Автомобил на годината (Европа)
„Автомобил на годината“ е европейска автомобилна награда, която се връчва от 1964 година от група автомобилни списания от различни европейски държави.
Понастоящем организатори са списанията „Auto“ (Италия), „Autocar“ (Великобритания), „Autopista“ (Испания), „Autovisie“ (Нидерландия), „L'Automobile Magazine“ (Франция), „Stern“ (Германия) и „Vi Bilägare“ (Швеция).
Журито се състои от журналисти в автомобилния бранш от издания в цяла Европа. Броят на представителите по страни е в съответствие на пазарния дял на държавите в автомобилната индустрия. Като пример журито през 2006 година се състои от 58 представители на 22 държави.
В състезанието няма категории или класове. Целта е да се открие единичен, отличаващ се победител измежду номинираните модели.
Правила
[редактиране | редактиране на кода]Легитимни за участие са всички нови модели, излезли на пазара през последните 12 месеца предшестващи церемонията. Наградата не е ограничена само за европейските автомобилни марки но кандидатстващите модели трябва да се предлагат на пазара в поне 5 европейски държави и да имат прогнозни продажби от поне 5000 броя на година.
Кандидатите са преценявани по следните критерии: дизайн, комфорт, сигурност, икономичност, функционалност, експлоатационни качества, управление и цена.
Посредством обикновено гласуване се избират 7 модела от всички кандидати, които са номинираните за автомобил на годината. При окончателното гласуване, всеки член на журито има по 25 точки, които трябва да разпредели между финалистите. Тези точки трябва да се разпределят на минимум 5 модела от 7-те, като не може да се дават повече от 10 точки на автомобил. Гласуването е явно, като всеки журьор дава своите основания за разпределението на точките си.
Според тези правила изборът на победителя може да се случи по най-различни начини. Като пример през 2005 година, Тойота Приус има със 139 точки повече от втория, като получава максималните 10 точки от 12 журьори и е на първо място в списъците на 37 от гласувалите. През следващата година, победителят Рено Клио печели със само 5 точки преднина, като получава максимална оценка 10 от само един журьор и е на първо място в списъците на 11 гласували.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]По години
[редактиране | редактиране на кода]По марки
[редактиране | редактиране на кода]Победители по марки | |||||
Производител | Победи | Победили модели | |||
---|---|---|---|---|---|
Алфа Ромео | 2 | 156 (1998) | 147 (2001) | ||
Ауди | 2 | 80 (1973) | 100 (1983) | ||
Волво | 1 | XC40 (2018) | |||
Джип | 1 | Авенджър (2023) | |||
Шевролет | 1 | Volt (2012) | |||
Chrysler/Simca | 2 | Alpine/1307 – 1308 (1976) | Horizon (1979) | ||
Ситроен | 3 | GS (1971) | CX (1975) | XM (1990) | |
Киа | 1 | EV6 (2022) | |||
Ланча | 1 | Delta (1980) | |||
Мерцедес-Бенц | 1 | S-класа (1974) | |||
Нисан | 2 | Микра (1993) | Лийф (2011) | ||
NSU | 1 | Ro 80 (1968) | |||
Опел | 5 | Кадет E (1985) | Омега A (1987) | Инсигния A (2009) | Ампера (2012) |
Астра K (2016) | |||||
Остин | 1 | 1800 (1965) | |||
Пежо | 6 | 504 (1969) | 405 (1988) | 307 (2002) | 308 II (2014) |
3008 II (2017) | 208 II (2020) | ||||
Порше | 1 | 928 (1978) | |||
Рено | 7 | 16 (1966) | 9 (1982) | Клио I (1991) | Сеник I (1997) |
Меган II (2003) | Клио III (2006) | Рено Сеник Е-Тек (2024) | |||
Rover Company | 2 | P6 (1964) | SD1 (1977) | ||
Тойота | 3 | Ярис (2000) | Приус (2005) | Ярис (2021) | |
Фиат | 9 | 124 (1967) | 128 (1970) | 127 (1972) | Уно (1984) |
Типо (1989) | Пунто (1995) | Браво/Брава (1996) | Панда (2004) | ||
Фиат 500 (2008) | |||||
Фолксваген | 4 | Голф III (1992) | Поло V (2010) | Голф VII (2013) | Пасат B8 (2015) |
Форд | 5 | Ескорт III (1981) | Скорпио I (1986) | Мондео I (1994) | Фокус I (1999) |
S-Макс I (2007) | |||||
Ягуар | 1 | Ай-Пейс (2019) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]