрални роли
- „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски) – Разколников
- „Януари“ (Йордан Радичков) – пощенският раздавач
- „Зимна приказка“ (Уйлям Шекспир) – Флоризел
- „Неудачници“
- С любовта шега не бива (Мюсе) - Метр Бриден
- Тузенбах
- Вершинин
- Три сестри (Антон Чехов)
- „Нека да е лято“
Телевизиоен театър
- „Коловоз“ (1989) (Владимир Арро) – Пиромов
- „Километри“ (1989) (Кева Апостолова)
- „Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)
- „Излишни неща от личния живот“ (1985) (Сергей Коковкин)
- „Съдията и жълтата роза“ (1984) (Георги Данаилов)
- „Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
- „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
- „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
- „Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)
- „Третото поколение“ (1978) (Николай Мирошниченко)
- „Големият разговор“ (Герман Балуев и Александър Герман) (1978)
Филмография
Година | Филми и Сериали | Серии | Роля |
---|---|---|---|
1990 | Музикален момент | ||
1990 | Племенникът – чужденец | учителят по музика | |
1989 | Стъпки в снега | ||
1989 | Маргарит и Маргарита | хореографът Юлианчо | |
1989 | Километри | ||
1987 | Цветовете на изгрева | 3 | Александър Корфунозов – „Сашо Кофуна“, шеф на престъпна група |
1985 | Константин Философ | 2 | философът Фотий |
1984 | Пътят на музикантите | кларинетистът | |
1983 | Голямата игра – (Большая игра), (СССР / България) | 6 | |
1983 | Фалшификаторът от „Черния кос“ | 3 | лейтенант Николай Иванов, следовател |
1983 | Константин Философ | 6 | философът патриарх Фотий |
1983 | Търси се нова майка | Марин | |
1981 | Леталото | поп Горчо | |
1980 | Игра на любов | Боби | |
1979 | Снимки за спомен | Станимир | |
1979 | Хора и богове | 3 | Валерий Горбачески, учен от Института по физика |
1978 | Компарсита | журналистът Хинов | |
1977 | Слънчев удар | Балчев | |
1976 | Етюд за лява ръка | майор Гаврил Стоилов | |
1975 | Виза за океана | четвърти механик | |
1974 | На чисто | Иван | |
1972 | Момчето си отива | съученик на Ран | |
1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие | 3 |
Източници
- ↑ Смениха директора на Сатирата Рашко Младенов, vsekiden.com, 9 май 2006 г.
- ↑ Рашко Младенов, vsekiden.com, 9 май 2006 г.
Външни препратки
- ((en)) Рашко Младенов в Internet Movie Database
- ((ru)) Рашко Младенов в КиноПоиск
- Рашко Младенов: „Един виц трябва да се изиграе, както трябва“, в-к „Сега“, 17 април 2004
- Рашко Младенов: „Сатирата е държава в държавата“ (интервю), в-к „Стандарт“, 28 декември 2003
|
|