Направо към съдържанието

Кьонигсберг (лек крайцер, 1927)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Кьонигсберг.

„Кьонигсберг“
Königsberg
Лекият крайцер „Кьонигсберг“
Флаг Германия
Германска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типЛек крайцер от типа „К“
ПроизводителReichsmarinewerft във Вилхелмсхафен, Германия.
Служба
Заложен27 юни 1926 г.
Спуснат на вода26 март 1927 г.
Влиза в строй17 април 1929 г.
Потъналпотопен на 10 април 1940 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост6750 t (стандартна);
7700 t (пълна)
Дължина174,0 m
Дължина по водолинията
169,0 m
Ширина15,2 m
Газене5,6 – 6,2 m
Броняпояс: 50 + 10 – 15 mm;
палуба: 20 – 40 mm;
траверси: 70 mm;
кули: 20 – 30 mm;
бойна рубка: 100 – 30 mm
Задвижване2 парни турбини Schichau;
2 дизелови двигателяМАН
6 водотръбни котли
Мощност70 000 к.с. (52,2 МВт)
(сумарно)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,3 km/h)
Далечина на
плаване
3340 морски мили на 18 възела ход;
Запас гориво: 1145 t нефт, 261 t дизелово гориво
Екипаж514 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
FuMG 39 G (g8)
Кръстен в чест наград Кьонигсберг
Въоръжение
Артилерия3x3 150 mm;
Зенитна артилерия3x2 88 mm;
4x2 37 mm;
4x1 20 mm
Минноторпедно
въоръжение

4x3 533 mm ТА
120 мини
Самолети1 катапулт; 2 хидроплана
Heinkel He 60[~ 1]
„Кьонигсберг“ в Общомедия

Кьонигсберг (на немски: Konigsberg) е немски лек крайцер от времето на Втората световна война. Главен кораб на своя проект.

Корабът е наречен в чест на града Кьонигсберг в Източна Прусия[1].

След Версайския мирен договор от 1919 г. на Германия се разрешава да има в състава на своя флот не повече от 6 кораба от класа на крайцерите с водоизместимост не повече от 6000 тона[2]. Първият следвоенен крайцер става „Емден“, построен по леко изменененият проект на крайцерите от типа „Кьонигсберг II“ от времената на Първата световна война. Но става ясно, че флота се нуждае от кораби нов тип, нямащи конструктивните недостатъци на „Емден“, в частност, щитовото разположение на артилерията. Необходим е преход към куполни установки и премахване на другите недостатъци. Разработката на проекта за новите крайцери в рамките на Версайските ограничения започва през 1924 г. под ръководството на главния конструктор инженер Еренберг. В рамките на проекта са построени три крайцера: „Кьонигсберг“, „Карлсруе“ и „Кьолн“.

Крайцерът „Кьонигсберг“ е заложен на 12 април 1926 г. във военноморската корабостроителницаReichsmarinrwerft“ във Вилхелмсхафен като крайцер „В“ („Ersatz[~ 2] Thetis“ – замяна на крайцера „Тетис“), спуснат е на вода на 26 март 1927 г. и въведен в състава на флота на 17 април 1929 г.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Екипажът на нового крайцер е сформиран от личния състав на списания крайцер „Нимфа“. След влизането си в строй „Кьонигсберг“ става флагман на Балтийската станция и разузнавателните сили на флота[3].

Салютиращият лек крайцер „Кьонигсберг“ през 1934 г. На мачтата вдигнат флага на Кралския флот на Великобритания

В периода на предвоенния етап от службата крайцерът има множество задгранични походи, в частност, през октомври 1929 г. посещава Барселона, където тече Световното изложение. През юли 1934 г. „Кьонигсберг“ и „Лайпциг“ под флага на адмирал Колбе са на първата, след 1914 г., визита на германски кораби във Великобритания, посещавайки британската военноморска база Портсмът. В края на 1936 г. крайцерът се намира в испански води във връзка с продължаващата там гражданска война, където Третият райх поддържа метежниците. За времето на предвоенната си служба крайцерът посещава такива портове, като Барселона, Виго, Алмерия, Катания, Аргостилион, Сплит, Порт Махон, Лисабон, Лиепая, Стокхолм, Портсмът, Рейкявик, Талин, Гдиня, Хелзинки, Васа, Висбю[1].

На 22 февруари 1936 г. за флагман на разузнавателните сили на флота е назначен лекият крайцер „Лейпциг“, а „Кьонигсберг“ е предаден на артилерийската инспекция в качеството на учебен кораб на артилерийската школа[1].

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Към момента на началото на Втората световна войнаКьонигсберг“ е на служба в Балтика, но в края на септември 1939 г. преминава в Северно море, където участва в поставянето на системата от минни заграждения „Вествал“, в различни маневри и учения.

В нощта на 12 по 13 ноември „Кьонигсберг“ заедно с крайцера „Нюрнберг“ и 6-та флотилия миноносци на Кригсмарине прикрива съединението разрушители, занимаващо се с поставяне на минни заграждения при източното крайбрежие на Великобритания.

След участието му в минно-заградителните операции крайцерът се намира в текущ ремонт до средата на март 1940 г[1].

През април 1940 г. Вермахта провежда операцията „Везерюбунг“ по превземането на Норвегия и Дания. В операцията по превземане на Норвегия в началния етап корабите на Кригсмарине трябва да стоварят в големите пристанища на тази страна десанти с цел контролирането им. Крайцерът „Кьонигсберг“ е определен в състава на група 3, цел на която става Берген. В групата влизат също крайцера „Кьолн“, учебно-артилерийският кораб „Бремзе“, плавбазата за торпедни катери „Карл Петерс“, миноносците Леопард и Вольф, 5 торпедни катера и 2 спомагателни кораба. Команда групата контраадмирал Шмундт.

На 7 април крайцерът излиза в морето, имайки на борда си 750 военнослужещи от 69-та пехотна дивизия, адмирал Шрадер, назначен за командващ на западното норвежко крайбрежие, и неговият щаб. На борда на „Кьонигсберг“ се намира и командира на 159-ти пехотен полк. Флагман на групата е лекият крайцер „Кьолн“. „Кьонигсберг“ успява да стовари войските в Берген, след което е получена заповед да влезе в залива и да поддържа десанта. Но при преминаване на крайцера през теснините той е обстрелян от норвежка батарея на бреговата отбрана, имаща на въоръжение 210 mm оръдия. Корабът е уцелен от 3 снаряда, причинили повреди на тръбопроводите, електрооборудването, електростанциите, от строя излизат рулевото управление и системата за управление на огъня, а в някои каюти започва пожар. Командирът на крайцера дава заповед да се излезе от боя и повежда кораба към порт Берген. В порта от „Кьонигсберг“ са свалени останалите на борда войници и предават част от горивото на другите кораби. След оглед повредите на кораба са определени като незначителни. Корабът остава в състояние да развие най-високата си скорост от 22 – 24 възела, макар заради пробойните в корпуса видимо да намаляват мореходните му качества. Решено е да се остави повредения крайцер в норвежкото пристанище за ремонт, явно, опасявайки се от появата на превъзхождащите сили на английския флот. На 10 април 1940 г. две ескадрили пикиращи бомбардировачаСкюа“, по-рано приписани към самолетоносача „Арк Ройял“, атакуват крайцера, постигайки няколко попадения.

Лекият крайцер „Кьонигсберг“ по време на атаката на британските самолети в Берген.

В 10 часа и 51 минути, крайцерът потъва, преобръщайки се нагоре с кила. Над водата остават само винтовете и част от дъното. Моряците на „Кьонигсберг“ са преведени в частите на морската пехота. Загубите сред екипажа съставят 18 души (според други данни, 11)[1].

Корпусът на крайцера е изваден през лятото на 1942 г. и е използван като пирс за подводни лодки. Има планове „Кьонигсберг“ да се закара в Балтика, за използването му като зенитна плаваща батарея или да се разкомлектова за метал, но от него се отказват поради липсата на ескортни кораби. Корпусът на кораба е разкомплектова в Берген след края на войната[1].

Командири на кораба

[редактиране | редактиране на кода]
Име и военно звание Период на службата
фрегатенкапитан Волф фон Трот 17 април 1929 г. – 19 юни 1929 г.
фрегатенкапитан Роберт Витхофт-Емден 24 юни 1929 г. – 2 септември 1929 г.
фрегатенкапитан Херман Денч 27 септември 1930 г. – 25 септември 1932 г.
фрегатенкапитан/капитан цур зе Ото фон Шредер 26 септември 1932 г. – 24 септември 1934 г.
фрегатенкапитан/капитан цур зе Хуберт Шмунт 25 септември 1934 г. – 26 септември 1935 г.
фрегатенкапитан/капитан цур зе Теодор Паул 27 септември 1935 г. – 15 февруари 1937 г.
капитан цур зе Робин Шал-Емден 16 февруари 1937 г. – 2 ноември 1938 г.
капитан цур зе Ернст Шьорлен 3 ноември 1938 г. – 26 юни 1939 г.
капитан цур зе Курт Цезар Хофман 27 юни 1939 г. – 15 септември 1939 г.
капитан цур зе Хенрих Руфус 16 септември 1939 г. – 10 април 1940 г.
  1. Всички данни са приведени по състояние към септември 1939 г.
  2. Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставкатаЕрзац“ пред името на заменяемия кораб.
  1. а б в г д е С. Б. Трубицын Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.) Часть I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
  2. Treaty of Versailles/Part V – Wikisource
  3. Крейсер „КЁНИГСБЕРГ“, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305093932/http://kriegsmarine.ru/konigsberg.php, посетен на 20 юни 2017 
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
  • С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.). Р. Р. Муниров.
  • Патянин С. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1. «Моделист-Конструктор», 2005.
  • Кофман В. Германские легкие крейсера Второй мировой войны. Москва, 1996.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Königsberg (1927) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​