Направо към съдържанието

Дъбяни

Дъбяни
Дабјани
— село —
Мястото на Дъбяни
Мястото на Дъбяни
41.4269° с. ш. 21.3667° и. д.
Дъбяни
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина594 m
Население0 души (2002)
Пощенски код7537
Дъбяни в Общомедия

Дъбяни (произнасяно Дабяни, на македонска литературна норма: Дабјани) е село в община Долнени на Северна Македония.

Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

В XIX век Дъбяни е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дъбяни (Dabiani) е посочено като село с 19 домакинства и 87 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дабяни е населявано от 130 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дъбени е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 11 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дъбяни има 56 българи екзархисти.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дабяни като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Дъбяни е без жители.[6]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007