Направо към съдържанието

Леки крайцери тип „Кьолн“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Кьолн“
(„Кьолн II“)
Cöln-Klasse Kleiner Kreuzer
SMS Dresden, 1918 г.
Флаг Германия
Клас и типЛеки крайцери от типа „Кьолн II“
Следващ типНяма
(на практика: „Емден“)
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Кьонигсберг“
ПроизводителBlohm & Voss в Хамбург и др., Германска империя
Планирани10
Построени2
В строеж1915 г. – 1916 г.
В строй1918 г. – 1919 г.
Отменени8
Загуби2
Служба
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост5620 t (нормална);
7486 t (пълна)
Дължина155,5 m
Дължина по водолинията
149,8 m
Ширина14,2 m
Газене5,96 m
Броняпояс: 60 mm;
палуба: 40 – 20 mm
(40 – 60 mm скосове);
гласис: 100 mm;
щитове ГК: 50 mm;
бойна рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини „военноморски тип“;
14 водотръбни котли „военноморски тип“
Мощност31 000 к.с. (22,8 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост27,5 възела
(50,9 km/h)
Далечина на
плаване
6000 морски мили на 12 възела ход;
Запас гориво: 1100 t въглища и 1050 t нефт
'Останалите:
5400 морски мили на 12 възела ход;
Запас гориво: 1100 t въглища и 800 t нефт
Екипаж560 души
Кръстени в чест наНемски градове
Въоръжение
Артилерия8x1 150 mm;
Зенитна артилерия3x1 88 mm
Минноторпедно
въоръжение
4x1 600 mm ТА;200 морски мини[1][~ 1]
Леки крайцери тип „Кьолн“
(„Кьолн II“)
в Общомедия

Кьолн, или Кьолн II (на немски: Cöln II) са серия леки крайцери[~ 2] на Императорските военноморски сили от времето на Първата световна война. Явяват се последващо развитие на крайцерите от типа „Кьонигсберг“. От проекта са заложени 10 единици, на вода са спуснати 7, но до края на войната в строй влизат само 2 кораба: „Кьолн“ (на немски: SMS Cöln[~ 3]) и „Дрезден“ (на немски: SMS Dresden). Корабите на серията получават имената на крайцери загинали по време на войната, а последните 3 от тях дори нямат присвоени собствени имена.

Главният калибър се състои от осем скорострелни 15 cm SK L/45[~ 4] оръдия в единични установки. Две от тях са редом отпред на бака, две са на кърмата, линейно-терасовидно, и четири по всяка страна в средната част на кораба. Оръдията имат максимална далечина на стрелбата до 17 600 m[2]. Боекомплектът им съставлява 1040 изстрела или 130 снаряда на ствол. Зенитното въоръжение на корабите първоначално се състои от три 8,8 cm SK L/45 зенитни оръдия. Крайцерите имат и четири 60 cm надводни торпедни апарата, с общ запас от осем торпеда. Освен това могат да носят до 200 мини за поставяне на заграждения[1].

Кьолн – Заложен през 1915 г., спуснат на 5 октомври 1916 г., влиза в строй на 17 януари 1918 г.

Дрезден – Заложен през 1916 г., спуснат на 25 април 1917 г., влиза в строй на 28 март 1918 г.

„Висбаден“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 3 март 1917 г.

„Магдебург“ – Заложен през 1916 г., спуснат на 17 ноември 1917 г.

„Лайпциг“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 28 януари 1918 г.

„Росток“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 6 април 1918 г.

„Фрауенлоб“ – Заложен през 1915 г., спуснат на 16 септември 1918 г.

Ersatz Cöln[~ 5] – Заложен през 1916 г.

„Ersatz Emden – Заложен през 1916 г.

„Ersatz Karlsruhe – Заложен през 1916 г.

  1. Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  3. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  4. Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (150 × 45).
  5. Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставкатаЕрзац“ пред името на заменяемия кораб.
  • Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
  • Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Кёльн II““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​