Виница (Северна Македония): Разлика между версии
| Ред 84: | Ред 84: | ||
== Личности == |
== Личности == |
||
{{основна|Виничани}} |
|||
;Родени във Виница |
|||
От Виница са българските революционери от ВМОРО [[Ангел Винички]] (1860 – 1902), [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната [[Винишка афера]] в 1897 година, [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] (около 1880 – ?) и [[Димитър Паликрушев]] (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония - [[Благородна Бурева]] (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец [[Кирил Михайловски]] (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката [[Галаба Паликрушева]] (1928 – 2009) и модната дизайнерка [[Гордана Вренцоска]] (р. 1973). |
|||
* {{флагче|България}} [[Ангел Винички]] (1860 – 1902), български революционер от ВМОРО |
|||
* {{флагче|Северна Македония}} [[Благородна Бурева]] (1903 – 1977), оперна певица от Социалистическа република Македония |
|||
* {{флагче|България}} [[Борис Паликрушев]], български революционер |
|||
* {{флагче|Северна Македония}} [[Галаба Паликрушева]] (1928 – 2009), етноложка от Република Македония |
|||
* {{флагче|България}} [[Георги Иванов (Виница)|Георги Иванов]] (? – 1900), български революционер от ВМОРО, станал по-късно предател |
|||
* {{флагче|Северна Македония}} [[Гордана Вренцоска]] (р. 1973), модна дизайнерка от Северна Македония |
|||
* {{флагче|България}} [[Григор Димитров (революционер)|Григор Димитров Трапезников]] (около 1880 – ?), български учител и революционер от ВМОРО |
|||
* {{флагче|България}} [[Димитър Паликрушев]] (? – 1933), български революционер |
|||
* {{флагче|СФРЮ}} [[Кирил Михайловски]] (1916 – 1991), югославски партизанин и деец на НОВМ |
|||
;Починали във Виница |
|||
* {{флагче|България}} Михаил (Михал) Пеев Пеев, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 114, 105</ref> |
|||
* {{флагче|България}} Никола Атанасов Ферезлиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война<ref>ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 20</ref> |
|||
* {{флагче|СФРЮ}} [[Тодор Арсов]] (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 13:36, 18 април 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.
| Виница Виница | |
| — град — | |
  | |
 Църквата „Свети Архангел Михаил“. | |
  Виница  Виница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Виница |
| Географска област | Кочанско поле |
| Площ | 432,67 km² |
| Надм. височина | 457 m |
| Население | 10 863 души (2002) |
| Пощенски код | 2310 |
| Официален сайт | www.opstinavinica.gov.mk |
| Виница в Общомедия | |
Виница (на македонска литературна норма: Виница) е град в източната част на Северна Македония, център на Община Виница. Население: 10 863 жители.
География
Градът се намира в Кочанската котловина, между планините Осогово и Плачковица. През града преминават Винишката и Градешката река. Край града минават реките Осойница и Брегалница.
История
.JPG)
Край града има останки от късноантична крепост – Винишкото кале от IV-VI век. От това време са и керамичните релефи от Виница, известен паметник на ранно-християнското изкуство на Балканите.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратово от 1618 – 1619 година е отбелязано село Виниче с 55 джизие ханета (домакинства).[2] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 31 джизие ханета във Виниче.[3]
В края на XIX век село Виница е голямо смесено българо-турско селище. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото в 1900 година са живели 1320 души, от които 840 българи християни и 300 турци.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Виница има 944 жители българи екзархисти и работи българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Виница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година Виница попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Виница живеят 250 турци, 183 цигани мохамедани и 681 българи.[7]
Църквата „Свети Архангел Михаил“ е изградена в 1973 година, върху темели на стара църква и е осветена от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. Иконите на иконостасът са от XIX век, пренесени от старата църква, дело на неизвестен автор. Живописта е започната в 2001 година от зограф Венко Цветков от Скопие.[8]
Според преброяването от 2002 година Виница има 10 863 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 9246 |
| албанци | 0 |
| турци | 256 |
| роми | 1209 |
| власи | 111 |
| сърби | 20 |
| бошняци | 0 |
| други | 21 |
Образование и култура
Две основни и едно средно училище, културен дом, кино. В културния дом или така наречения музей се намират останки от едновремешната крепост.
Личности
От Виница са българските революционери от ВМОРО Ангел Винички (1860 – 1902), Георги Иванов (? – 1900), станал по-късно предател и предизвикал злощастната Винишка афера в 1897 година, Григор Димитров Трапезников (около 1880 – ?) и Димитър Паликрушев (? – 1933). В града е родена първата оперна певица във Вардарска Македония - Благородна Бурева (1903 – 1977). Виничанин е югославският партизанин и деец Кирил Михайловски (1916 – 1991). В по-ново време виничани са етноложката Галаба Паликрушева (1928 – 2009) и модната дизайнерка Гордана Вренцоска (р. 1973).
Вижте също
Бележки
- ↑ Димитрова, Елизавета. Виничките теракоти. Керамичките релјефи од Виница, Скопје 2000, стр. 3-60.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, стр. 52.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 226.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 132-133.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Парохии при храм Свети Арахангел Михаил – Виница // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
| |||||
