Грунища: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25: Ред 25:


==История==
==История==
===Османски статистики<ref name="Итар Пејо"/>===
{| class="wikitable"
! !! [[Хане]]та !! Неженени !! Вдовици !! Годишен приход
|-
| Дефтер бр. 4 от 1476/77 || 6 || || || 275
|-
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. || 6 || || || 163
|-
| Дефтер № 73 от 1519 г. || 18 || 2 || || 914
|-
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. || 10 || 2 || 1 || 639
|-
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. || 12 || || 1 || 637
|}
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, [[Мариово|Мариховска]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Грунища)|Свети Димитър]]“ е от 1860 година.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 26 февруари 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = visitpelagonia.mk | издател = | език = | цитат = }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Гурунище'' (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.</ref>
В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, [[Мариово|Мариховска]] нахия на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Димитър (Грунища)|Свети Димитър]]“ е от 1860 година.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 26 февруари 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = visitpelagonia.mk | издател = | език = | цитат = }}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Гурунище'' (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.</ref>


Ред 35: Ред 49:
В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света - лековита вода.<ref name="Итар Пејо">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.itarpejo.org/nature/villages/116-grunista-bitolsko-mariovo | заглавие = Груништа (Grunista) - Битолско Мариово | достъп_дата = 2 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Итар Пејо | език = | цитат = }}</ref>
В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света - лековита вода.<ref name="Итар Пејо">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.itarpejo.org/nature/villages/116-grunista-bitolsko-mariovo | заглавие = Груништа (Grunista) - Битолско Мариово | достъп_дата = 2 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Итар Пејо | език = | цитат = }}</ref>


===Преброявания<ref name="Итар Пејо"/>===
===Преброявания в Югославия и Република Македония<ref name="Итар Пејо"/>===
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
! '''Националност''' !! '''1948''' !! '''1953''' !! '''1961''' !! '''1971''' !! '''1981''' !! '''1991''' !! '''1994''' !! '''2002'''
! '''Националност''' !! '''1948''' !! '''1953''' !! '''1961''' !! '''1971''' !! '''1981''' !! '''1991''' !! '''1994''' !! '''2002'''

Версия от 12:22, 5 март 2014

Шаблон:Селище в РМ инфо

Грунища (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, Община Новаци.

География

Селото е разположено в южната част на Република Македония, в областта Мариово.

История

Османски статистики[1]

Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер бр. 4 от 1476/77 6 275
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 6 163
Дефтер № 73 от 1519 г. 18 2 914
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 10 2 1 639
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 12 1 637

В 19 век Грунища чисто българско е село в Прилепска кааза, Мариховска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ е от 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Гурунище (Gourounischté) е посочено като село с 36 домакинства със 160 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грунища има 240 жители, всички българи християни.[4]

В началото на 20 век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гурунища има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5]

Според Георги Трайчев Грунища има 32 къщи с 240 жители българи гъркомани.[6]

В 1925 година е построена църквата „Света Петка“ от Ристе Венин, който на входа постава плоча с надпис. В църквата има извор с вода, за която местното население вярва, че е света - лековита вода.[1]

Преброявания в Югославия и Република Македония[1]

Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 240 264 225 84 26 20 3 3
македонци 254 223 84 26 20 3 3
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 10 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 2 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 0 0 0 0

Личности

Починали в Грунища

Бележки

  1. а б в Груништа (Grunista) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Посетен на 2 март 2014 г.
  2. Цркви // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80-81.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 247.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 148-149.
  6. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.