Направо към съдържанието

Артдеко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крайслер Билдинг, Ню Йорк, 1930 г., пример за артдеко в архитектурата

А̀ртдеко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.[1]

Появява се за пръв път във Франция през 1920-те години, а през следващите две десетилетия става много популярно и в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 1930-те години, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.[2]

Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът артдеко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.[3]

Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни артдеко постепенно еволюира към функционализма.[4]

Терминът артдеко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема – „Артдеко от 20-те и 30-те години“ (Art Deco of the 20s and 30s).[5]

Декоративни предмети и коли

[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура и релефи

[редактиране | редактиране на кода]

Артдеко в архитектурата по света

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето сгради артдеко са построени по времето на европейската колонизация на континента, често дизайнери са италиански и френски архитекти.

  1. Généalogie de l’art contemporain, CRDP LILE, 1999.
  2. Chronologie du design, Tout l’art Encyclopédie, Flammarion.
  3. Edward Lucie-Smith, Histoire du mobilier, l’univers de l’art, 1990.
  4. Raymond Guidot, Histoire du design, Hazan, 2000.
  5. Bernard Blistène, Une histoire de l'art du XXe siecle, BeauxArts magazine, 2002.
  6. Patricia Bayer, Intérieurs Art Déco, Thames & Hudson, 2000.
  7. Catalogue de l’exposition Design, Miroir du siècle, 1993.
  8. Félix Marcilhac, Jean Dunand, Thames & Hudson, Les éditions de l'amateur, 1991.
  9. Denison, Edward. Bradt Travel Guide: Eritrea. Bradt, 2007. ISBN 978-1-84162-171-5. с. 112.