Направо към съдържанието

Кент (броненосен крайцер, 1901)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кент.

„Кент“
HMS Kent
Броненосният крайцер „Кент“ през 1903 г.
Флаг Великобритания
Клас и типБроненосен крайцер от типа „Кент“
ПроизводителPortsmouth Royal Dockyard в Портсмът, Великобритания
Служба
Заложен6 февруари 1900 г.
Спуснат на вода6 март 1901 г.
Влиза в строй1 октомври 1903 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1920 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост10 000 t (нормална)
Дължина141,3 m
Дължина между перпендикулярите
134,1 m
Ширина20,12 m
Газене7,62 m
Броняна борда: 51 – 102 mm;
на палубата: 20 – 51 mm;
траверси: 127 mm;
на кулите: 127 mm;
каземати: 51 – 102 mm;
барбети: 127 mm
на бойната рубка: 254 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
31 водотръбни котли Belleville
Мощност22 000 к.с. (16,3 МВ) (проектна);
22 219 к.с. на изпитанията
Движител2 гребни винта
Скорост23 възела
(42,6 km/h)
22,7 възела на мерната миля
Далечина на
плаване
6600 морски мили на 10 възела ход
Екипаж678 души
Кръстен в чест на:графството Кент
Въоръжение
Артилерия2×2 152 mm;
10×1 152 mm;
10×1 76 mm;
3×1 47 mm
Торпедно
въоръжение
2×1 457 mm ТА[1]
„Кент“ в Общомедия

Кент (на английски: HMS Kent, Кораб на Негово Величество „Кент“) е броненосен крайцер, главен кораб на едноимения проект, който е най-голямата серия броненосни крайцери в света. Те са построени за Кралския флот на Великобритания в началото на 20 век. Заложен е на 6 февруари 1900 г. в Портсмът. Спуснат на вода на 6 март 1901 г. Влиза в строй на 1 октомври 1903 г. Участва в Първата световна война.

„Кент“
Броненосните крайцери тип „Кент“. Схема на артилерията и бронирането.

2 парни машини с тройно разширение, 31 котела „Белвил“. Запас въглища: нормален 1600 дълги тона.

Бронята с дебелина 102 мм и нагоре е круповски тип корабна броня, по-тънката броня е стоманоникелова. Схемата на брониране повторя предходния тип, но дебелината е намалена. Главният брониран пояс, с дължина 73 м, е с дебелина 102 мм, а отзад е затворен от бронирана траверса с дебелина 127 мм. В носовата част има броневи пояс с дебелина 51 мм. Бронираната палуба има дебелина 19…25 мм, а от кърмовата траверса към кърмата те представлява черупка и нейната дебелина съставлява 51 мм. Дебелината на бронята на кулите съставлява 127 мм, дебелината на бронята на казематите е от 102 до 51 мм, а на бойната рубка – 254 мм. Като цяло защитата може надеждно да защити кораба само от 102 – 127 мм снаряди, като в същото време 138 – 152 мм бронебойни снаряди представляват определена опасност[2].

Кула за 152 mm оръдие. Схема.

Главен калибър от 14 броя 152 мм оръдия Mk VII, които са разположени в двуоръдейни кули (по една на носа и кърмата) и в каземати. Кулите страдат от ненадеждно електрооборудване, къси съединения, заливани са от вода, тесни са и са задимени. В резултат на всичко това скорострелността на двата ствола в кулата е под скорострелността на едно оръдие, поставено открито. Поставянето на двата ствола в една люлка води до голямо разсейване. Проблемът се усугубява, с това че от оставащите десет шест 152 мм оръдия са разположени в долните каземати – което не им позволява да водят огън при вълнение[2]. Тегло на бордовия залп: 408 kg.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

„Кент“, наречен в чест на едноименното английско графство, е заложен в Портсмътската кралска корабостроителница на 12 февруари 1900 г., спуснат е на вода на 6 март 1901 г. в Портсмът. Влиза в строй на 1 октомври 1903 г. и първоначално е насочен в резерва. На 15 март 1905 г. той засяда на плитчина във Ферт оф Форт. Корабът е изпратен в Китайската станция от 1906 до 1913 г. и се връща в Портсмът за ремонт през септември 1913 г.

По време на Първата световна война участва във Фолкландския бой. Той потопява бронепалубният крайцерНюрнберг(SMS Nürnberg).

Повредите по броненосния крайцер „Кент“, получени по време на Фолкландското сражение

В процеса на преследването на „Нюрнберг“ „Кент“ изтисква от своите машини всичко, което е възможно. Достигайки, според показанията на приборите, мощност с 5000 к.с. – повече, отколкото на изпитанията, – той трябва да плава със скорост около 24 – 25 възела[3]. За да се поддържа налягането на парата, към работа в котелните отделения са привлечени допълнителни хора, и се налага да се гори в пещите даже свалената от палубата дървена настилка. В 17:00 „Кент“ открива огън по „Нюрнберг“, но неговите залпове лягат с недолети[4].

Към 19:00 флагът му е спуснат, и „Кент“ прекратява огъня, спускайки във водата две здрави лодки. „Нюрнберг“, в 19:30, ляга на десния си борд, преобръща се и потъва. Издирването на давещите се продължава до 21:00, но не всички са спасени[5]. По време на боя на „Кент“ е повредена радиорубката, за това той не успява да доложи за резултатите от боя по радиото. Стърди узнава за съдбата на „Кент“ едва на следващия ден, когато той, в 15:30, пуска котва в Порт Стенли[3].

От „Нюрнберг“ са спасени 12 човека, но само 7 от тях оживяват. „Кент“ изразходва 646 снаряда. Той е ударен от 38 снаряда, които убиват четирима и раняват 12 човека, „Кент“ получава най-тежките, сред британските кораби в битката, повреди[6].

„Кент“ е продаден за скрап през 1920 г.

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Минск, Харвест, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Лисицын Ф.В. Крейсера Первой мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2015. ISBN 978-5-699-84344-2.
  • В. Кофман. Британия одевается в броню. Моделист-Конструктор. М., ЗАО „Редакция Моделист-Конструктор“, 2008. с. 31 – 34.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
  • Norman Friedman. British Cruisers of the Victorian Era. Barnsley, South Yorkshire, UK, Seaforth, 2012. ISBN 978-1-59114-068-9.
  • Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.
  • Больных А. Г. Морские битвы Первой мировой: Схватка гигантов. – М.: АСТ, 2003. – 512 с. – (Военно-историческая библиотека). – 5000 экз. – ISBN 5-17-010656-4.
  • Корбетт Дж. Операции английского флота в Первую мировую войну. Минск, Харвест, 2003, 480 с. ISBN 985-13-1058-1.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Kent (1901) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​